Решение № 36 от 11.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110204689 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. А. П. ЕГН **********, подадена чрез адв. Б. К. от АК Бургас, против НП № 23-0001955/02.08.2023год. на Директора на РД „АА“ Варна, с което са му били наложени следните административни наказания:

- адм. наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 93в, ал.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 34, §.1, изр. 1, пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014год.;

- адм. наказание глоба в размер на 1300лв. на основание чл. 177, ар.3, т.1 пр.3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП вр. чл.

7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ;

- адм. наказание глоба в размер на 1220лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.3 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 вр. чл. 7, ал.1, т.3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ;

- адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ;

- адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ;

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния 1 и процесуалния закон. Счита, че е налице непълнота и неяснота във фактическото описание на нарушенията, както и неправилно приложение на материалния закон. Мали НП да бъде отменено. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от негов процес. представител – адв. Б. К., в която същият заявява, че поддържа жалбата, че нарушенията вменени във вина на подзащитния му не са доказани по безспорен и категоричен начин, а наложените наказания били необосновани по размер. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно да бъде намален размера на наложените наказания.

Процесуалният представител въззиваемата страна оспорва жалба, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище за липса на допуснати съществени нарушения на процес. правила, както и за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.06.2023год. св. В.П. и неговия колега К. К., и двамата, инспектори в РД „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в гр.Варна, Южна промишлена зона, на подхода към пристанище ПЧМВ и Петрол. Около 13:06часа двамата спрели за проверка въззивника който управлявал съчленено превозно средство състояща се от МПС „Волво ФХ, кат N3, с ДК№ СВ3738ТР, с две оси и полуремарке „Вилтон НВ 3“ кат. 04 с ДК№ СВ4392ЕА, с три оси. В хода на проверката от обясненията на водача и представения от него пътен лист № 177043/18.06.2023г. било установено, че той извършва обществен превоз на царевица по маршрут Пиргово – Варна.

Установено било също така, че МПС-то с рег.№ СВ 3738ТР е оборудвано с дигитален тахограф марка "SIEMENS VDO", тип: 1381.1232309007, сер. № 3716723, одобрен тип: е1-84 както и че към момента на проверката въззивникът не използва своята персонализирана карта на водача с номер:

0000000140600001 на И. П. издадена на 12.04.2022г. валидно до 11.04.2027г. в гореописания тахограф.

Извършено било замерване с електронна мобилна везна марка "DINI ARGEO", модел DFWKR, и плочи с номер 0100186591 и с номер 0100186585, с поставени стикери за годност до 10.2023г. на осите на съчлененото ППС и било установено, че натоварването на втората единична задвижваща ос на влекача е 13985кг. и надвишава нормата от 11500кг. установена от МРРБ с 2485кг, както и че общия сборът от натоварването на трите оси на полуремаркето е 28520кг. и надвишава допустимата норма от 24000кг, установена от МРРБ 24 000кг. Установено било също така, че разстоянието между осите на полуремаркето е над 1,3 метра. Към момента на проверката 2 въззивникът не представил документ удостоверяващ платена такса за претоварване издаден от АПИ.

Констатирано било още, че в пътния лист който въззивникът представил по време на проверката - пътен лист по образец (приложение № 11) № 177053/18.06.2023г., не са попълнени следните реквизити - "време на излизане от гаража"; "вид на обществен превоз"; " документи за превоза";

"тръгване "; пристигане", както и че въззивникът не носи и не представя след поискване попълнена товарителница (Приложение № 15). Същият представил на проверяващите празен кочан с товарителници.

За констатираните нарушения св. П. съставил на въззивника АУАН № 00248/21.06.2023год., в който посочил, че същият е нарушил нормите на чл.

34, §1, изр.1, пр.2 от Регламент 165/2014 на ЕС; чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ; чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.”3” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ; чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ и чл. 89, т.3 от същата Наредба.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения.

На 21.06.2021год., въз основа на акта, директора на РД „АА” Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е извършил пет нарушения – нарушил е разпоредбите на чл. 34, §1, изр.1, пр.2 от Регламент 165/2014 на ЕС; чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ; чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б.”3” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ; чл. 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ и чл. 89, т.3 от същата Наредба и му наложил следващите му се за тях административни наказания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения.

3

Посочени са дата и място на извършените нарушения, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Ясно и недвусмислено от обстоятелствените части на АУАН и НП се установява за какви точно деяния е ангажирана отговорността на въззивника – за това, че извършвайки обществен превоз на товари (царевица) попадащ в обхвата на регламент 561/2006 с МПС влекач (оборудвано с дигитален тахогаф) и прикачено към него полуремарке не ползва персоналната си карта на водач; че управляваното МПС е с две оси от които втората е с натоварване надвишаваща нормите установени в наредба на МРРБ; че сбора от натоварването на трите оси на управляваното полуремарке също надвишава нормите определени в наредбата, че не представя товарителница, както пътен лист попълнен съобразно образец 11. Недвусмислено в АУАН и НП са посочени констатираните стойности на натоварване на осите, както и какво точно не е било попълнено в Пътния лист който е представил. В пълен унисон с изложените факти са и посочените като нарушени правни норми. За каквато и да било неяснота досежно обвинението повдигнато на въззивника и дума не може да става.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 34, §1, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014 водачите са длъжни да използват картата на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Нормите на натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съобразно нормата на чл. 7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001год. допустимото максимално натоварване на единична задвижваща ос на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 е 11,5t (11500кг.);

Съобразно нормата на чл.7, ал.1 т.3 б. „б“ от цитираната по-горе наредба максималната сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3m не трябва да надвишава 24t.

Съобразно нормата на чл. 89, т.2 и т.3 от Наредба № 33/03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република 4

България по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване от контролните попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), както и товарителница (приложение № 15);

В случая по делото не е спорно, че на датата посочена в акта и НП въззивникът е управлявал посоченото в НП съчленено ППС – влекач с две оси и прикачено към него полуремарке с три оси, с което е извършвал обществен превоз на товари – по маршрут Пиргово – Варна. Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че МПС-то (влекачът) е било оборудвано с дигитален тахограф, както и че към момента на проверката въззивникът не е ползвал персоналната си карта на водач. В тази насока са разпечатката изведена от тахографа в момента на проверката приложена към АНП и показанията на св. П. който сочи, че картата на водача не е била поставена в тахографа, а е била представена от водача в последствие.

От показанията на св. П. и разпечатката и от замерването извършено с ел. везна приложена към преписката се установява също така, че натоварването на втората единична ос на МПС-то е било 13985кг., а общото натоварване на трите оси на полуремаркето (сборът от натоварването на трите оси) е било 28520кг. като разстоянието между осите на полуремаркето е било повече от 1,3м.

По категоричен начин от показанията на св. П. и приложените към АНП пътен лист и кочан с товарителници се установява също така, че по време на проверката въззивникът е представил пътен лист досежно извършвания превоз, но същият не е бил попълнен съобразно образеца – не са попълнени редица съществени реквизити – време на излизане от гаража, документи за превоза, тръгване, пристигане, вид обществен превоз, а след поискване не е представил и товарителница – представил е кочан с празни бланки (непопълнени) на товарителници.

Що се касае до изразеното в жалбата становище, че нарушенията по т.2 и т.3 от НП всъщност представлявали едно нарушение, то не се споделя от съда доколкото всяко надвишаване на нормите на натоварване предвидени в Наредба № 11/03.07.2001год. както тези за натоварване на осите на МПС-то (влекача), така и на тези за общото натоварване на осите на полуремаркето на собствено основание влече нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП и само по себе си осъществява състава на адм. нарушение. Съставът се осъществява 5 както при надвишаване нормите на натоварване предвидени за МПС-то (влекача) така и при надвишаване на нормите за натоварване на осите предвидени за полуремаркето. В тази насока е и Решение на АС – Варна по КАНД № 2243/2023год.