Решение № 420 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Плевен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430201702 по описа за 2026 годИ.

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 26-0938-001192/07.08.2026 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА

ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на К. В. К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 102,26 € /сто и две евро, двадесет и шест цента/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, тъй като не е налице неяснота относно твърдяното нарушение: докато в съставения АУАН се посочва разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, то в обжалваното НП се посочва тази на чл.175 ал.1 т.7 ЗДвП; в тази връзка, счита, че административнонаказващият орган неправилно се е ползвал от възможността, регламентирана в чл.53 ал.2 ЗАНН. Наред с това, оспорва правилността на НП като изтъква, че не е собственик на същото превозно средство и не е знаел за това, че срока на валидност на регистрационните табели е бил изтекъл, още повече, че се касае за лек автомобил, собственост на юридическо лице – „***“ ЕООД – негов работодател, а жалбоподателят е управлявал превозното средство във връзка с изпълнение служебните си задължения. В този смисъл, оспорва субективната страна на деянието, за което 1 е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а алтернативно, счита, че случаят следва да бъде преценен като „маловажен“. Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитни, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 € /л.25 от делото/.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВРПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №4802008/16.06.2026г. от страна на М. П. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. Д. Ц. и нарушителя – К. В.

К.. Съставен е за това, че на 16.06.2026г. в 01:35 часа, в гр.ПЛЕВЕН, на кръстовище образувано от ул. „Д. К.“ и ул. „И.В.“, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на „***“ ЕООД, като е изтекъл срока на валидност на регистрационните табели, видно от разрешение за временно движение с номер *** - до 14.06.2026г.; автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 05.08.2026г. по пр.пр.№4639/2026г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК и бил уведомен административнонаказващият орган, за обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца. При описания процесуален развой и сезирането от страна на Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0938-001192/07.08.2026 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на К. В.

К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание 2 чл.175 ал.1 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 102,26 € /сто и две евро, двадесет и шест цента/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя, нарушения на процесуалните правила и по-конкретно – по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. Наказателното постановление съдържа ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и мястото, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено; отбелязана е и съответната административнонаказателна преписка, въз основа на материалите от която е издадено НП, както и приетата от административнонаказващия орган разпоредба на ЗДвП, преценена като нарушена виновно от страна на жалбоподателя. Действително, докато в съставения АУАН се посочва като нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, в обжалваното НП се посочва тази на чл.175 ал.1 т.7 ЗДвП, но това противоречие не е довело до невъзможност нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, още повече, че както в АУАН, така и в НП, са изложени идентични факти и обстоятелства. С други думи, в конкретния случай административнонаказващият орган единствено е прецизирал правната квалификация на деянието, без това да засяга по негативен начин упражняването на правото на защита на нарушителя, т.е. – Съдът приема, че в очертаната насока, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно. Относно неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. П. Н., И. Д. Ц., К.Н.П., писмени доказателства /л. 9 – 10, л.21, л.45 – 46 от делото/. Показанията и на тримата свидетели, разпитани по делото с а с по-общ характер, но са безпротиворечиви и не оставят съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са в подкрепа на отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени доказателства по делото и по-конкретно – справка за регистрацията и собствеността на процесния автомобил, представена от ОДМВР-ПЛЕВЕН.

Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 175 ал.1 т.7 ЗДвП, 3

„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, да управляват моторните превозни средства, за които са издадени разрешения за временно движение, в съответствие с условията, вписани в така издаденото разрешение. От приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а е управлявал процесния лек автомобил в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение и по-конкретно – след изтичане срока на действие на издадените транзитни табели. В този смисъл, обсъжданото деяние, се явява обективно съставомерно.

От друга страна, във връзка със субективната страна на деянието, от особено значение за правилното изясняване обстоятелствата на случая, са показанията на свидетеля К.П. – Управител на „***“ ЕООД, което юридическо лице е било собственик на процесния „***“ с регистрационен номер *** към датата на твърдяното нарушение. Същият потвърждава, че се касае за превозно средство, което е закупено с цел препродажба, а до евентуалното прехвърляне на собственостт – се ползва като служебен автомобил, с издадени транзитни табели; потвърждава, че жалбопадателят К. К. е заемал длъжността „офис мениджър“ и съобразно предвидените му служебни задължения, не е имал такива, свързани с регистрацията и пререгистрацията на МПС – въпроси, които се решават от страна на Управителя; от друга страна, св.П. отбелязва, че не само е пропуснал да извърши необходимото във връзка с изтичане срока на действие на транзитните табели, но е пропуснал и да уведоми своя служител К., за това обстоятелство. Следва да бъде подчертано, че показанията на свидетеля не се опровергават от други доказателствени материали, събрани по делото, включително, от страна на административнонаказващия орган, не бяха представени доказателства в обратния смисъл. Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла относно нарушението по чл. 175 ал.1 т.7 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вИ.та /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.

175 ал.1 т.7 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, като К. В. К. е административно наказан за деяние, което не е извършил. В тази насока /макар и касателно друг род случаи/ са и задължителните указания по приложение на Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е 4 неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на административнонаказателното производство и съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху ОДМВР-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на административнонаказващия орган, е отправено бланкетно - немотивирано възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, като същевременно, не се установяват аргументи в подкрепа на така твърдяната прекомерност, в светлИ.та на чл.36 ал.3 ЗА /чл.63д ал.2 ЗАНН/. Поради това, на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на К. В. К. ЕГН:

********** паричната сума в размер на 260 € /двеста и шестдесет евро/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1702/2026г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №

26-0938-001192/07.08.2026 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на К. В. К. ЕГН:

********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 102,26 € /сто и две евро, двадесет и шест цента/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.