Определение № 473 от 17.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. София, 17.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „И.С.К.“ ООД срещу определение № 8 от 08.01.2025 г. на РС - Своге, постановено по реда на 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата му за изменение на протоколно определение от 10.10.2024 г. за прекратяване на производството по делото в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението, като се иска отмяната му, евентуално – намаляване на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение.

Постъпил е отговор от ответника в първоинстанционното производство и такъв в настоящото производство, в който частната жалба е оспорена. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 278/2023 г. по описа на РС - Своге е образувано по искова молба на „И.С.К.“ ООД срещу В. С. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК.

Делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 05.06.2024 г., като е отложено за 10.10.2024 г.

На 17.09.2024 г. е постъпила молба от ищеца с искане за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на исковете /с оглед постъпили данни за извършено престъпление от неизвестни лица при сключване на договора за кредит, въз основа на който се претендират исковите суми, а именно злоупотреба с личните данни на ответника/.

В проведеното на 10.10.2024 г. о. с. з. производството по делото е прекратено и са 1 присъдени разноски в полза на ответника в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото производство и в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство /като същото е намалено до този размер поради прекомерност/.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е поискал изменение на протоколно определение от 10.10.2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на ответника.

Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, а основанието за прекратяване е без значение.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят и от въззивната инстанция. Следва да се добави следното с оглед изложените в частната жалба доводи /макар по същество то да не се различава от приетото от първоинстанционния съд/:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Достатъчно е ответникът да поиска присъждане на разноски и да докаже, че сторил такива, за да му се присъдят същите, независимо какво е основанието за прекратяване на производството по делото.

В случая ответникът е доказал, че е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. за всяко от двете съдебни производства – исково и заповедно, като надлежно и в двете производства е поискано присъждането им.

Не са налице и основания за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Касае се за искове с общ материален интерес от 1066.83 лв., като претендираните суми за главница, договорна лихва и мораторна лихва произтичат от един договор за потребителски кредит.

Адв. Д. обаче е подготвил защитата на ответника, като е подал отговор на исковата молба, явил се е в две съдебни заседания и междувременно е подавал молби със становища и с доказателствени искания, като на практика в резултат на неговите усилия по делото е постъпила информация за злоупотреба с личните данни на ответника. Поради това възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно за извършената работа от адв. Д. в исковото производство. Този извод не се променя и от факта, че делото не е приключило с акт по същество, а е прекратено в сравнително ранен етап. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че към момента на упълномощаването на адвоката, сключването на договора и плащането на хонорара ответната страна не би могла да знае какви бъдещи действия по движението и разпореждането с предмета на делото ще предприеме ищецът /вж. в този см. определение № 76 от 14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на ВКС/. Поради това ищецът следва да плати на ответника всички разходи, които последният е направил, за да осигури защитата си, ако прекратяването на производството по делото не се дължи на негово поведение. Ирелевантни за настоящото производство са твърденията на жалбоподателя, че ответникът е „замесен“ в установената злоупотреба с лични данни.

Същите съображения са относими и към разноските за заповедното производство, като следва да се добави следното:

Възражението срещу заповедта за изпълнение е единственото процесуално действие, което длъжникът има процесуална възможност да извърши в рамките на заповедното производство, като то наистина би могло да се състои и само в подаване на бланка с попълнени данни лично от длъжника. Когато обаче това възражение е изготвено от адвокат подаването му предполага извършени от адвоката действия по подготовка на подаването му - запознаване и проучване на материалите по делото, преценка за основателност на възражението предвид очакваните последици от него – образуване на исково производство.

2

В конкретния случай още в подаденото възражение по чл. 414 ГПК се съдържат възражения, които впоследствие са довели до прекратяване на исковото производство, при което надлежно осъществената като цяло защита на ответника е подготвена още в заповедното производство. Поради това възнаграждение в размер на 200 лв. не е прекомерно за извършената работа от адв. Д. в заповедното производство.

Без значение е непредставянето на списък по чл. 80 ГПК от ответника.

Непредставянето на списък води до недопустимост на молба по чл. 248 ГПК, изходяща от страната, която не е представила списък /каквато ответникът не е подавал/, но не е пречка за присъждане на надлежно поискани и доказани разноски.

С оглед изложеното определението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Ответникът по жалбата не претендира разноски за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на 248 ГПК определение № 8 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 278/2023 г. по описа на РС - Своге, с което е оставена без уважение молбата на „И.С.К.“ ООД за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 10.10.2024 г. за прекратяване на производството по делото в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3