Решение № 18927 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18927 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ************** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110140766 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 79 и 86 от ЗЗД.

Ищеца ***********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от *** А. – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответника, в качеството си на законен наследник на починалата ответница Е. П. П. с ЕГН ********** дължи посочените суми, представляващи използвана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер ******, находящ се в г**********. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответника Т. А. И. с ЕГН **********, от *********, се представлява по делото от назначения особен представител адв. Р. Т. от САК, която в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените искове, и моли да бъдат отхвърлени с решението по делото.

Третото лице-помагач **********, със седалище и адрес на управление

*********, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

1

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качеството му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Между страните не съществува спор, по отношение на качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Оособеният представител адв. Р. Т. от САК в съдебно заседание не оспорва тези факти, поради което и с протоколно определение от 24.09.2025 г. в проведеното съдебно заседание съдът е отделил това като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство.

По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като същите са приети и приложени като доказателство по делото, без да бъдат оспорени. Видно от заключенията по двете експертизи, размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период е общо в размер на 42, 44 лева, от които 34, 31 лева главница и 8, 13 лева лихва за забава, какъвто е размера и на предявените искове.

В подадения отговор на исковата молба е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата сума, поради което се явява своевременно направено и следва да бъде разгледано по делото. Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е подадена на 05.07.2024 г., и 2 доколкото най – старата главница – тази за м. 05.2021 г. изтича по давност едва след датата на подаване на исковата молба заявлението – през м.07.2024 г., вземанията на ищцовото дружество за нито една от претендираните главници не са погасени по давност, поради което и исковете следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите са в размер на 1 405 лева, както следва – държавна такса в размер на 100 лева, държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозит за назначаване на особен представител в размер на 400 лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в размер на 800 лева, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и размера на иска е далеч под 10 000 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. А. И. с ЕГН **********, от **********, да заплати на ***********, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от********. – изпълнителен директор, сумата в размер на 34, 31 лева /тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., сумата в размер на 8, 13 лева /осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., както и сумата в размер на 1 405 /хиляда четиристотин и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва – държавна такса в размер на 100 лева, държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозит за назначаване на особен представител в размер на 400 лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в размер на 800 лева, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на 3 страната на ищеца - ******** със седалище и адрес на управление ********.

Банкова сметка на ищеца:

*********

BIC: *********

*********

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4