Решение № 11186 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11186 гр. ******, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110152857 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Г.

М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН **********, действаща със законния си представител П.

Г. М., Н. Д. Г., ЕГН ********** и П. Н. Г., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Н. Д. Г., всички със съдебен адрес: ************ против ***********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 7, пар. 1, б. „а”, вр. чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за признаване за установено, че ответникът им дължи по 250 евро на всеки, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24514/2025 по описа на СРС, 154 състав.

Ищците твърдят, че с ответника са сключили договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът се задължил да превози пътниците с полет *********, излитащ по разписание на 19.07.2024 г. в 08:45 ч. от летище *************, ***** и пристигащ по разписание на 19.07.2024 г. в 11:45 ч. на Летище ******, *******. Поддържат, че полетът бил изпълнен със закъснение повече от 5 часа и 10 минути, поради което ищците изпитали сериозно безпокойство и неудобство. Предявили претенция до авиокомпанията, но получили отговори, че забавянето настъпило поради непредвидим технически проблем. Поради това депозирали заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от по 250 евро на всеки от тях, за което било образувано ч.гр.д. № 24514/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, което обуславя правния интерес от настоящия установителен иск за сумата от по 250 евро, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете като неоснователни.

Поддържа, че процесният полет бил закъснял поради срив на IT мрежата по света на същата дата, което било извън контрола на въздушния транспорт. Твърди, че поради тази причина над 1000 полета били отменени, а техническият проблем е засегнал ******** системите в световен мащаб, не е позволил на превозвача да чекира пътниците и представлява извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено при планиране на полета.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004, когато е налице отказан достъп на борда, отмяна на полет или голямо закъснение, пътниците имат право на обезщетение в размер на 250 евро за всички полети до 1500 км. Разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато достигнат крайната си дестинация с закъснение от три или повече часа спрямо първоначално планирания час на пристигане.

В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз за полет ********* по направление ******* – ******, планиран за 19.07.2024 г., че полетът е пристигнал в крайната дестинация със закъснение над три часа, както и разстоянието между началната и крайната точка на превоза, определено по метода на дъгата на големия кръг, с оглед размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки.

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за полет ********* от 19.07.2024 г. от ******* до ******. От представените дневници и справки безспорно се установи, че действителното време на пристигане на полета е в 13:40 координирано универсално време (16:40 местно време в *******), вместо планираното 8:45 координирано универсално (11:45 местно време), което представлява закъснение от 4 часа и 55 минути.

Не се спори също, че разстоянието между летище ******* (******) и летище ****** (****), определено по метода на дъгата на големия кръг е под 1500 км, поради което за процесния полет е приложим размерът на обезщетението по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно 250 евро.

Спорният въпрос е дали са били налице извънредни обстоятелства. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, превозвачът не дължи обезщетение само ако докаже, че закъснението се дължи на събития, които не са присъщи на нормалната дейност и се намират извън неговия ефективен контрол.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 опериращият въздушен превозвач не дължи обезщетение, ако докаже, че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземането на всички необходими мерки. Доколкото нормата дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 е посочено, че извънредни обстоятелства могат да бъдат налице при политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с изпълнението на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, оказващи влияние върху дейността на въздушния превозвач. Като извънредни обстоятелства могат да бъдат квалифицирани само събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване дейността на въздушния превозвач и се намират извън неговия ефективен контрол. Освен наличието на извънредно обстоятелство, въздушният превозвач следва да установи и че е предприел всички разумни мерки за избягване или ограничаване на закъснението.

Ответникът се позовава на глобален IT срив, представяйки интернет публикации и писмо от ENAC. Съдът намира, че представените доказателства не са достатъчни да установят по несъмнен начин предпоставките за освобождаване на въздушния превозвач от отговорност по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

Действително, в представеното писмо ENAC е изразено становище, че закъснението на полет ********* от 19.07.2024 г. е свързано с настъпилия в световен мащаб компютърен 2 срив, засегнал редица летищни и авиационни системи. От съдържанието на документа обаче се установява, че изложените в него констатации се основават на информация, предоставена от летищния оператор на летище *******, без да са представени първични оперативни данни относно конкретното отражение на събитието върху процесния полет, причините за продължителността на закъснението или предприетите от превозвача действия за ограничаване на неговите последици. Поради това съдът намира, че писмото удостоверява наличието на информация за настъпили затруднения в дейността на летището, но не представлява достатъчно доказателство за наличието на предпоставките по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Не обвързва съда и съдържащият се в писмото извод, че авиокомпанията е изпълнила изискванията на Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото същият представлява правна оценка относно наличието на предпоставките за освобождаване от отговорност, която следва да бъде извършена от националния съд въз основа на всички събрани по делото доказателства.

На следващо място, обстоятелството, че в представената от ответника оперативна справка е посочен код за закъснение № 55 („Departure Control“) също не е достатъчно само по себе си да установи наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото кодът представлява оперативна класификация на причината за закъснението и не доказва нито нейния конкретен характер, нито че същата е била извън ефективния контрол на превозвача.

Наред с това докато в съда ответникът се позовава на IT срив, в извънсъдебната кореспонденция от 09.04.2025 г. между упълномощения представител на ищците и авиокомпанията, последната е посочила като причина „технически проблем / сблъсък с птица / повреда от чуждо тяло на пистата“. Този факт, съпоставен с отговора на ДП „РВД“, според който на база полетния план не може да се определи причината за закъснението, води до извод за недоказаност на извънредното обстоятелство.

От представените справки от ********* се установява също, че на същата дата и от същото летище други полети са били изпълнени с минимални закъснения, което не подкрепя тезата за обективна невъзможност за извършване на полетни операции.

Ответникът, на следващо място, не установи предприемането на конкретни разумни мерки за избягване на закъснението. Навременното изпълнение на полетите на други превозвачи от същото летище доказва, че оперирането е било обективно възможно, а ответникът не доказа да е приложил алтернативни процедури или да е използвал наличен организационен капацитет, за да ограничи последиците от срива. При така установеното съдът приема, че ответникът не е доказал наличието на освобождаващо го от отговорност извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

По делото се установяват предпоставките за възникване на правото на ищците на обезщетение по чл. 7, § 1, б . „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайната точка на полета и в случая е именно в размер на 250 евро. Доколкото ищците доказаха основанието на исковата си претенция, а ответникът не доказа възраженията си или плащане на исковите суми, то предявените искове се явяват основателни в пълния им заявен размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер от 250 евро, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.04.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските.

С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в производството по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и по отговорността за разноските, направени в заповедното производство, като разпредели същите съобразно изхода на спора.

3

От доказателствата по делото се установява, че ищците са сторили разноски за държавна такса в размер на 100 лева в заповедното производство, равняващи се на 51,13 евро, както и държавна такса в размер на 100 евро в исковото производство. Посочените разноски са действително извършени и следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Процесуалният представител на ищците е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, както следва – по 240 лева с включен ДДС за всеки от ищците в заповедното производство и по 480 лева с включен ДДС за всеки от ищците в исковото производство.

С определение № 13530/14.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7169/2025 г. по описа на СГС, VI-В състав, в полза на адв. В. В. Ч.-М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева за заповедното производство. Ответникът е релевирал своевременно възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно.

При определяне размера на подлежащите на присъждане разноски съдът съобрази Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно което националният съд не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения при преценката на разноските, които следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна. Във всеки конкретен случай съдът следва да определи подлежащото на присъждане възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора, извършените процесуални действия и принципа на съразмерност.