Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4299 от 07.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4391/2022
Вид
Решение № 4299
Подписан
07.08.2023
В сила
07.08.2023
Състав
Татяна Димитрова, Ваня Николаева Иванова, Калина Венциславова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4299 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100504391 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 14. 02. 2022 год., постановено по гр. д. № 51008/2021 год. на СРС 85 състав са отхвърлени исковете на Л. В. Д., Г. Г. В. и Л. В. В. срещу Топлофикация София ЕАД с правно основание по чл. 439 ГПК за сумите 771.10 лева и 192.78 лева.

С решението са възложени на ищците разноски за ответника в размер на 100 лева.

С въззивна жалба ищците обжалват решението изцяло, като считат изводите на районния съдия за неправилни и незаконосъобразни, а решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което молят да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.

Разноски пред въззивен съд се претендират.

Не е представен от ищцовото дружество отговор на въззивната жалба.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Ищците представят молба по делото на 29. 05. 2023 год., с която поддържат жалбата и заявяват да нямат други доказателствени искания. Претендират разноски – 300 лева адвокатски хонорар и 31.18 лева държавна такса, както и сторените в първоинстанционното производство разноски. ответникът представя по делото молба, която е формулярен модел по всички подобни дела. Претендират се разноски, правят се възражения срещу адвокатско възнаграждение на ищците.

В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.

1

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ищците жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищците, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, /както и становище/, са същите като в исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В единствено редовно съдебно публично заседание на районния съдия ищците не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищците и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.

Доколкото в жалбата ищецът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са неоснователни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са неоснователни, защото не са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства поради което първите следва да бъдат отхвърлени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 08. 12. 2021 год. е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

Искът е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищците в съответни ид. ч. от сумите, за които е издаден изпълнителен лист, а именно 1156-65 главница, 77.28 мораторна лихва за забава и 325 лева разноски.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно 2 решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ищците не заявяват, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивниците ищци искат отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищците е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната на ищците жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивниците ищци част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателите разноски не се следват и не се присъждат.

Въззиваемият ответник е претендирал разноски, като при това процесуално поведение същите са доказани по основание, а с оглед сложността на делото, доказани в размер на 50 лева, поради което и му се присъждат в този размер.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14. 02. 2022 год., постановено по гр. д. № 51008/2021 год. на СРС 85 състав.

ОСЪЖДА Л. В. Д. ЕГН**********, Г. Г. В. ЕГН **** и Л. В. В. ЕГН ********** да заплатят Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046, на основание чл. 78 ГПК 50 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4