Определение № 22 от 06.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. София, 06.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503486 по описа за 2024 година э

Производство по чл.121 вр.чл.119 ал.3 ГПК

Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от Г. Д. Г. срещу определение № 17691 от 05.11.2024г. по гр.д.№ 6515/2023г. по описа на СГС, ГО, 29 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Окръжен съд Хасково по компетентност.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 13.11.2024г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 20.11.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Г. Г. изтъква факта, че има качеството на потребител. Твърди, че съгласно чл.115 ал.2 ГПК „Правото на избор принадлежи на ищеца“, но в крайна сметка съдът сам е определил и изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Хасково - по постоянен и настоящ адрес на ищеца. Като не го е уведомил, че може да направи избор, така както повелява цитираната разпоредба, а сам е преценил да изпрати делото в ОС Хасково, на практика го е лишил от правото на избор. В случай, че това бе направено, посочва, че би избрал делото да бъде изпратено в гр. Добрич, където е правен оглед на автомобила, там се намират свидетелите. Заявява, че предпочитаният от него съд за разглеждане на делото е Окръжен съд Добрич.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано по предявен от Г. Д. Г. срещу ответника ЗАД „БУЛСТРАД 1

ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 25 100 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 60 000 лв., във връзка със сключен с ответника застрахователен договор КАСКО – Стандарт за автомобил с марка „Пежо 5008“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

СГС служебно е преценил, че ищецът има качеството на потребител, поради което и като е взел предвид актуалната адресна регистрация на същия, която се намира в Хасково, е формирал извод, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд т.е. изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Затова служебно е изпратил делото на ОС-Хасково.

САС не споделя горния извод на първа инстанция по следните съображения:

Първо - от систематичното място на нормата на чл.115 ал.2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност - по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

Следователно особената местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице./в този смисъл определение № 87 по ч.т.д. № 2870/2019 г. на І т.о. на ВКС/.

Второ - независимо от гореизложеното, а именно че разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК не се прилага по отношение на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор " Каско+", то приложение намира разпоредбата на чл.113 ГПК. Този извод се налага, поради това, че в мотивите към т. 6 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено по т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието изрично, че застраховано по застраховка "Каско" физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП се ползва от уредената в чл.113 ГПК особена местна подсъдност. Доколкото относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон, определената изрично и императивно подсъдност на потребител, съвпада с определената от СГС с оглед извода, че същата е по настоящия адрес на ищеца.

2

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл.113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване.

Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл.113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. КЗ или ЗЕ/, а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл.113 ал.1 ГПК. Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. / в чл.113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл.113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр.

65 от 07.08.2018 г. / и да се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за потребителските спорове - тези за гражданските или тези за търговските дела.

Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000 лв.

С приемането на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл.113 и чл.115 ал.2 ГПК и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г. /, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл.113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Поради това и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви. За разлика от нормата на чл.115 ал.2 ГПК, която дава алтернативна изборна местна подсъдност, разпоредбата на чл.113 ГПК е категорична и сочи единствено 3 възможност делото да се гледа по настоящ адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния адрес. Затова искането на частния жалбоподател делото да се изпрати по подсъдност на ОС-Добрич, където е правен оглед на л.а. и се намират свидетелите, следва да бъде оставено без уважение.

Когато при извършваната служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск се констатира, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. Ето защо извършената от СГС служебна преценка, че не е местно компетентен да разгледа спора за заплащането на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца вреди, обусловила десезирането му и изпращане на делото на компетентния съобразно правилото на съд - Окръжен съд - Хасково е законосъобразна.

С оглед горното определението следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.121 вр.чл.113 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17691 от 05.11.2024г. по гр.д.№ 6515/2023г. по описа на СГС, ГО, 29 състав, с което е прекратено производството по делото пред СГС и същото е изпратено на Окръжен съд Хасково по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4