Определение № 1121 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601385 по описа за 2023 година

С протоколно определени е № 4297 о т 28.09.2023г., постановено по НОХД № 2085/2023г., в проведеното разпоредително съдебно заседание, Софийски градски съд, НО, 20 състав е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е върнал делото на СГП за отстраняване на посочени в мотивите му съществени процесуални нарушения.

В законния срок против определението на съда е постъпил частен протест от прокурор при СГП. В протеста се сочи, че определението е неправилно, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че няма разминаване в текстовото и смислово съдържание между т.1 и т.2 в раздел 1 от обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт, с т.1 и т.2 в раздел 1 от диспозитива му касателно периода на продължаваното престъпление на подс.П.Д.. Излага подробни съображения, с които поддържа, че „неустановената дата“, от която е започнало държането на наркотичните вещества по т.1 и т.2 е лимитирано в крайното обвинение до „около 22,00 часа на 19.06.2013г.“. Оспорва приетото от съда, че има несъответствие относно мястото на държане на наркотичното вещество 10 таблетки МДМА, посочено съответно във вх.А и в ап.8, тъй като в диспозитива не било необходимо да се посочват всички детайли от описателната част на акта. Счита, че не е било необходимо в обвинителния акт да се посочват конкретните разпоредби на ЗКВНВП, които е нарушил подс.Д., а било достатъчно отбелязаното „без 1 надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП“. Излага аргументи, че прокуратурата не била длъжна да обосновава отрицателния факт относно липсата на издадено надлежно разрешително на подсъдимите да извършват дейности с наркотични вещества. Счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение поради констатираното от съда разминаване в процентното съдържание на активно действащия компонент на кокаина между постановлението за привличане и внесения по отношение на подс.Д. обвинителния акт, тъй като същото не било съставомерно обстоятелство, още повече, че разликата била пренебрежимо малка. В заключение сочи, че констатираните от състава на СГС процесуални нарушения не са били констатирани при предходни произнасяния на СГС и САС, вкл. при отмяна на присъдата.

Моли да бъде отменено определението на Софийски градски съд и бъде указано на съда да насрочи съдебно заседание по общия ред.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

На 05.04.2023г. в СГС е внесен обвинителен акт, изготвен от прокурор при СГП, с който са повдигнати обвинения против П. Д. Д. за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 и пр.4, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и против В. А. Е. за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК.

Внимателния прочит на обвинителния акт доведе и въззивния съд до аналогични на приетите от първия съд изводи относно неговата процесуална негодност да очертае рамката на обвинението и съответно да се достигне до успешно приключване на наказателното производство чрез постановяване на окончателен съдебен акт.

За да върне делото на прокурора, първостепенният съд е приел наличие на пет отделни, допуснати на досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, всяко от които ограничаващи правото на защита на подсъдимия и съставляващо самостоятелно основание за връщане на делото на прокурора.

На първо място, СГС е констатирал противоречие в обвинението относно времето на извършване на претендираното по отношение на подс.Д. продължавано престъпление.

Въззивната инстанция се съгласява с направените от първия съд изводи за противоречивост и неяснота на прокурорския акт при очертаване темпоралните граници на повдигнатото обвинение. Действително, в случая се касае за продължавано престъпление, което във всички случаи се осъществява в определен период от време. При формулиране на обвинение за такова по вид престъпление, следва първо да бъде посочена датата на извършване на най-отдалеченото във времето от включените в продължаваното престъпление деяния, а накрая - датата на 2 последното. В конкретния случай, при очертаване темпоралните граници на продължаваното престъпление, вменено по отношение на подс.Д., се констатира недопустима противоречивост по отношение на неговото начало. Не става ясно дали е инкриминирана деятелност „от неустановена дата преди 20.06.2013г.“, или за такава, извършена на „19-20.06.2013г.“, съответно „за времето от около 22.00 ч. на 19.06.2013г. до 03,30ч. на 20.06.2013г.“, както е посочено в диспозитива на повдигнатото обвинение и предявеното такова на досъдебното производство по отношение на Д.. Противоречие е налице и в самия диспозитив на посочените процесуални документи, тъй като при описание на второто от включените деяния, е посочена различна времева рамка - „От неустановена дата до 20.06.2013г.“, която също не кореспондира на общото времетраене на претендираната продължавана престъпна дейност.

Във връзка с така констатираните и коректно описани в мотивите на определението на СГС неясноти и противоречия при описание и очертаване на времевите рамки на обвинението на подс.Д. по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 и пр.4, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, несъстоятелни се явяват релевираните в частния протест теоретични разсъждения относно правната природа на продължаваното престъпление. Направеният опит да се „обясни“ причината и логиката на противоречията при текстовото формулиране на обвинението, не се възприема от въззивната инстанция. Тъкмо обратното, правилен е изводът на СГС, че така внесеният обвинителен акт, а и предявено на досъдебното производство обвинение, не позволява на подсъдимия/обвиняемия и неговия защитник да разберат точно за какъв период от време се отнася продължаваната престъпна дейност.

Констатираният недостатък при изготвяне на обвинителния акт е неотстраним в хода на съдебното производство, тъй като успешното приключване на делото с присъда е предопределено от ясно и конкретно очертан предмет на обвинението, вкл. в неговата времева рамка.

Налично, според въззивния състав, е и другото, констатирано от СГС несъответствие при описание на първото от претендираните по отношение на подс.Д. деяния, включени в продължаваното престъпление, в частта относно мястото на извършването му. Така, в обстоятелствата част на обвинителния акт е посочено, че същото е осъществено от Д. в гр.София, ж.к.„***“, бл. № ***, вх.*, ап.*. Конкретно е посочено, че „в коридора на ап.8 Д. дал на Р. „бонбоните “. В диспозитива на акта, както и при описание на предявеното на Д. обвинение на досъдебната фаза, се твърди, че същото деяние е извършено не в апартамент 8, обитаван от подсъдимия Д., а във входа на блока „в гр.***, ж.к.“***“, бл. №***, вх.*“. Без да оспорва наличното несъответствие, протестиращият прокурор излага съображения, че наркоразпространението на 10 таблетки МДМА било извършено „едновременно и във вх.А и в ап.8 на същия вх.А“, че финализирането на сделката в ап.8 не противоречи на твърдението, че същата е направена във вх.А, че в диспозитива на обвинителния акт технически не било възможно да се вписват всички детайли от описателната част. Въззивният състав не се съгласява с така релевираните доводи на прокурора. Несъмнено има разлика между вход на жилищен блок и конкретен апартамент от този вход като пространство, респ. място, на което 3 може да бъде извършено едно престъпление. Мястото, на което е осъществено/довършено изпълнителното деяние от състава на престъплението, в случая може да бъде само едно и то следва да е коректно и еднозначно посочено в двете части на обвинителния акт. Необходимостта от по-подробното описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и хронологичното проследяване на събитията непосредствено предхождащи деянието, не може да има за последица несъответствие относно мястото на извършването му. Недопустимо е по-логичен път или чрез предположения да се стига до извод, че посоченото в диспозитива на акта като място на престъплението във вх.* на бл. №*** , има предвид именно ап.8. Изписването на пълния адрес, на който е извършено деянието, вкл. апартамента, не би затруднило технически диспозитива на прокурорския акт.

От друга страна, отсъствието му внася неяснота относно мястото на извършване на престъплението, която несъмнено би ограничила ефективната защита на подсъдимия, поради невъзможността да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение за продължавано престъпление, което включва две деяния.

Въззивната инстанция споделя съображенията на първостепенния съд, с които е обоснована необходимостта в обвинителния акт да бъдат посочени конкретно кой разпоредби от нормативен акт / ЗКВНВП / са нарушени от обвинените лица. Няма спор, че диспозицията на нормата на чл.354а от НК е бланкетна. В този смисъл, запълването й със съответните, претендирани за нарушени правни норми, е задължение на обвинителя, което не може да подлежи на тълкуване или пренебрегване поради очевидност или общоизвестност. Напълно несъстоятелни са развитите в частния протест доводите, с които се обосновава липсата на необходимост от вписване разпоредбите на специалния закон. Дали обвинените в извършване на престъпление по чл.354а от НК лица изобщо са чували, или не, за ЗКВНВП, не може да бъде аргумент обвинителят да не изпълни задълженията си, произтичащи от НПК и константната практика на съдилищата, обективирана и в цитираните от СГС Постановление № 2 от 1979г. на Пленума на ВС, решение № 622/09.03.2004г. на ВКС, I НО и др. Явно прокурорът не прави разграничение между възприет стандарт при обосноваване на обвинение за престъпление с включен бланкет, и доказването на факта дали лицето знае или не за тези забрани. Незнанието на закона, респ. конкретната нарушена норма, разбира се, че не изключва носенето на отговорност, но това правило няма нищо общо с констатирания от СГС недоимък при описание на обвинението в тази му част. С придобиване качеството на обвиняем в наказателното производство, лицето следва да е наясно с всички обстоятелства, включени в предмета на повдигнатото му обвинение, едно от които несъмнено е правната основа на общо посоченото понятие в диспозитива на специалната норма „без надлежно разрешително“. Ето защо, както в постановлението за привличане към отговорност, така и в обвинителния акт, с който се повдига обвинение в съда, следва да бъде изписано, както цифровото изражение, така и пълното словесно съдържание на нормите, изпълващи бланкетната част. Необходимостта от подобна конкретизация е още по-наложителна при наличието на наркотични вещества, за които е възможно получаване на 4 разрешение за употреба.

Във връзка с така констатирания пропуск при обосноваване на обвинението, напълно се споделят съображенията на СГС за необходимост от описание на фактически твърдения, че всяко едно от двете подсъдими лица няма разрешение за държане и/или държане с цел разпространение, и/или разпространение на високорискови наркотични вещества.

Неоснователни са доводите, с които протестиращата страна обосновава неправилност на последното от приетите от СГС съществени процесуални нарушения, водещи до неяснота на обвинението. Несъмнено е налице противоречие между последното предявено на досъдебното производство обвинение на подсъдимия Д., и това, което му е повдигнато с внесения в съда обвинителен акт, в частта относно количеството / в проценти / на активно действащия наркотичен компонент. В диспозитива на последното предявено обвинение, относно второто деяние, е инкриминирано високорисково наркотично вещество „кокаин 27,4%“, повдигнатото с обвинителният акт обвинение - „кокаин 28,8%“. В случая не се касае за очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.248а, ал.1 от НПК, още повече, че същата цифра е посочена и в обстоятелствената част на обвинителния акт. С частния протест не се отрича констатираното разминаване, но прокурорът се позовава на разпоредбата на чл.287, ал.1, пр.1 от НПК, даваща възможност за изменение на обстоятелствената част на обвинението, което счита за несъществено. САС застъпва становището, че процентът на активно действащия наркотичен компонент следва да бъде идентично посочен в посочените процесуални документи на обвинението от двете фази на процеса, още повече, че в случая отстраняването на тази неточност, не е единственото основание, налагащо връщане на делото за повдигане на ново, прецизирано обвинение против Д..