Решение № 2092 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2092 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330112868 по описа за 2023 година

Подадена искова молба от „А1 България“ ЕАД срещу П. И. Т. по реда на чл. 422 ГПК. Твърди се, че между страните бил сключен рамков договор № *** и Приложения към него. По силата на този договор били сключени Приложение 1 от 21.07.2020 г. и Приложение 1 от 12.05.2020 г. за комплексна мобилна услуга по два мобилни номера. Приложение 1 от 21.07.2020 г. за услуга мобилен интернет и Приложение от 25.08.2020 г. за фиксирана услуга интернет. По същия рамков договор били сключени и два договора за продажба на изплащане на две устройства, а именно договор за продажба на изпращане от 21.07.2020 г. и договор от 12.05.2020 г. Твърди се, че ищецът предоставил на ответника по споменатите договори мобилни услуги, като предал и продадените устройства. Ответникът не изпълнил насрещното си задължение, поради което същият имал неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги на стойност 830,58 лв. за период 12.08.2020 – 27.02.2021 г. В тази сума се включвали както суми за предоставени мобилни услуги за мобилни номера, така и за мобилен интернет и за фиксирана услуга интернет. Включвала се също и сумата от 50,58 лв. такса за събиране на дължими суми. Поради неизпълнение на задълженията в срок договорът за мобилни услуги се прекратил предсрочно, поради което била начислена неустойка по рамковия договор в размер на 873,17 лв., която включвала обезщетение за обработка на просрочени задълж в размер на 2,00 лв, както и 3 вида неустойки в размер на 3 месечни такси по съответния договор за мобилни услуги, неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, тъй като в договорите за мобилни услуги се съдържали уговорки, че в случая на прекратяване на договора по вина на поторебителя, 1 същият дължи пропорционално на оставащия срок на договора част от отстъпките за услуги, респективно отстъпка от цената на предоставеното на изплащане устройство, както и месечните такси по стандартна тарифа до края на срока на договора, но не повече от 3. Претендира се също така и сумата от 1287,54 лв. по договор за продажба на изплащане от 21.07.2020 г. , която се състои от 6 падежирали вноски и 17 предсрочно изискуеми. Претендира се и сума от 157,49 лв. по договор за продажба на изплащане от 12.05.2020 г., която съставлява сбор от 6 падежирали и 14 предсрочно изискуеми вноски, като се твърди, че по договора за продажба на изплащане е настъпила предсрочната изискуемост, предвидена в договора. За всяко от тези вземания се претендира мораторна лихва в размер на законната лихва.Претендираната мораторна лихва е както следва: Върху сумата за неплатени съобщителни услуги – 202,36 лв. за общ период от 02.09.2020 - 24.03.2023 г. Върху сумата по договорите за продажба на изплащане се претендира мораторна лихва както следва : по договор от 21.07.2020 г. мораторна лихва в размер на 279,27 лв. за период от 02.09.2020 – 24.03.2023 г., а по договор от 12.05.2020 г. мораторната лихва е в размер на 34,31 лв. за същия период. Върху сумата за неустойка се претендира мораторна лихва в общ размер на 195,62 лв. за общ период 05.09.2020 – 24.03.2023 г. С уточняваща молба се коригира периодът на две от мораторните лихви, както и на всяко от вземанията за електронносъобщителни услуги, като по този начин общият период за вземането за електронносъобщителни услуги с изключение на таксата за събиране на дължими суми, става от 09.07.2020 -08.12.2020 г, а таксата за събиране на дължими суми в размер на 50,58 лв. се претендира за период 09.10.2020 – 08.11.2020 г. По повод мораторната лихва върху главницата се прави само едно уточнение – по конкретно за мораторна лихва в размер на 18,32 лв,, която се дължи върху сумата от 77,41 лв. за фиксирана услуга интернет, която се дължи за период до 05.10.2020 г., но това не оказва влияние върху общия период, за който се претендира мораторна лихва върху главницата за мобилни услуги. По отношение на мораторната лихва върху неустойката се прави само една корекция на периода - за мораторна лихва в размер на 21,80 лв. върху сумата 98,47 лв., представляваща неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, като коректният период е от 16.01.2021 г. Това също не внася промени в общия период на претендираната мораторна лихва върху неустойките. Конкретният размер на всяко вземане по отделните основания е посочен подробно в двете уточняващи молби към исковата молба. Иска се признаване дължимостта на вземанията и присъждане на разноиски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, при следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на исковете следва да е реализиран следният 2 фактически състав: възникването на облигационното отношение чрез сключване на посочения рамков договор, неговите приложения и договорите за продажба на изплащане, както и наличие на валидни уговорки в договора, които предвиждат настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията, респективно неустойки в случай на прекратяване на договора; предоставяне на ответника на цитираните мобилни услуги и предаване на продаваните две устройства на изплащане; настъпването на падежа за изпълнение на насрещните задължения; настъпването на определени предпоставки за разваляне на рамковия договор в съответните му части; настъпила забава на ответника.

Установява се от представения рамков договор и приложения към него, че между страните възникнало облигационно отношение по предоставяне на мобилни услуги по два тарифни плана, както и за мобилен и фиксиран интернет, а също и по две продажби на изплащане. От приложените фактури се установява, че за процесния период ищецът изпълнил задълженията си, като предоставял обещаните мобилни и интернет услуги. Тези фактури, макар да са едностранно съставени, не са оспорени от ответника и като първични счетоводни документи и на основание чл.182 от ГПК, въз основа на тях следва да се приеме, че ищецът изпълнил задълженията си по договора.

Съгласно представени примо-предавателни протоколи били предадени на ответника и продадените две устройства на изплащане. В договорите за мобилни услуги била предвидена уговорка, че при прекратяване на договора по вина на абоната, възниквало вземане за неустойка, чийто размер се определял като сбор от дължимите стандартни абонаментни такси без ДДС до края на срока на договора, но не повече от 3, както и като част от предоставената отстъпка от цената на закупените устройства пропорционално на оставащия срок на договора. Тези клаузи съдът намира за валидни.

По отношение клаузата за неустойка, равняваща се на част от отстъпките от цената на предоставените услуги, пропорционална на оставащия срок на договора, съдът намира същата уговорка за нищожна, поради накърняване на добрите нрави. След разваляне на договора, потребителят няма да ползва услугите, поради което и не би могъл да ползва предварително предвидените отстъпки в цената на тези бъдещи услуги. Ето защо не следва отстъпка, от която не се е възползвал и няма да се възползва да се търси от него като неустойка. Същото се отнася и за уговорките, въз основа на които се претендира обезщетение за обработка на просрочени задължения и такса за събиране на дължими суми. Тези уговорки по своя характер също съставляват неустойки, тъй като определят предварителен размер на вредите. В същото време се дължат единствено въз основа на забавата и не са свързани с реални разходи или дейности, които операторът ще извърши. С тях обаче се обезщетяват същите вреди, за които са предвидени и неустойки в размер на абонаментните такси и на отстъпката в цената на устройствата и за които се търси и обезщетение за забава – вредите от забавата. Съгласно чл.142, ал.2, т.5 от ЗЗП съдът счита, че тези клаузи са неравноправни и нищожни. Ето защо не следва да се присъждат вземанията, които се отнасят до неустойки в размер на отстъпката в цената на услуги, 3 такси за събиране на дължимите суми и обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и акцесорните им вземания за мораторни лихви.

По отношение на сумата в размер на 325,63 лв. – дължима цена за предоставените услуги за периода 09.07.2020г. – 08.12.2020г. за комплексна мобилна услуга с № *** по Приложение № 1 от 21.07.2020г. към Рамков договор № ***/24.05.2019г. (съгласно последната уточняваща молба), установява се възникването на това вземане, с оглед сключването на договора, предоставянето на съответните услуги и липсата на доказателства за тяхното заплащане. Размерът на вземането се установява като сбор от месечните суми по приложените фактури за отчетния период до 08.12.2020г., вкл., до когато е претенцията на ищеца. В последния отчетен период е начислена и таксата за следващия отчетен период – 09.12.2020г. – 08.01.2021г. Падежът на вземането също е настъпил, тъй като съгласно общите условия, той настъпва в 15-дневен срок от издаване на фактурата. Издадените фактури отговарят на това правило, като предвиждат точно 15-дневен или по-дълъг срок за плащане. За този отчетен период са издадени 5 фактури с падежи, както следва:

01.09.2020г., 04.10.2020г., 1.11.2020г., 2.12.2020г. и 29.12.2020г. Настъпил е падежът на месечните суми за целия период, поради което вземането следва да се присъди, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.04.2023г. до окончателното плащане, както и ведно с претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва – 79,70 лв., което съдът изчисли, дори в по-висок размер, върху всяка месечна сума с ДДС, за период от датата, следваща падежа по всяка фактура, а именно за общ период от 02.09.2020г. – 24.03.2023г.

Същите разсъждения се отнасят и до вземането в размер на 268,51 лв. дължима цена за предоставените услуги за периода 09.07.2020г. – 08.12.2020г. за комплексна мобилна услуга с № ********** по Приложение № 1 от 12.05.2020г. към Рамков договор № ***/24.05.2019г., което също се установява по основание и размер, както и претенцията за обезщетение за забава и следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.04.2023г. до окончателното плащане, както и ведно с претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва – 66,44 лв. за общ период от 02.09.2020г. – 24.03.2023г.

По отношение на вземането за предоставен мобилен интернет същото се установява в размер на 98,60 лв. с ДДС – като цена за предоставена услуга мобилен интернет на мобилен номер № *** по Приложение 1 от 21.07.2020г. към Рамков договор № ***/24.05.2019г. за период 09.07.2020г. – 08.12.2020г.В този период са издадени 5 фактури и сбора от сумите, посочени в тях за това вземане, е както следва: 18,89 лв. в първата и по 15,82 лв. по следващите 4 фактури до 08.12.2020г., вкл. Като се добави ДДС, се поличава сумата от 98,60 лв., която следва да се присъди, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.04.2023г. до окончателното плащане, както и ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва – 24,26 лв. за общ период от 02.09.2020г. – 24.03.2023г. Същата е изчислена по посочения по-горе начин 4

– върху всяка от дължимите суми по фактурите с ДДС за период от датата, следваща падежа на всяка фактура, до 24.03.2023г., например сумата по първата фактура, дължима за мобилен интернет е 18,89 лв., а с ДДС – 22,67 лв. Върху тази сума се дължи законна лихва за период от 02.09.2020г. до 24.03.2023г., следващата сума е 15,82 лв., а с ДДС – 18,98 лв. и законната лихва се дължи върху тази сума от 05.10.2020г. до 24.03.2021г. и т.н. По този начин са изчислени всички законни лихви. Главницата следва да се отхвърли за горницата до претендираните 108,44 лв., а обезщетението за забава – до претендираните 26,08 лв.

Разпечатката съдържа 18 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2278bc3b-085f-45af-81a4-6fa6f7be1718