Определение № 261265 от 09.05.2022, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр.София,

09 май 2022 година

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в проведеното на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година открито съдебно заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№549 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.250 ГПК.

По т.д.№549/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено решение №261453/01.11.2021година, с което съдът е уважил предявения от НАП отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ, като е признал за установено по отношение на двата ответника „В.Е.К.“ ЕООД и „П.И.Б.“ АД, че последното няма обезпечение, представляващо запис на заповед в размер на сумата от 22 033 854,39евро, касателно вземане, произтичащо от упоменатия договор за банкова гаранция.

Съдът е приел за допустим предявения отрицателен иск, тъй като съдът по несъстоятелността не е направил изрично произнасяне в постановения акт по оспорване на списъците в производството по чл.692 ТЗ. В тази смисъл е налице съдебна практика, постановена с решение №149 от 08.12.2009г. по т.д.№341/2009г. на ВКС, първо т.о., с което съдът приема, че при въведено възражение срещу списъците и при липса на произнасяне от съда по несъстоятелността: „… определението с което дадено възражение е оставено без разглеждане или по което липсва каквото и да било произнасяне би било изключено от какъвто и да било последващ съдебен контрол. Т.е. в рамките на производството по чл. 694, ал.

1 ТЗ би следвало, било служебно, било по повод направено оспорване да бъде извършена проверка по активната процесуална легитимация - наличието или липсата на положителна процесуална предпоставка - своевременно депозирано възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ“ обуславя допустимостта на установителната претенция по чл.694 ТЗ.

Актът, постановен от настоящия състав е атакуван от кредитора „П.и.б.“ АД и въз основа на подадената въззивна жалба е образувано в.т.д.№ 204/2022г. по опис на САС, по което е постановено определение №173/09.03.2022година, с което съставът на САС е върнал на първостепенния съд делото за провеждане на процедура по чл.250 ГПК, с оглед на това, че във въззивната жалба се съдържа твърдение, че съдът не се произнесъл по цялото искане на страната.

В тази връзка настоящият състав на съда е насрочил делото в открито съдебно заседание, без да разменя книжа, тъй като жалбата е връчена на останалите страни в производството в хода на нейното администриране преди изпращането и на въззивния съд.

В проведеното на 19.04.2022 година открито съдебно заседание процесуалният представител на банката е направил изявление, че в жалбата им не се съдържа искане за постановяване на допълнително решение и това е така, тъй като смисълът на подадената жалба е в наведените от жалбоподателя доводи касателно това, че решението е недопустимо. Поискал е прекратяване на производството по чл.250 ГПК, тъй като молба, която да има искане за допълване на решението, включително такава, обективирана във виззивната жалба, страната не е подавала.

При така развилата се процесуална връзка съдът намира, че производството по чл.250 ГПК следва да бъде прекратено.

Възможността съдът да допълни постановения от него съдебен акт е предвидена в чл.250 ГПК, съгласно която норма производството по допълване не се образува по служебен път, а само по искане на страна. Тази възможност законодателят е ограничил с преклузивен срок, посочен в чл.250, ал.1, изр.2 ГПК.

Тъй като в настоящия случай страната, за която се твърди, че има искане за допълване на решението, изрично заявява в откритото съдебно заседание, че такова искане не се съдържа в подадената жалба, а съдът при прочит на същата не открива да е налице такова искане, приема, че производството, поради липса на надлежно сезиране, се явява недопустимо и следва да се прекрати.

Водим от горното съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И:

ПРЕКРАТЯВА производство по чл.250 ГПК по т.д.№549/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

САС в едноседмичен срок от връчването му на всички страни в производството, с частна жалба.

СЪДИЯ: