Решение № 106 от 31.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Нови пазар, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620101086 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Р. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Н., улица *** и Е. Н. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Н., улица *** срещу Община Н., ЕИК: 000931575, с адрес в град Н., ул. „***“ №**, представлявана от *** Г.С.Г., иск с правно основание чл.108 от ЗС, след допуснато изменение на петитума с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на *** г., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно владение и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, с адрес в село Е., община Н., обл. Ш., улица ***, с площ от 696 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: ***, кв. 0, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се поддържа, че между ищеца Р. В. И. и Общински народен съвет – град Н. бил сключен договор за учредяване на право на строеж за вила върху поземлен имот – държавна собственост, представляващо Парцел I, находящо се в село Е., при граници: север, изток, юг – двор, запад – парцел **, квартал ***, с площ от 680 кв.м., обективиран в Договор №*** за право на строеж върху държавна земя от *** год. Към датата на учредяване на суперфицията ищците са били съпрузи, като гражданският брак между двамата не е прекратяван. Учреденото право на строеж не било упражнено, но въпреки това ищците продължили да осъществяват фактическа власт върху поземления имот и държането преминало във владение, тъй като имало 1 намерение за своене. Владението започнало от *** год., с депозиране на данъчна декларация, с която процесният имот е обявен за собствен и продължило до датата на предявяване на иска – *** г. Процесният имот бил предмет на установителен иск за периода от *** год. до *** год., по който има влязло в сила Решение №*** от *** г. по гр. дело № *** г. на Окръжен съд – Ш., което не било допуснато до касационно обжалване съгласно Определение №*** от *** год. по кас. гр. дело № *** г. на ВКС. Като са съобразили относимите правни норми, действащи към съответния период, ищците намират, че за периода от *** г., от когато е започнала да тече придобивна давност за процесния имот – частна общинска собственост, до *** г., след тази дата давността е спряна до *** год., от когато е продължила да тече до *** г., като през останалото време такава не е текла за периода от *** г. до *** г. До тази дата били изтекли 6 години, 7 месеца и 10 дена и след *** г. придобивната давност е продължила да тече до датата на предявяване на иска, като въпреки воденото дело между страните за същия имот придобивната давност не е прекъсвана и не е спирана. Извежда се, че към датата на предявяване на иска от *** г. до *** год. придобивната десетгодишна давност е изтекла. Излагат се и твърдения, че актът за общинска собственост няма конститутивно действие и не прекъсва владението, а единствено обективира извод за собственост върху описания имот, поради което следва да съдържа придобивно основание. От съда се иска постановяване на решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са придобили право на собственост върху процесния имот в село Е., на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност за периода от *** г. до *** год. и за осъждане на ответника да предаде владението върху процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Н., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изразява становище, че придобивна давност за имот, който е частна общинска собственост, може да започне да тече едва след *** год., от когато е отменена забраната за придобиване по давност на имоти, които са частна общинска собственост в Закона за общинската собственост, влязъл в сила от *** г. С влизане в сила на Решение №** от *** год. на КС по к.д. № *** г. придобивната давност е спряна за периода от *** г. до *** год. За периода от *** год. до *** год. давността е престанала да тече и след това отново е продължила да тече от *** г. до датата на депозиране на установителния иск пред РС – Н.. Не се оспорва упражняването на фактическа власт върху процесния имот, но се счита, че същата не се е трансформирала от държане във владение. Не е имало манифестиране на намерението за своене на имота, за да е налице предпоставката даден имот да бъде владян с оглед придобиването му по давност. Изразява се становище, че докато се е водело делото по предходния установителен иск пред трите съдебни инстанции придобивна давност не е текла. Правният спор по делото бил решен с влязло в сила Решение №*** от *** г. по в. гр. дело №*** от *** год. Към настоящия момент процесният имот е иззет и заключен с катинар, ключът за който е предаден на *** на Община Н.. Оспорва наведеното с исковата молба твърдение, че докато се водело предходното дело придобивна давност е текла, тъй като предявеният иск бил отхвърлен и собственикът на имота не е бездействал, а е реализирал своята защита. С отхвърляне на положителния установителен иск, предявен от ищците, придобивната давност била прекъсната и тя е започнала да тече отново след приключване на съдебното дирене на последната инстанция по 2 същество. Излагат се и съображения, че предложения от ищците довод, че при висящ процес придобивната давност не се прекъсва, е несъстоятелен, в същия няма житейска и правна логика и би довел до злоупотреби. Общината не е неглижирала своя имот, тъй като за него били издадени акт за частна общинска собственост №*** от *** г., скица, заповед за отписване от актовите книги, определена е оценка за пазарна стойност, счетоводно завеждане на имота, включването му в годишните програми за разпореждане, които в своята съвкупност показват намерението на общината да се разпореди и да управлява своя имот, обуславящи извод за активност и заинтересованост. По същество се изразява становище за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което същият следва да бъде отхвърлен от съда.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С Договор №*** за право на строеж върху държавна земя от *** год. общински народен съвет на град Н. отстъпва право на строеж за вила на Р. В.

И. върху държавно дворно място, находящо се в село Е., представляващ парцел I, кв. ***, с площ от 680 кв.м.

От удостоверение за граждански брак между Е. Н. И. и Р. В. Ж. се установява, че същите са сключили гражданки брак на *** г.

По силата на Заповед №*** от *** г. на *** на община Н. е отнето правото на строеж върху общински парцел I, от квартал ***, по плана на село Е..

С данъчна – декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ на *** год. Е. Н. И. и Р.

В. И. са декларирали пред община Н., парцел I – общински, кв. 21А, в село Е., с площ от 680 кв.м., в качеството си на собственици.

На *** год. е съставен акт №*** за частна общинска собственост за дворно място с площ от 696 кв.м., с идентификатор ***, с адрес в село Е., улица ***.

От кадастралната скица с № ****** год. се установява, че е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор ***, с адрес в село Е., община Н., с адрес на улица ***, урбанизирана територия, за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 209, квартал 0.

С влязло в сила Определение №*** от *** г. на ВКС, II Г.О. по касационно гр. дело №***** от *** г. не е допуснато до касационно обжалване Решение №*** от *** год. по гр. дело № *** г. на Окръжен съд – Ш. между същите страни, за същия имот, но на друго основание, с което е отхвърлен установителен иск с правно основание с осн. чл.124 от ГПК със заявено придобивно основание давностно владение за периода от *** г. до *** г.

Със Заповед №*** от *** год. на *** на община Н. е отнет поземлен имот с идентификатор *** от Р. и Е. И.и, за което е изготвен Протокол за извършено принудително изземване по административен ред на общински имот по реда на чл.65, ал.3 от ЗОС от *** год.

От показанията на водените от ищците свидетели Ж.Ж. и Р.П. се установява, че добре познават имота и неговата история, като и двамата са 3 съседи. Първоначално имотът представлявал поляна, която впоследствие била оградена с мрежа и поставена врата с катинар, ключът за който бил при ищците. Имотът бил подготвен за строеж, били донесени материали и бил изготвен строителен план. Грижи за родителите на Р. обаче осуетили предварителните плановете и строежът не бил започнат. След две посещения в общината й било предложено да декларира имота като собствен и да започне да плаща местни данъци и такси. Това се случило през 1998 год. От тогова до лятото на 2025 год. имотът непрекъсното бил поддържан, ограден, работен и в него се отглеждали насаждения – плодове и зеленчуци и не е бил застрояван.

Самият свидетел Р.П. е обработвал имота. До месец Септември 2025 год., когато кметът на град Н. се появил с десет човека и с помощта на ключар бил сложен собствен катинар. Реколтата останала несъбрана.

С протоколно определение от съдебно заседание от *** год. фактът, че ответникът владее имота от *** год. е признат за безспорен от страните по спора.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 108 от ЗС собствениците може да искат своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Предявявайки по реда на чл. 108 ЗС иск за ревандикиране на една вещ, ищците заявяват, че притежават правото на собственост върху тази вещ, както и че желаят да противопоставят това свое право на лицето, което упражнява фактическата власт върху имота без правно основание. Организирайки защитата си по предявения срещу него иск, ответникът следва да изчерпи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.

Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищците притежават правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху имота. За да бъде решен заявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.

18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. При установяване, че ищците притежават правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собствениците, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищците по отношение на ответника и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да им предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищците върху процесния имот, съдът следва да отхвърли и двете искания за защита. В случай, че в хода на делото се установи, че ищците по ревандикационния иск са собственици на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собствениците, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищците са собственици на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между 4 същите страни на същото заявено основание.