Решение № 142 от 13.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 142

****, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К.ова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. К.ова Гражданско дело № 20231720103591 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. И. С. срещу Община Перник.

Ищецът твърди, че на 29.05.2023 г. около 11 ч., вървейки по пътния участък в ****, на ********, срещу бл. *** в посока спирка „******“ към спирка „*****, паднала заради нарушена тротоарна настилка (неравност и липса на тротоарни плочки). Ищцата усетила много силна болка в *******, не можела да се изправи сама и да стъпи на ******, като помощ й била оказана на място от приятелката й, с която вървяла, двама непознати мъже, а в последствие пристигнал и съпруга й. След оказана медицинска помощ в МБАЛ „******“ били извършени рентгенограски изследвания, междувременно ***********. По преценка на дежурния лекар не се наложило оставане в лечебното заведение и бил предписан домашен режим на лечение. В следващите дни обаче болките се усилили значително, поради което ищцата потърсила медицинска помощ във *************, където били установени тра***тични увреждания – *********** (неподлежаща на оперативна интервенция, поради специфичното местоположение) и й било забранено да става от леглото. След изписването й на 09.06.2023 г. ищцата била препратена към рехабилитационен център, в който престояла в период от един месец – до 08.07.2023 г. (съпътстван от придвижване с инвалидна количка, раздвижвания, упражнения в леглото, ходене с проходилка ), а в последствие – препратена към домашно лечение с необходимост от профилактичен преглед през м. септември 2023 г.

Ищцата поела всички разноски за извършените прегледи, изследвания, лечение, рехабилитация. След процесната злополука ищцата е понесла и продължава да понася силни болки и страдания – силни физически болки, включително и при минимално натоварване, затруднения в ежедневното обслужване, невъзможност за самостоятелна грижа за личната хигиена и елементарни битови дейности, което довело и до психически страдания, безпокойство, напрегнатост, включително и уплах и усложнения с оглед съпътстващото й хронично заболяване – ************, налагащо провеждане на ********************* (което причинило неудобства във връзка транспортирането й с автомобил включително в периода, в който е била настанена в рехабилитационния център).

Излага съображения относно материалната легитимация именно на Община Перник 1 да отговаря за претърпените от ищцата вреди.

Моли на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2685 лева – сторените разноски по проведено медицинско лечение и последваща рехабилитация, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба на 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност е предявила същите искове с посочено правно основание чл. 50 ЗЗД.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.

Намира за недоказано наличието на увреждане, причинено по време, място и механизъм, описани в исковата молба, съобразно представените доказателства. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между поведение на ответника и претърпените вреди като елемент от фактическия състав на деликта. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като основание за евентуално намаляване на обезщетението.

Същевременно искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер като прекомерен, а искът за имуществени вреди – като недоказан. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, евентуално – да се присъди в по-нисък от поискания размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Въпреки обстоятелството, че в условията на евентуалност е заявено искане с правно основание чл. 50 ЗЗД, съдът намира, както е изяснено и с доклада по делото, че в случая не се касае за евентуално съединяване на искове, доколкото са изложени едни и същи фактически положения, правопораждащи факти и искане от съда. Въпросът за правилната правна квалификация – дали се касае за искове по чл. 49, ал. 1 ЗЗД или по чл. 50 ЗЗД, е в компетентност на съда, като преценката следва да бъде направена на база твърденията за правопораждащите релевантни факти. В процесния случай са изложени едни и същи фактически твърдения, както и съображения, че претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от падането заради нарушената пътна настилка, са в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на ответника, доколкото законът вменява на последния задължение поддържа в изправност посочения пътен участък, в случай, че същият е негова собственост. Следователно не се касае за различни искания при различна фактология и различни искове с различна квалификация.

От фактическите твърдения на ищеца се установява, че спорното право се основава на виновното поведение на физически лица, на които Община Перник е възложила да поддържат в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината, и носи отговорност за бездействията на тези лица. Съгласно задължителните за съда тълкуватели разяснения на ППВС № 4/1975 г., когато при ползване на вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД. Община Перник като признато от правото за юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи – физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Общината работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на Общината по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като правен субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност пътища от общинската пътна мрежа (чл. 31 ЗП), и носи отговорност за бездействията на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност тротоарните настилки – като част от пътната инфраструктура, намиращи се на територията на общината – вкл. и по арг. чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 2 г. юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно, за да възникне обезпечителногаранционната отговорност на възложи-теля за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Задълженията на Общината са с източник нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал.

1, т. 4 от ЗМСМА; на чл. 31 ЗП, съгласно която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините и нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП, определяща, че общинските пътища са публична общинска собственост. Тротоарът е част от пътя (улиците) при съобразяване на дефинитивните норми на § 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗП, както и § 6, т. 6 от ПЗР на ЗДвП. След като ответникът има задължение, чрез свои служители или наети фирми да поддържа улиците и тротоарите в населеното място в изправен вид, като по този начин осигурява безопасността на гражданите, преминаващи по тях, то неизпълнението на вмените от закона задължения на Община Перник – правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от общината работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане. В този смисъл ответникът е материално легитимиран по предявените искове.

От гласните доказателства се установяват твърденията относно настъпването на инцидента на посоченото в исковата молба време и място, както и неговия механизъм.

Свид. Л.А.Г. изяснява, че докато на 29.05.2023 г. около 11,00 ч. с ищцата вървели по пътния участък в ****, на ********, срещу бл. *** в посока спирка „******“ към спирка „*****. Ищцата се спънала и паднала „жестоко“ – на дясната си страна, заради неравности в пътния участък. Свид. Г. изяснява, че на това място няма плочки или плочките са повредени, краищата им стърчат и е като „яма“, а пътният участък е повреден до такава степен, че дори няма къде да се заобиколи, защото целият участък е силно нарушен. Свид. Г. посочва, че на място се отзовали двама младежи, които помогнали на Г. С. – казали й да полежи, донесли и вода, вдигнали я, но тя не можела да направи дори крачка, като се оплаквала от много силна болка – в областта на *********. Един от младежите докарал кола, където настанили ищцата, обадили се на съпруга й, а след това я закарали в Спешна помощ. Идентична фактология се установява и от разпита на свид. Н.М.С. – съпруг на ищцата, който изяснява, че на 29.05 около 11,00 ч. съпругата му звъннала по телефона, че е паднала пред бл. ******, посока към спирка „*****“. Свид. С. пристигнал на място и установил, че две момчета вече били помогнали на ищцата да се качи неподвижна в личния им автомобил и с тяхна помощ свидетелят я закарал в Спешна помощ. Свидетелят видял, че на мястото липсват плочки, като съпругата му споделила, че се е спънала и е паднала.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, доколкото същите изясняват еднопосочно, логично и правдоподобно свои непосредствени впечатления. Субективните възприятия на свидетелите относно главния факт на доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са формирани непос-редствено и няма данни да са повлияни от други обстоятелства.

Същевременно изнесените от свидетелите данни относно механизма на инцидента изцяло се подкрепят и от приетата като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на изследването е анализирала представената по делото медицинска документация, свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.

3

От приобщената медицинска документация – искане за образна диагностика, лист за преглед от 29.05.2023 г., издаден от МБАЛ „******“, ****, допълнителен лист, епикриза от Катедрата по ******************, наред с данните на кредитираната от съда СМЕ, обсъдени и в контекста на гласните доказателства, се установява, че незабавно след инцидента на ищцата били проведени необходимите медицински изследвания – в болницата в ****, а в последствие, поради усилващия се интензитет на болките – и във ********** като се установило че при падането ищцата е получила тра***тични увреждания – счупване на ********** (*****) ****. Фрактурата не подлежи на оперативна интервенция, поради специфичното местоположение, (вкл. съгласно данните на СМЕ ), което е наложило провеждане на консервативно лечение във *** – първоначално непрекъснато в покой на легло и медикаментозна терапия, като след 3 седмици ищцата била вертикализирана и постепенно започнала физиотерапия и рехабилитация за възстановяване на ********* Същевременно и двамата свидетели изясняват, че след падането и фрактурата ищцата изпитвала силни болки и значителни неудобства в продължение на дълъг период от време.