Определение № 1049 от 09.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 208/2024
- Вид
- Определение № 1049
- Подписан
- 09.08.2024
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.375, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049 гр. Варна, 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900208 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, с която “Балистик Сел” ЕООД, ЕИК 201055457, със седалище гр. София, е предявило срещу Община Варна, ЕИК 000093442 осъдителни частични искове за реално изпълнение на задължения по договор за техническо обслужване и системно администриране на Автоматизирана билетна система и за неустойка за забавено изпълнение и евентуално съединен иск за възмездяване въз основа на неоснователно обогатяване.
Относно размяната на книжа:
Исковата молба, ведно с приложенията са редовно връчени на ответника Община Варна на 11.06.2024г. чрез служител на ведомството. В предвидения по чл. 367 от ГПК срок за отговор, изтекъл на 25.06.2024г., отговор не е постъпил. Такъв е депозиран с вх.№ 17726 на 9.07.2024г.
В така депозирания след срока отговор са изложени доводи по отношение редовността на връчването на книжата на страната. Сочи се, че на осн. чл. 52,ал. 2 от ГПК връчването на общините следва да се извършва само по ел. път съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК. В тази връзка настоява и за съобразява на указанията на Висшия съдебен съвет от 9.07.2021г., публикувани на ел. страница на съвета и обстоятелството, че Общината има регистрация в ЕПЕП и ССЕВ. Допълнително се позовава, че служителят, получил съобщението, не е упълномощен, тъй като съгласно пълномощното, което прилага същият има права само да извършва справки и да изисква преписи от съдебните актове.
Действително, на осн. чл. 52, ал. 2 от ГПК връчването на общините и на държавните учреждения е извършва само по ел. път, но на посочен от тях електронен адрес. Посочването на ел. електронен адрес би могло практически да се извърши само с нарочно изявление на задължения по реда на чл. 52, ал. 2 от ГПК правен субект след уведомяване за образуваното съдебно 1 производство. Именно с тази връзка с разпореждането, с което съдът е разпоредил началото на размяната на съдебните книжа е указал на ответника необходимостта да посочи такъв електронен адрес. Тезата, че съдът е следвало, без нарочно предходно посочване, да разпореди връчването на книжа по произволно избран от съда способ( чрез ССЕВ, ЕПЕП или ел. поща) не само не почива на закона, но и не държи сметка за това, че поначало у адресатите на съдебни книжа не съществува обосновано очакване, че биха могли да получават такива, докато не бъдат уведомени за конкретното дело.
Ето защо, след като страната не е уведомила предхождащо съда по дело за конкретен ел. адрес, съдът не е следвало да изпраща книжа по този ред до този момент.
На следващо място, изискването по чл. 52, ал. 2 от ГПК не може да отрече изцяло приложението на общия способ за връчване на книжа, още повече разпоредбата на ал. 1 на чл. 52 от ГПК задължава държавните учреждения и общините да осигурят връчване чрез служител в работно време.
Очевидно се е има предвид служител, който да получава книжата на материален носител, защото за електронно връчване работното време на институцията е без значение.
Не е налице и специално изискване към служителя по чл.52, ал. 1 от ГПК. В практиката трайно се приема, че е достатъчно същият да работи в канцеларията, без оглед на длъжността му. Самото фактическо пребиваване на служителя в канцеларията и съгласието му да приеме книжата са достатъчни, за да обосноват конклундентно му упълномощаване за целта. /Определение № 41 от 19.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 529 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 642/2010 г., III г. о., ГК. Връчителите нямат задължението да изискват пълномощни, нито пък да разполагат със съответните правни познания за да преценяват правата по тях.
Ирелевантно за редовността на връчването е съществуващото в общината вътрешно разпределение на функциите между нейните служители, което е в изпълнение на вмененото в чл. 52 от ГПК задължение на държавните учреждения и общините да определят служител, който да приема съобщенията в работно време- Определение № 207 от 22.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 331/2019 г., II т. о., ТК.
В заключение връчването се явява редовно.
И понастоящем / макар изричните указания/ страната не е посочила ел. адрес за връчване. Доколкото е подала заявление за достъп по делото, съдът приема, че книжата до ответника следва да се връчват чрез ЕПЕП, на осн. чл.
38а, ал. 3 от ГПК.
Същевременно, с изтичане срока за отговор съдът намира, че се преклудира само възможността за разширяване на предмета на делото с нови твърдения (основания на възражения и насрещни претенции), налагащи следваща защита на насрещната страна, тоест такива относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право, като не обхваща 2 правните изводи, които ответникът прави въз основа на установените по делото факти, нито възможността на пропусналия срока за отговор да направи доказателствени искания (Решение № 48 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2410/2013 г., I г. о., ГК,). Такива решаващи възражение в случая са само тези относно представителната власт на лицето, приело работата на възложител.
Относно самото възлагане доказателствената тежест за този факт следва да се понесе от ищеца, поради което и без възражение, ищцовата страна следва да проведе доказване, съответно ответник може да оспори това обстоятелство.
Заявеното от ответника становище (отговор на искова молба) следва се докладва като защита срещу исковете, без да се налага продължаване на размяната на книжа.
Предвид изложеното, съдът намира, че размяната на книжа е приключила и не са налице пречки по хода по делото.
По допустимостта на претенцията и приложимия процесуален ред:
Легитимацията на страните по главния иск съответства на твърденията на ищеца за наличие на притезание за реално изпълнение на задължения по сключен между страните договор за изработка, както и за валидно договорена неустоечна клауза, санкционираща забавеното изпълнение. Не се споделят доводите за нередовност на исковата молба поради липса на посочване на суми за периоди. Вземанията в достатъчна степен са индивидуализирани чрез посочване вида на изработеното и препращане към месечните отчети. В частта, в която се налага допълнителна конкретизация съдът ще постави на ищеца въпроси по реда на чл. 143 , ал. 1 от ГПК.
Сезираният съд е родово компетентен да се произнесе по спора, предвид цената на исковете. Възражения относно местна подсъдност не са формулирани.
Предметът на предявения главен иск за реално изпълнение по договор за обществена поръчка, определя разглеждането на всички искове по реда на търговските спорове (чл. 365 т.2 от ГПК). Възражение срещу търговския характер на спора не е направено.
По искането за привличане на трето лице -помагач на страна на ответника:
На осн. чл. 367, ал. 4 от ГПК искането за привличане на подпомагаща страна ответникът следва да заяви в срока за отговор на исковата молба. По изложените вече съображения същият се явява пропуснат. Ето защо молбата следва да се остави без разглеждане.
По искането за спиране:
Ответникът се е позовал, че срещу лицето, възлагало дейностите по договора за ответника- възложител, е подаден сигнал в Окръжна прокуратура -Варна с искане за извършване на проверка. Претендира се спиране на производството по делото до приключване на проверката.
Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по 3 гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, т.5 ГПК. За да бъде спряно производството по дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо да се констатира невъзможност за установяването им в самото гражданско производство.
Подаването на сигнал до прокуратурата с твърдения за извършено престъпление и проверка по този сигнал не означава “разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл.229, т.5 ГПК/ така например Определение№ 634/17.11.2015г. по ч.гр.д.№ 5418/2015г. на ВКС/. В практиката обичайно се приема, че за приложението на посочената разпоредба е необходимо и да бъде привлечен обвиняем в досъдебното производство, поради необходимост от връзка между деянието, за което е привлечено лицето и релевантни за възникването, респективно погасяването, на спорното право факти.
По изложените съображения искането следва да се отхвърли.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба, съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Размерът на неустойката е въпрос на аритметични изчисления, поради което по този въпрос не следва да се допуска е експертиза.
Искането за допускане на гласни доказателства за установяване приемането на работата/ за което страната представя писмени доказателства/ и за желанието за доброволно уреждане на спора, съдът намира за безпредметно на този етап.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове, предявени от “ Балистик Сел” ЕООД, ЕИК 201055457, със седалище гр.София 4 срещу Община Варна, ЕИК 000093442, със седалище гр.Варна за заплащане на сумите както следва:
-сумата от 136 154 лева - частичен иск от целия в размер на 1361 538 лв. представляваща възнаграждение по договор № Д21001664ВН от 03.11.2021г. за техническо обслужване и системно администриране на Автоматизирана билетна система на Община Варна за периода от 04.07.2023 г. до 03.02.2024 г .по фактура № 0210000201 от 01.02.2024 год. и фактура №0210000210 от 23.02.2024 год., издадени във връзка с изпълнение на дейности по чл.6, ал. 1,т.
2.1 и т.2.2 от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба19.04.2024г. до окончателното издължаване на сумите, на осн. чл. 79 от ЗЗД, а в евентуалност, с случай на отхвърляне на иска, за присъждане на същата суми, поради неоснователното обогатяване на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-19.04.2024г. до окончателното издължаване на сумите, на осн. чл. 61, ал.1 от ЗЗД:
- сумата от 13 615 лева - частичен иск от целия в размер на 136 153,80 лева, представляваща неустойка по чл. 30 договор № Д21001664ВН от 03.11.2021г. за техническо обслужване и системно администриране на Автоматизирана билетна система на Община Варна за забавено изпълнение на задълженията по фактура № 0210000201 от 01.02.2024 год. и фактура №0210000210 от 23.02.2024 год., начислена за периода 1.04.2024г. до 10.
04.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на ответника Община Варна за конституиране на лицата Б.Я.А. и М.М.Л. като трети лица-помагачи на страната на Община Варна.
Определението в частта, с която е оставено без разглеждане искането за конституирана на подпомагаща страна подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника Община Варна за спиране на производството по делото до приключване на проверката по сигнал изх.№ 2330/2024г. на Окръжна прокуратура гр.Варна.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2024г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :