Решение № 1072 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330201563 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от П. Е. Ч., против наказателно постановление № 22- 3389- 000174, издадено на 10.08.2022г. от Началник сектор към ОД на МВР- Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си сочи, че жалбоподателят бил правоспособен водач, не можал да разбере дали и кога са му връчени наказателни постановления, било допуснато нарушение при изписването на нарушената материална норма и не следвало да се лиши от право да управлява МПС, тъй като към момента на деянието бил неправоспособен водач. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение 1 подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Р. И. от АК- Бургас, който поддържа подадената жалба. Излага съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 29.07.2022в. в 00.55 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Сокол“ до № 39, в посока запад, жалбоподателят като неправоспособен водач управлява личния си лек автомобил БМВ с рег. № ***, като извършва следното нарушение: Водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта измерен в издишания от водача въздух установено с алкотест Дрегер 7510 ARBA- 0076, който отчете 0.98 промила на хиляда.

Издаден е талон за медицинско изследване № 071317, както и стикери за сигурност, с което е извършил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. С. У. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушение, както и неговият автор. При изпълнение на служебните си задължение е спрял нарушителя, извършил му е проверка за алкохол, която е отчела положителен резултат. Предявил е техническото средство за проверка на нарушителя, които не е отричал да е употребил алкохол. Лично той е съставил акта, връчил го е на нарушителя, запознал го е със съдържанието му. Нарушителят лично е подписал акта и талона за медицинско изследване без възражения. Сочи изрично, че поддържа 2 констатациите в акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка с техническото средство, изричното приемане на страна на нарушителя на показанията на дрегера, изявлението, че не желае да даде кръв за медицинско изследване. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същият възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, непосредствено към момента на извършване на проверката за употреба на алкохол, а именно, че нарушителят не е заявявал, че не е употребил алкохол. С тази правна 3 преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложените по делото заповед № 317з- 11675- 31.12.2021г. на Директора на ОД на МВР- Пловдив, и заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложения по делото талон за медицинско изследване № 071317 съставен на 29.07.2022г. и подписан от жалбоподателя, се установява, че нарушителят е бил съгласен и изрично е приел, показанията на техническото средство установило употребата на алкохол, а именно 0.98 на хиляда.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изричн потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен 4 сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, н аказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушен материалния закон. Действително в съставения АУАН е посочено, че е нарушен чл.5 ал.3 т.1 пр.1- во от ЗДвП, а в издаденото наказателно постановление е посочено, че е нарушен чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, т.е. без посочване на предложение първо. Това обстоятелство обаче, нито представлява нарушение на материалния закон, нито се отразява на правото на защита на жалбоподателя, да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. Непосочването на предложението от цитираната материална разпореба в наказателното постановление не преставлява съществено процесуално нарушение, и още по-малко се отразява на правото на защита на жалбоподателя. Предложението представлява част от цитираното изречение 5 по т.1 на ал.3 на чл.5 от ЗДвП на материална норма, и не е съществено нарушение, щом като словесното изписване на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП са идентични и изцяло отговарящи на съставомерността на действително извършеното нарушение.

Неоснователно е възражението, че след като нарушителят е неправоспособен водач, следва да не му се налага наказание лишаване от право да упралвява МПС, тъй като той не разполага с такова. На първо място следва да бъде посочено, че в санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП няма изискване нарушителят да е правоспособен водач или да не притежава СУМПС, за да му се наложи предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В конкретния случай на нарушителя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, каквото право явно нарушителят е притежавал към момента на извършване на нарушението, видно от съдържанието на самата жалба, че същият се е снабдил със *** свидетелство за управление, а и е притежавал и СУМПС. Отделно от това, дори нарушителят да е бил неправоспособен или да не притежава СУМПС, това не означава, че същият не следва да бъде лишен от право да управлява МПС, а в конкретния случай право да придобие правото да управлява МПС. В противен случай нарушителят би се привилегировал и бонифицирал да извършва нарушения и да не бъде лишен от правото да управлява МПС и във всеки един момент, дори на следващият ден след нарушението, да има право да управлява МПС и да се снабди с валидно СУМПС. В конкретния случай, наказанието лишаване от право да управлява МПС ще се изтърпява от момента на придобиването на това право, алтернативно от момента на заявката за упражняването и придобиването му.