Присъда № 32 от 22.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 9376/2022 г.

НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 13 СЪСТАВ

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу В. В. П. за това, че както следва:

- на 19.06.2017 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неопитността на Р. М. П., страдаща от умерен дементен синдром, което я прави наивно безкритична, доверчива, лековерна, с трайни нарушения на паметта, внимание, мислене и интелект, е извършила разпоредителна сдЕ., като е използвала нотариално заверено Пълномощно от 31.05.2017 г. с упълномощител Р. М. П., с което да може да се разпорежда както намери за добре с недвижим имот - апартамент ХХ находящ се в ХХХ, собственост на Р. М. П., без последната да желае да се разпореди с недвижимия си имот и без да съзнава правните последици на упълномощителната сдЕ., като на 19.06.2017 г. В. В. П. се разпоредила с недвижимия имот - апартамент ХХ находящ се в ХХХ, като го продала от името и за сметка на Р. М. П. за сумата от 20.000 /двадесет хиляди/ лева, значително по – ниска от пазарната стойност на недвижимия имот, която към 19.06.2017 г. била в размер на 147173.00 / сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева на дъщеря си Д. В. П. без да предаде на Р. М. П. цената по договора и с това причинила на Р. М. П. имотна вреда в особено големи размери - 147173.00 / сто четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и три/ лева, представляваща особено тежък случай – с оглед настъпилите вредни последици, използвайки заболяването на Р. М. П. като деянието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност - престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,

- на 13.05.2018 г. в гр. София, съставила неистински официален документ – „Оведомително писмо” по кв. № 164/13.05.2018 г. за задължение към „данъчните служби” в общ размер на 18500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, а именно - 10 000 (десет хиляди) лева плюс 6 000 (шест хиляди) лева лихва за просрочено 2 време, плюс 1800 (хиляда и осемстотин) лева лихви и плюс 700 (седемстотин) лева такси, натрупани от Р. М. П. чрез недекларирани получени суми от наеми на жилище находящо се в ХХХ, на който е придаден вид, че произхожда от началник служба „Данъчни вземания” ЛН., с цел да бъде използван пред Р. М. П. - престъпление по чл.

308, ал. 1 от НК и

- на неустановена дата за времето от 14.05.2018 г. до 25.06.2018 г. в гр. София, ул. „Пловдивско поле“ № 8, в сградата на „Дом за стари хора“, чрез използването на преправен документ – договор за правна защита и съдействие с бланков № 0541946 и с № 346/16.05.2018 г. на който е придаден вид, че произхожда от адвокат В.В с договорно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева и платена сума от 400 /четиристотин/ лева, направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, с намерението да я присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – С. Л. И. се усъмнила в истинността на документите и придружила Р. М. П. до 07 РУ СДВР, където сигнализирали за случая - престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предоставя на съда да прецени подходящия размер на наказанието.

Частният обвинител и граждански ищец чрез особения си представител пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда, като се 1 аргументира, че обвинението по отношение на всяко от деянията е недоказано и подсъдимата няма мотив да осъществява съставите на вменените й престъпления, твърди, че се касае за гражданскоправни отношения. Алтернативно, ако бъде призната за виновна, релевира обстоятелства, които би следвало да се третират като смекчаващи.

Подсъдимата поддържа казаното от своя защитник. В предоставената й последна дума моли да бъде оправдана.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимата В. В. П., с ЕГН: **********, е родена в гр. София, български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, безработна, живуща в ХХХ

Подсъдимата познавала от дълги година Р. М. П., родена на ХХХХ г. Р.П. притежавала апартамент в ХХХ, но тъй като възрастта и напредвала, живеела сама и нямала роднини, които да се грижат за нея, през 2011 г. тя решила да се премести в дом за стари хора „Дълголетие“, с адрес ХХХ, а апартаментът си започнала да отдава под наем. През 2015 г. тя сключила договор за наем с Г. А.. Първоначално А. заплащал наема на ръка на Р.П., а след това със съгласието на Р.П. почнал да предава сумата от наема на подсъдимата П., която следвало на свой ред да я предава на намиращата се в старчески дом Р.П.. На А. направило впечатление, че паметта на Р.П. била влошена, като през няколко месеца се случвало тя да му звъни и да го пита дали ще и плати вече заплатения наем. В началото на 2017 г. тези случаи зачестили, като Р.П. все по-често се обаждала да пита А. за наема, който на свой ред споделял с В.П. за проведените разговори.

През този период Р.П. продължавала да пребивава в горепосочения дом за стари хора, като по наблюдение на персонала на заведението, състоянието и се влошавало, тя демонстрирала все по-сериозни проблеми с паметта, а поведението и било хаотично.

При извършен в края на 2016 г. профилактичен преглед от психиатъра на дома за стари хора бил констатиран умерен психоорганичен синдром, изразяващ се в забавен мисловен процес, намаляване на паметта и интелекта, загуба на адекватна оценка за ситуации. Р.П. се затруднявала да разпознава персонала на дома, бъркала дати и години, както и местоположението на стаята си. В началото на 2017 г. психиатърът констатирал задълбочаване на симптомите на Р.П., като била приложена поддържаща терапия. При извършения на следваща година профилактичен преглед не била констатирана съществена промяна в състоянието и.

По време на престоя и в дом „Дълголетие“ Р.П. била посещавана сравнително редовно от подсъдимата, която понякога я извеждала навън по различни поводи. През 2017 г. те посетили заедно неколкократно нотариус М. Д.-С.. През април при нотариуса били изготвени две пълномощни, с които Р.П. упълномощила В.П. да я представлява съответно по водено от нея частно изпълнително дело и пред мобилен оператор.

На 31.05.2017 г. Р.П. и В.П. отново посетили нотариалната кантора на М. Д.-С., където Р.П. подписала ново нотариално заверено пълномощно. С него тя упълномощила подсъдимата да продаде, дари, или замени при цена и условия, каквито прецени, притежавания от Р.П. апартамент № 62 в жк „Младост 2“, (със стар административен адрес бл. 215б и актуален адрес - бл. 241), включително и на себе си или на лица, които също представлява, както и да получи продажната цена по своя банкова сметка. Здравословното състояние на Р.П. към този момент не позволявало тя да разбере правните последици, които пораждало подписаното от нея пълномощно за нея като упълномощител и за упълномощеното лице.

На 19.06.2017 г. В. П. в качеството на пълномощник на Р.П. продала 2 апартамента й на собствената си дъщеря - Д. П. за сумата от 20 000 лв. Пазарната цена на имота към този момент била 147 173 лева. СдЕ.та била оформена в нотариален акт при нотариус М.Д.-С.. Сумата от 20 000 лв. била преведена от Д.П. на В.П. по банков път. Подсъдимата не предала паричната сума на Р.П. и не я уведомила, че е продала нейния апартамент. Наемателят на имота Г.А. и живеещите в блока познати на Р.П. също не научили за сдЕ.та.

В началото на 2018 г. подсъдимата решила да намери нов начин да се възползва от състоянието на Р.П.. На 13.05.2018 г. тя съставила „Оведомително писмо“, по кв. № 164/13.05.2018 г., адресирано до Р. П., като му придала вид, че е издадено от началник служба „Данъчни вземания” ЛН., в което било посочено, че Р.П. има задължения в общ размер на 18500 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, а именно - 10 000 (десет хиляди) лева плюс 6 000 (шест хиляди) лева лихва за просрочено време, плюс 1800 (хиляда и осемстотин) лева лихви и плюс 700 (седемстотин) лева такси, натрупани от Р. М. П. чрез недекларирани получени суми от наеми. Посочено било, че ако в двумесечен срок Р.П. не се издължи, апартаментът и пенсията и ще бъдат запорирани.

Писмото било изпратено от В.П. до дома за стари хора, откъдето го предали на Р.П., която го прочела и се притеснила сериозно. Без да подозира, че писмото е изготвено от подсъдимата, Р.П. потърсила съдействие от В.П.. В.П. казала, че познава адвокат, който ще се справи със случая. Няколко дни по-късно подсъдимата посетила Р.П. и казала, че е ангажирала адвокат, на когото трябва да се плати възнаграждение от 600 лв. и поискала тази сума от Р.П., като казала, че ще вземе 350 лв. от плащания наем за апартамента на Р.П., ще добави 50 лв. от себе си и ще очаква другите 200 лв. от Р.П.. За да докаже сключения договор, подсъдимата представила договор за правна защита и съдействие с бланков № 0541946 и с № 346/16.05.2018 г. на който бил придаден вид, че произхожда от адвокат В.В с договорно възнаграждение 600 /шестстотин/ лева и платена сума от 400 /четиристотин/ лева. В действителност договорът бил съставен от подсъдимата, която използвала копие от договор на адвокат В. Б, с която подсъдимата разполагала, тъй като била негов клиент в миналото, като съдържанието на договора било преправено и допълнено от В.П..

Р.П. решила да потърси помощ и от своя приятЕ. Снежана И., с която в миналото се виждали често, но след като Р.П. се настанила в дома за стари хора, а С.И. почнала да има здравословни проблеми с краката си, двете се чували единствено по телефона.

През 2018 г. С.И. била звъняла няколко пъти на Р.П.. без да успее да установи контакт с нея, тъй като Р. П. била с нов телефонен апарат и номер. На свой ред Р.П. не можела да се свърже със С.И., тъй като някой бил променил нейния номер в телефона й. След като успяла да намери номера на С.И., Р.П. и разказала за проблема с полученото писмо. С.И. отишла да я види, видяла и „Оведомителното писмо“ и осъзнала, че то не е истинско. В присъствието на С.И., Р.П. се обадила на наемателя на жилището Г.А. и попитала дали може да види жилището, а той и казал, че ще и отговори по-късно.

Малко след това подсъдимата се обадила на Р.П., скарала и се, че притеснява наемателя и казала, че Р.П. няма работа в жилището. Скоро след това С.И. потърсила телефон на НАП, обадила се, като поискала да провери дали Р.П. има непогасени задължения във връзка с апартамента й. След справка по ЕГН и казали, че Р.П. няма неплатени задължения, както и че на нейно име няма жилище. С.И. разговаряла с познат адвокат, който я посъветвал да подадат жалба в полицията.

Междувременно на неустановена дата през месец май 2018 г. подсъдимата казала на Г.А., че апартаментът вече е неин , иска да го продаде и е намерила купувач, поради което А. ще трябва да освободи апартамента. Обява за имота била пусната онлайн в сайта „имот.бг“.

Р.П. изпратила до 07 РУ-СДВР документ, озаглавен „тъжба“, в който описала случая с т.нар. „оведомително писмо“ Документът бил получен от 07 РУ-СДВР на 25.06.2018 г. и във връзка с него била извършена проверка, като били снети писмени сведения от лица, които биха имали информация за случая, включително и от В. П. - на 3

03.07.2018 г.

На 11.07.2018 г. дъщерята на подсъдимата - Д. П. продала на В. Я. Г. процесния апартамент за 72 000 евро.

Състоянието на Р. П. към 2018 г. се определяло като умерен дементен синдром, характеризиращ се с трайни нарушения на когнитивните функции – памет, внимание, мислене и интелект, които били снижени до органичен тип. Първите прояви на този синдром са били документно отразени още към 2012-2013 година, като постепенно с времето този психоорганичен синдром се задълбочавал и към 2016 г. вече е бил разгърнат до степен на невъзможност за реална преценка на действителността, като не е последвало подобрение в следващите години, поради което и Р.П. не можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.