Решение № 331 от 20.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Перник, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500105 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: М. Б. М., ЕГН :**********

ЧРЕЗ адвокат И. В. В., личен № *** от ЕРА съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: Решение № 260681/09.06.2021 постановено по гр.дело №1062 по описа за 2021 г. във вр. с гр.дело № 471/2019 г. на Районен съд Перник,

С първоначално подадената жалба вх. № 5183 / 17.02.2020г. първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлителната му част, като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.

С обжалваното решение съдът отхвърлил по 125 лв. на всяка една от предявените главници за неизплатено дължимо трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2016 г., както и от дължимото нетно неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., въпреки изричните разпоредби относно прекия иск на увреденото лице, а именно чл.432 от КЗ, ал.2, че застрахователят не може да прави възражения за самоучастие на застрахования.

Същевременно, в първоинстанционното решение нямало произнасяне по предявената претенция за осъждане на ответното дружество за дължимото нетно трудово 1 възнаграждение, ведно с дължимото обезщетение за забавата, по смисъла на Кодекса на труда, от датата, от която същото е било дължимо до окончателното изплащане, като същите са били посочени изрично в исковата молба срещу застрахователното дружество, като са били предмет на гр.дело №3023 от 2017 г. по описа на PC- Перник, по което застрахователното дружество е било трето участващо лице и съответно обвързано с присъденото в решението по това дело.

Съдът неправилно бил отхвърлил и претенциите на ищеца за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, което считаме за неправилно и в противоречие на законовите разпоредби

С въззивна жалба вх. № 274386/13.07.2021г. се обжалва постановеното допълнително решение № 260681 от 09.05.2021г. с което са отхвърлил като неоснователни исковите претенции за сумите, както следва: 239,50 лв., представляваща дължима законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. в нетен размер от 1990,56 лв., 342,80 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.март 2016 г. в нетен размер от 3069,01 лв. ; 209,75 лв. представляваща дължима законна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 31.05.2017 г. г. върху дължимото нетно трудово възнаграждение за м.април 2016 г. в нетен размер от 2029,49 лв. Твърди, че съдът изцяло не е обсъдил установителното действие на влязлото в сила решение № 555 от 15.06.2018 г. по гр.дело № 3023/2017 г. на РС- Перник, срещу дружеството работодател „Електрисите" ЕООД, постановено при участието на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, в качеството му на трето лице - помагач на страната на „Електрисите" ЕООД, като същото се явява застраховано дружество по отношение на задължителната гражданска отговорност на работодателя, въз основа на която е и прекият иск и е осъдено да плати нетните възнаграждения за месеците февруари, март, април 2016 г., ведно с дължимата се законна лихва върху тях от падежа на всяка главница до подаването на исковата молба 31.05.2017 г., обезщетението за неползван платен годишен отпуск, както и законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят сочи, че в производството по гр. дело № 471/2019 г. исковите претенции на ищеца са формирани съобразно постановеното решение по гр.дело №3023/2019 г. като конкретизацията на акцесорните вземания върху главниците е обусловена от следните периоди: застрахователно обезщетение относно вземанията за нетното трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април, ведно с конкретно посочен размер на законната лихва за забава върху всяка от една от главниците, като периода е определен от падежа, съответно 25.03.2016 за февруари; 25.04.2016 за март;

25.05.2016 за април 2016 г., до подаването на искова молба по гр.д. № 3023/2017 г срещу работодателя. - 31.05.2017 г., както и застрахователно обезщетение относно вземането за периода от датата ведно със законната лихва за забава на подаване на исковата молба по гр.д.№ 3023/2017 г. срещу работодателя - 31.05.2017 г. до подаването на исковата молба по гр.дело №00471/2019 г. срещу застрахователното дружество - 24.01.2019г.

Твърди, че още с доклада по реда на чл. 146 ГПК по гр. дело №471/2019г., първоинстанционния съд е пропуснал да включи претендираните ведно с главниците за неизплатени нетни размери на вземания за законна лихва за забава на същите, което вероятно е довело до липсата на произнасяне за установените със силата на присъдено нещо вземания на М. М. законни лихви.

Счита, че не произнасянето с решение №1897/2020 г. по гр. дело №471/2019 г. относно исковите претенции на ищеца за дължимите му се обезщетителни лихви, съобразно решение №555 от 15.06.2018 г. по гр. дело №3023/2017 г., както и отхвърлянето на тези претенции от два поредни съдебна състава, са в резултат от пропуск допуснат в доклада на съдебния състав по гр.дело №471/2019 г., който е приел установително действие спрямо застрахователя на дължимите нетни възнаграждения, но не и законната лихва за забава върху същите, дължими по силата на Кодекса на труда.

2

С оглед на тези съображения моли да бъде отменено решение №260681 от 09.06.2021г. по гр. дело №1062 по описа за 2021 г. на P C - Перник като неправилно и необосновано, като бъде постановено ново решение, с което да бъде осъдено ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД да изплати на ищеца М. Б. М. застрахователно обезщетение, инкорпориращо и дължимите се законни лихви за всяко едно от забавените нетни трудови възнаграждения за м.февруари, март, април 2016 г.

Въззивникът прави искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба на М. Б. М. като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Счита въззивната жалба за бланкетна. Изложените в нея аргументи за порочност на решението били голословни и не се подкрепяли с конкретни факти и обстоятелства.

Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията във въззивната жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на производство разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият ответник, редовно призован не изпраща представител, депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на процесуални предпоставки по хода на делото, подържа отговора на въззивна жалба, като моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

С Решение № 1897/29.01.2020 г., по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на РС- Перник, е влязло в сила в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ е осъдено да заплати на ищеца М. Б. M. по исковете с правно основание чл.

398. ал. 4, вр. чл. 432 КЗ сумата от 1 865,56 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г„ сумата от 2 944,01 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 1 904,49 лева, представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и сумата от 537,31 лева, представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2019 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 50,27 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 865,56 лева, сумата от 79,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 2 944,01 лева, сумата от 51,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 904,49 лева и сумата от 14,48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лева, и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Подадената от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ 3 насрещна въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. срещу посочените в предходното изречение части на решение № 1897/29.01.2020 г., постановено по гр.дело № 00471/2019 г. по описа на PC-Перник, е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено в тази част с постановеното по делото на 04.11.2020 г. определение, което е влязло в сила като необжалвано.

В насрещната въззивна жалба с вх. № 260756/08.09.2020 г. е инкорпориран и писмен отговор, с който въззивна жалба с вх. № 17078/29.07.2020 г., подадена от М. Б. M. чрез адв.

И. В. против допълнителното решение № 936/15.07.2020 г., се оспорва като неоснователна.

Претендират се разноски.

Съдът, е посочил, че производството по гр.дело № 00471/2019 г. на ПРС е образувано по предявени от М. Б. M. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София искове за заплащане на следните суми, представляващи застрахователно обезщетение по сключен от „Електрисите“ ЕООД- работодател на ищеца, с ответника договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“: 1.) сумата от 1 990.56 лева, представляваща неизплатеното на ищеца от работодателя нетно трудово възнаграждение за м. 02.2016 год.; 2.) сумата от 239.50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от 25.03.2016 год. До 31.05.2017 год.; 3.) сумата от 333.97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 02.2016 год. За периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 4.) сумата от 3069.01 лева, представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.03.2016 год.; 5.) сумата от 342.80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от 25.04.2016 год. До 31.05.2017 год.; 6.) сумата от 514.91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м.03.2016 год. За периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 7.) сумата от 2029.49 лева, представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. 04.2016 год.; 8.) сумата от 209.75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от 25.05.2016 год. До 31.05.2017 год.; 9.) сумата от 111.12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на трудовото възнаграждение за м. 04.2016 год. За периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 10.) сумата от 662,31 лева, представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г.; 11.) сумата от 111,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за периода от 31.05.2017 год. До 24.01.2019 год.; 12.) сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор и 13.) сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в размер на направените разноски в производството по гр. Дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.