Решение № 260079 от 24.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260079 24 .03 Година 2022 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На 08.03.2022 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Боряна Козова като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 157 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от В.И.К. с ЕГН **********, действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители И.К.К. с ЕГН ********** и Л.М.И.

– К. с ЕГН ********** – всички с адрес *** против ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет.5, по който се желае да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 42 500 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило пътнотранспортно произшествие на пешеходна пътека на 20.08.2019 г. около 17.00 часа в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ срещу номер 63, като ищецът е бил блъснат от л.а.“ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег.№ ***, управляван от водача С.С. И. с ЕГН ********** *** и му е била нанесена телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица. За ПТП е било инициирано наказателно производство по НОХД № 2986/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII н.с., което е завършило с определение, с което е одобрено споразумение.

Претендира се и заплащане на сумата от 2 077.78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от датата на уведомяване и представяне на банкова сметка на застрахователя от страна на ищеца – 14.09.2020 г. до датата на завеждане на настоящия иск в съд.

Претендира се и заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно й изплащане.

В исковата молба подробно е посочено настъпването на неимуществевните вреди, както и извършените оперативни интервенции и целият процес по възстановяване на ищеца, като се мотивира подробно искането за репарация на неимуществените вреди във връзка с претърпените сериозни по интензитет болки и страдания.

Твърди се от ищеца, че с молба от 11.09.2020 г. е изпратил уведомление до ответното дружество ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено и изплатено справедливо обезщетение, адекватно по размер на всички имуществени и неимуществени щети, претърпени в резултата на ПТП-то. Във връзка с изпратеното уведомление от ищецът в ответното дружество е била заведена щета с № 0411-410-0002-2020, като на 12.10.2020 г. ищецът е получил уведомително писмо от застрахователят, че по претенцията е било определено справедливо обезщетение за сумата от 7 500 лв. за неимуществени вреди и 2 666 лв. за имуществени вреди, като на 05.11.2020г. по банковата сметка на ищецът от ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е постъпила сумата в общ размер от 10 166 лв., като застрахователно обезщетение по щета с №

0411-410-0002-2020.

Предвид това, че ищецът счита, че доброволно платената сума е крайно недостатъчна, инициира настоящия процес, като ищецът счита, че сумата от 50 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, поради което се претендира и заплащане на исковата сума.

Ответникът ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД изцяло оспорва иска.

Оспорва се изключителната вина на водача С. И. за причиняване на вредоносния резултат.

Освен това се прави възражение за съпричиняване на вредите от настъпилото ПТП от страна пострадалия В.К., за който се твърди от ответника, че се е движил по тротоара в противоречие на правилата, установени в ЗДвП, като е следвало да управлява тротинетката си в най-дясната част на съответната пътна лента, но ищецът не е изпълнил това свое задължение и е лишил водача на лекия автомобил от възможността да го забележи и да предприеме действия, чрез които да предотврати удара. Твърди се също така, че ищецът К. е пресякъл пътното платно на червен светофарен сигнал, като няма данни същият да се е огледал преди да навлезе на пътното платно, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението. Твърди се, че същият не е имал качеството на пешеходец, тъй като към момента на ПТП-то е бил върху тротинетката си, като по този начин няма право да преминава по пешеходната пътека с предимство, както и че същата не е отговаряла на техническите изисквания, на които следва да отговаря едно двуколесно пътнотранспортно средство.

Твърди се от ответното дружество съществен принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, поради което се иска да се отхвърли иска или да се намали обезщетението. Оспорва се размера на обезщетението, като се твърди, че е завишен по размер с оглед на настъпилите болки и страдания.

Оспорва се акцесорната претенция за законна лихва.

Пловдивски Окръжен

Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Между страните е безспорно наличието на застрахователно правоотношение, относно процесния лек автомобил, участник в ПТП-то, а именно л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег.№ ***, управляван от водача С.С. И. с ЕГН ********** ***.

Също така е безспорно, че на посочената в исковата молба дата и час, на пешеходна пътека в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ срещу номер 63 е настъпило процесното ПТП и на ищеца са причинени посочените в исковата молба увреждания, а именно счуване на лява подбедрица.

Установява се по делото, че НОХД № 2986/2020г. по описа на РС Пловдив е приключило със споразумение, с което делинквентът С. И. е призната за виновна, че е нарушила правилата за движение по пътищата и виновно е причинил процесното ПТП и по непредпазливост е нанесла средна телесна повреда на ищеца изразяваща се в счупване на двете кости на лява подбедрица. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и към споразумението, с което е приключило наказателното производство.

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на И., което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице К.П. по назначената СМЕ, който установява причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат. По делото са представени и изрични доказателства, от които се установява, че ищецът е отправил на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката К. Г., която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищеца болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е баба на пострадалия.

Това е така, тъй като данните обективирани от свидетелката са в унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата родствена връзка. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията на ищеца е бил висок с оглед на неговата възраст, която обосновава повишена емоционална чувствителност свързана с психичните характеристики на пубертетното развитие. Естествено е в този период проблемите с външния вид да се възприемат болезнено и с една по – висока интензивност на психическото преживяване. В унисон с тези изводи са както показанията на посочения свидетел, така и тези на свидетелката И.Т..

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер на 35 000 лева. Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за обичайно счупване в аспекта, че не са настъпили усложнения. Процесът по възстановяване е протекъл адекватно и ищецът е възстановил движението на счупения крак. Същият е във възраст когато оздравителните процеси протичат бързо, но съдът съобразява също и обстоятелството, че все още пострадалият изпитва болка при застудяване или физически натоварвания, но прогнозно тези симптоми би следвало скоро да отшумят. По делото е установено, че на ищеца са били изплатени от ответника 7500 лева, поради което и окончателния размер на обезщетението, което следва да се присъди в настоящия процес е сумата от 27 500 лева.

При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.