Решение № 20657 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20657 гр. С. 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110171116 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 29.12.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против М. С. Ф. за сумата 177,65 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 26,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 10,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., сумата 2,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г. и С. М. Ф. за сумата 710,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 105,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 40,07 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., сумата 8,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.

1 дело № 33661 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. гр. С. ж.к.

“М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С. одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. С. Ф. за сумата 177,65 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 26,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 10,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2021г., сумата 2,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г. и С. М. Ф. за сумата 710,58 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, ап. *** с абонатен № ********, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 105,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 29.05.2023г.; сумата 40,07 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м.

2 април 2021г., сумата 8,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.29.05.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.07.2023г. по ч.гр. дело № 33661 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. С. Ф., в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Релевира се възражение, че задължението е погасено чрез плащане.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. М.

Ф., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че не е подавал заявление за откриване на партида. Сочи, че подписът, положен за Е.Е. Ф.а в Протокол от събрание от 22.06.2002г. В отговора на исковата молба се оспорва количеството на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва се ответникът да е приел Общите условия. В отговора на исковата молба се развиват съображения, че в случая се касае до непоискани доставки по см. на чл. 62 ЗЗПотр. Ответникът навежда довод за неравноправност на клаузите на Общите условия. Същият оспорва дължимостта на цената на услугата за дялово разпределение. Сочи, че договорът с дружеството за дялово разпределение е с изтекъл срок. В отговора се навежда възражение за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.12.1990г. Е.Е. Ф.а е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № *** с административен адрес: гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7, ет. 4, чрез правна сделка- продажба. От представеното удостоверение за наследници се установява, че Е.Е. Ф.а е починала на 25.03.2003г. и е оставила наследници по закон преживял съпруг- С. М. Ф. и низходящите си М. С. Ф. и М. С.а Ф.а.

На 29.09.2010г. С. М. Ф. се разпоредил с 4/6 ид.ч. посочения недвижим имот, като е дарил същите на М. С. Ф. и М. С.а Ф.а, за което е съставен н.а. № 260 от 29.09.2010. т. V, дело № 1675/ 2010г. Със същия нотариалнен акт е учредено право на ползване на С. М. Ф. върху имота.

На 13.05.2011г. М. С.а Ф.а се разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е дарил същите на М. С. Ф., за което е съставен н.а. № 172/ 13.05.2011г., т. III, рег. № 5442, дело № 508/ 2011г.

Със заявление- декларация от 22.07.2003г. С. М. Ф. е изразил желание да бъде открита партида за процесния недвижим имот.

На 30.09.2002г. е сключен договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр. С. ж.к “М.”, бл. *** вх. 7 и "Н.И." ООД, по силата на който етажните собственици възложили на "Н.И." ООД да извършва дялово 3 разпределение на топлинна енергия в сградата. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 20.09.2002г. В приложения към Протокола списъл се установява, че наследодателката на ищцата е заявила, че в имота има четири радиатора с четири разпределителя.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1009743378/ 30.06.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 628,69 лева. От представената обща фактура № **********/ 30.06.2021г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 433,67 лева.

Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ). Съгласно заключението на експертизата, през процесния период в имота е имало четири радиатора с дистанционно отчитане. За периода 2020г.- 2021г. абонатите не са осигурили достъп за отчет на уредите. За посочения период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ на база брой лица, с разходна норма 140 литра/ денонощие за един потребител. За периода 2021г.- 2022г. е осигурил достъп за отчет на уредите и главният отчет е подписан. За посочения период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ на база показанията на един водомер в имота.

Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането се извършва посредством електронно устройство. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Съгласно заключението на вещото лице, през процесния период за имота е начиследна топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на стойност 1080,93 лева. За периода м. юли 2020г.- м. април 2021г. за имота е начислена топлинна енергия на стойност 1000,70 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано 4 от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.