Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 13.02.2023, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Гражданско дело 211/2022
Вид
Решение № 19
Подписан
13.02.2023
В сила
07.03.2023
Състав
Албена Дякова Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кубрат, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20223320100211 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. Д. С., ЕГН ********** от *** чрез адв.Р. К. от АК–Разград твърди, че с влязло в законна сила определение от 17.02.2022 г. по НОХД № 32/2022 г. по описа на РС– Кубрат за прекратяване на наказателно производство със споразумение, ответникът С. А. С. от с. Севар е признат за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в с. Севар, Разградска област, му причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в: закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в законна сила на определението. В резултат от виновното поведение на ответника, причинил на 18.09.2021 г. посочените телесни увреждания, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които оценява на общо 25 000 лева. С исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника С. А. С. да му заплати само сумата 7 000.00 лева (по 3 500 лв. за всяка средна телесна повреда), представляваща частичен иск от 25 000 лева – 1 обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.09.2021 г. до окончателното плащане, като претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявените искове в пълен размер.

Ответникът С. А. С., ЕГН ********** с постоянен адрес в *** чрез пълномощник адв.Р. В. от АК-Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Признава, че с протоколно определение по НОХД № 32/2022 г. по описа на РС–Кубрат е признат за виновен, че е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Оспорва твърдяното в исковата молба относно причините и обстоятелствата, при които е причинил съставомерното увреждане. Твърди, че причиненото на пострадалия увреждане е осъществено в резултат на противоправното поведение от страна на ищеца и множество негови роднини, а именно в състояние на неизбежна отбрана или евентуално при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Поради това прави възражение за съпричиняване с изключителен принос при хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва размера на претенцията за обезщетение като заявява, че е прекомерно завишена.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът С. Д. С. живеел заедно със семействата на братята си С. и С. в село Севар. В същото село живеели и ответникът С. А. С. и брат му С.. Децата на С. и синът на С. били във влошени отношения.

На 18.09.2021 г. С. и синът на С. се срещнали случайно и започнали да се карат. Спорът между тях преустановил техен съселянин, който откарал С. в дома му. Междувременно синът на С. се прибрал и се оплакал на баща си, при което последният заедно с брат си С. и децата им тръгнали с автомобил към дома на опонента си. С. видял братята С. и С., уплашил се и се прибрал в дома си. След като ответникът и брат му отминали, С. тръгнал да намери сина си, който бил излязъл, страхувайки се, че С. и С. ще го срещнат и ще го набият. Когато наближил кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и „Цар 2

Самуил“, С. видял другите си двама братя – ищецът и С., на които обяснил, че се притеснява за сина си. В близост до кръстовището, където били, имало хранителен магазин, от който излязъл синът на С..

Домът на братята С. и С. се намирал близо до посоченото кръстовище и те като възприели тримата братя и проблемния син на единия от тях, тръгнали към ищеца и роднините му, държейки в ръце арматурно желязо и сопи.

Последвало сбиване, при което С. С. нанесъл удари с арматурно желязо в областта на главата на ищеца, а при единия от ударите, С. опитвайки да се предпази, желязото попаднало върху лявата му ръка, която се счупила в областта на лакътя. Боят бил преустановен, когато съселяни се намесили и подали сигнал в РУ Кубрат, а впоследствие пристигнали полицейски служители.

За времето от 20.09.2021 г. до 23.09.2021 г. ищецът бил на лечение в Отделение по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, а на 24.09.2021 г. бил освидетелстват от съдебен лекар, издал приложеното по делото Съдебно-медицинско удостоверение № 9174/24.09.2021 г.

Образувано е било ДП № 290ЗМ-218/2021 г. по описа на РУ Кубрат, в рамките на което била изготвена съдебномедицинска експертиза, която дава заключение, че при инцидента на 18.09.2021 г. на С. Д. С. са причинени следните увреждания: закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка; подкожен хематом в съседство; разкъсно-контузна рана на това място (хирургично обработена) и охлузване около ръбовене й; закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост; охлузване на челото в дясно до срединната линия, непосредствено под линията на окосмяване. По своято медико-биологична характеристика: кръвоизлива над твърдата мозъчна обвивка обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на тялото на лакътна кост на лява предмишница – трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни; останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

С влязло в сила Споразумение № 16/17.02.2022г. по НОХД № 32/2022г. по описа на РС–Кубрат за прекратяване на наказателно производство, ответникът С. А. С. е признат за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в с. Севар, 3 обл. Разград е причинил две средни телесни повреди на С. Д. С. – 27-годишен от с. Севар, обл. Разград, изразяващи се в: - закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота; закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост, довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.

1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок считано от влизане в сила на определението.

От показанията на св.С. Ш. – фактическа съпруга на ищеца, се установява, че след инцидента на 18.09.2021г. животът на С. и съответно на семейството им коренно се променил. Съпругът й продължавал да изпитва силно главоболие, получавал гадене, кръвотечение от носа, шест месеца следвало да преустанови всякаква активна физическа дейност. Не можел да пази равновесие и това му попречило да продължи работата, в която натрупал опит – изграждане на противопожарни инсталации, тъй като тази дейност налагала да се работи на високо и да се качва на стълба. В този смисъл са и показанията на св. С. ***, който заявява, че е виждал как брат му С. продължава да изпитва болки в ръката, а също и че има световъртеж и не може да работи заедно с него при монтиране на противопожарни инсталации във Франция както преди, защото се работи на високо.

От показанията на св.С. С. се установява, че със семейството и роднините на ищеца са във влошени отношения. Свидетелят разбрал, че св.С.

*** е шамаросал сина му, поради което С. отишъл на 18.09.2021 г. до дома им, за да му потърси сметка за тези действия. Не успял да се срещне със С., а с неговия баща, след което заедно с брат си се прибрали вкъщи. Твърди, че когато се прибрали забелязали, че ищецът заедно със С. и други техни роднини приближават кръстовището на улиците „Хан Аспарух“ и ул. „Цар Самуил“, разбрали, че идват да ги нападат, затова и те излезли, за да се защитят.

Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, че ищецът и роднините му идвали да ги нападат. Напротив от всички събрани 4 доказателства се установява, че целта на С. и близките му била да намерят сина му, който бил в хранителен магазин до процесното кръстовище.

Обстоятелството, че домът на ответника е в близост до това кръстовище, не се възприема от съда като нападение към близките на ответника. Обратно на това именно последните са пристигнали в района на кръстовището, при това въоръжени с арматурно желязо, сопи и др., с които са нанасяли удари, в това число и на ищеца, причинявайки му констатираните две средни телесни повреди.

Приложени към писмения отговор са и издадени на 07.07.2021 г. и на 24.09.2021 г. съдебномедицински удостоверения касаещи получени леки телесни повреди от св.С. А., сина му Е. А. и сина на ответника А.ан А..

По настоящото дело е допусната и извършена СМЕ, по която експертът дава заключение, че при инцидента на 18.09.2021 г. на пострадалия С. С. са причинени следните телесни увреждания: закрито счупване на основата на черепа в дясна теменна област с подлежащ кръвоизлив над твърда мозъчна обвивка; подкожен хематом в съседство; разкъсно-контузна рана на това място (хирургично обработена) и охлузване около ръбовене й; закрито разместено счупване на тялото (диафиза) на лява лакътна кост; охлузване на челото в дясно до срединната линия, непосредствено под линията на окосмяване. По своята медикобиологична характеристика: кръвоизлива над твърдата мозъчна обвивка обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на тялото на лакътна кост на лява предмишница – трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни; останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Според експерта общата конфигурация на травмата на главата в дясна тилна област сочи, че е причинена от удар с твърд тъп предмет, като не се изключва той да е с удължена форма и сравнително малко напречно сечение. Счупването на лакътната кост на лява предмишница също е получена от удар с твърд тъп предмет и е възможно да е „защитно увреждане“ – вдигната за предпазване (в предно анатомично положение) ръка. Имобилизацията за разместеното счупване на лява лакътна кост се налага за срок от 10 седмици като работоспособността се възстановява след 14-18 седмици. При прегледа на 03.06.2022 г. експертът посочва, че са налице последици от травмата на главата. Обективно установен неврологичен дефицит: дребнофреквентен 5 нистагъм (бързи, спонтанни, ритмични движения на очната ябълка, които не могат да се овладеят волево) при поглед на ляво; нестабилност в позата на Ромберг – залита встрани; мудна реализиция и дисметрия за координационни феномени–дискоординационен синдром, транзиторни (преходни) епизоди на паметови нарушения; епизоди на главоболие, често гадене и субективни оплаквания, които са влошили качеството на живот.

Заключението на СМЕ като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните се възприема изцяло от съда.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.