Решение № 150 от 28.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Сливен, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500199 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 836/26.10.2022г. по гр.д. № 1013/2021г. на СлРС, с което е:

- осъдена В. Г. К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Мл.Д. от С л А К да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** и З. К. Ш. с ЕГН **********, двамата със съдебен адресат адв.К. от СлАК сумата 47 0л в.

/четиристотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпяни от тях имуществени вреди - заплатени парични средства за отстраняване на повреди по автомобила им „Опел Корса“ с рег.№ *** в „Автотравматология“ ЕООД, настъпили в следствие на пътнотранспортно произшествие, причинено на 02.12.2020г. в гр.Сливен, на кръстовището на улиците „П.Я.“ и „К.“ от виновното и противоправно поведение на ответницата по делото К., която представлява разликата горница, между вече изплатеното на ищците Ш.и от застрахователно 1 дружество „Лев инс“ обезщетение и пълния размер на претърпяните от тях имуществени вреди /2000лв./ и им се дължи от ответницата К. заедно със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й изплащане.

- осъждена В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпяни от него неимуществени вреди, настъпили в следствие същото пътно-транспортно произшествие, заедно собезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й изплащане.

- осъдена В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на З. К. Ш. с ЕГН ********** сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпяни от последната неимуществени вреди, настъпили в следствие същото пътно-транспортно произшествие, заедно собезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й изплащане.

- осъдена В. Г. К. да заплати на С. С. Ш. и З. К. Ш. на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер 650лв. и е

- отхвърлено като неоснователно искането на В. Г. К. да бъдат осъдени С. С. Ш. З. К. Ш. да й заплатят разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД със седалище гр.С. и адрес на управление на дейността- р-н Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51Д, с ЕИК 121130788, като трето лице - помагач на ответницата.

С решение № 336/26.04.2023г. по гр.д. № 1013/21г. на СлРС за поправка на ОФГ, по инициирано служебно от съда производство, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в името на ответницата, като е постановил във всеки един диспозитив вместо неправилно посоченото име на ответницата „В.…“ ДА СЕ ЧЕТЕ „Г.“.

Това решение е станало неразделна част от първоначалното и против него не е постъпила въззивна жалба.

Против първоначалното, поправено вече решение, е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство, с което то се атакува изцяло.

2

Във въззивната жалба въззивницата твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Съдът не е отчел липсата на интерес от предявяването на иска в размер на 470 лв., обезщетение за имуществени вреди. В резултат на предявена застрахователна претенция от ищеца С.

Ш., застрахователят е извършил оценка на размера на щетите и установил, че са в размер на 1 529, 23 лв. Сключеното споразумение между ищеца и ЗК Лев Инс АД, гр. С., по силата на което на първия е изплатено обезщетение от 1 529, 23 лв. доказва, че С. Ш. е бил съгласен, че щетите възлизат именно на тази сума.

Поради това въззивницата твърди, че със сключването на споразумението, правото на иск срещу нея се е погасило.не може да се плаща два пъти за едно и също нещо, а правният интерес от предявяване на иска е обуслвен от наличие на правен спор. Чрез сключеното споразумение спорът относно наличието на материални щети и тяхната стойност е бил разрешен извънсъдебно и с изплащането н аобезщетението е постигнат благоприятен резултат за ищците, поради това предявяването на иск по съдебен ред е недопустимо, каквото е и постановеното уважително решение. Недопустимо е и уважаването на двата иска за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като съгласно КЗ увреденото лице е длъжно да предяви пред застрахователя претенция за тях, а в претенцията на С. Ш. са фигурирали единствено имуществени вреди, З. Шувналиева също не е претендирала обезщетяване на неимуществени вреди от застрахователя, а правото на иск възниква едве след като лицето е предявило застрахователна претенция и не е било сключено споразумение със застрахователя. При тези обстоятелства въззивницата твърди, че ищците не са разполагали с право на иск. Поради това решението е неправилно и необосновано.

На последно място въззивницата заявява, че със събраните доказателства не се доказва вината на ответницата за ПТП, съдът не е посочил законовото основание за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата. Неправилно е уважен искът за имуществени вреди, понеже вече са били извънсъдебно заплатени, неправилно са уважени и претенциите за неимуществени вреди, които са недължими и това означава неоснователно обогатяване на ищците. Поради недопустимост и неоснователност на главните искове, не следва да се уважаваи претенцията 3 за разноски.

С оглед всичко изложено въззивницата иска да се отмени атакуваното решение като неправилно и въззивната инстанция да постанови ново решение, с което отхвърли исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – ищците в първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а п ървоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемите считат, че по безспорен начин е доказано наличието на непозволено увреждане – виновно извършено от ответницата противоправно деяние, причинна връзка с вредоносния резултат – телесни увреждания. Предявените искове са доказани по основание и размер, като съдът се е съобразил с характера, стапанта и броя на уврежданията, причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес и на емоционалните негативни изживявания.

Поради това въззиваемите молят да не се уважава въззивната жалба, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В законовия срок въззиваемата страна – помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подала и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и моли съда да отмени атакуваното решение и отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски по 4 реда на чл. 38 от ЗА и за внесената д.т. Представя пълномощно и списък по чл. 80 от ГПК за тази инстанция.

В с.з. въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, редовно призовани се явяват лично и с прцесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие за тази инстанция.

В с.з. въззиваемият – трето лице-помагач на страната на ответницата в първоинстанционното производство, редовно призован, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че първоинстанционният съд е изложил фактическата хронология вярно, поради което я въвежда по подразбиране.

Също така е приложил правилно и сводимите правни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Доколкото по отношение правилността на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е ограничена единствено от посоченото в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то в случая на спорното поле е поставен единствено въпросът дали уважаването на претенциите за обезщетяване както на неимуществените, така и на имуществените вреди, е препятствано от предходно изплащане на обезщетение от страна на 5 застрахователя на делинквента-ответник, участващ като негов помагач в процеса.

При условията на активно субективно и обективно съединяване са предявени искове от увредени лица срещу прекия причинител на вредата за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП от 02.12.2020г.

По отношение допустимостта на исковете въззивният съд намира следното:

По заявление на първия ищец пред застрахователя по задължителната застраховка ГО на ответницата е образувана преписка по щета № 1903 5000-20-301289, извършени са опис и допълнителен опис на щетите по автомобила на ищците и оценка на същите съответно на 02.12.20г. и на 08.12.20г., като те били оценени на сумата 1 529, 53лв. и тя била преведена от застрахователя /помагач на ответницата в това производство/ ЗК Лев Инс АД, гр. С. по сметка на ищеца в ОББ на 18.12.2020г. Междувременно автомобилът бил даден за ремонт, какъвто бил извършен и му била издадена фактура от 22.12.20г. с подробно описани по вид и цена резервни части и дейности, на обща стойност от 2 000 лв., заплатени в брой от ищеца. В режим на СИО двамата ищци търсят разликата между планетото от застрахователя и реалната стойност на имуществените вреди и обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Така описаните факти не сочат на недопустимост на исковете на увредените лица.

На първо място, заложената в чл. 498 от КЗ предпоставка за упражняване право на иск само след предявяване на застрахователна претенция, касае единствено съдебно предявяване на притезанието срещу застрахователя. Упражняването на правото на иск като такова срещу делинквента не е ограничено от такова условие, а в случая исковете са насочени против прекия причинител - Г. К..

На второ място, извършеното от застрахователя доброволно плащане на обезщетение за причинени имуществени вреди по автомобила на пострадалите ищци може да препятства исковото производство само ако между двамата е сключено споразумение, с което страните се съгласяват за характера и стойността на вредите. Въпреки, че във въззивната жалба въззивницата-ответница се позовава на такова споразумение – за пръв път в хода на процеса, тъй като такова твърдение в първоинстанционното производство не е въвеждано – такъв документ не е представен. В нейна тежест е било да докаже наличието на сключено споразумение, но по делото няма представен такъв документ, няма дори индиция за наличието му. Извършеното на 18.12.2020г. плащане на сумата 1 529, 53 лв. от застрахователя на ответницата по застраховката ГО ЗК Лев Инс АД, гр. С. по сметката на ищеца С. Ш. няма за основание „споразумение по 6 застрахователна преписка“. Не е посочено и друго основание, но съдът приема, че то е във връзка с направената застрахователна претенция и извършените оглед и оценка на щетите.