Решение № 859 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. София, 20.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000503033 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д. 423/21 г. по описа на ОС Благоевград. Той е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен от длъжник към ответника – Обединена българска банка АД, спрямо когото е издаден изпълнителен лист на основание постановена и невъзразена заповед за незабавно изпълнение - Е. П. – кредитополучател и ипотекарните длъжници – Д. П. и К. П.. Искът се основава на твърдение за изтекла погасителна давност между момента на постановяване на ТР 2/ 15 г. ОСГТК ВКС – 26.06.15 г. и 11.09.20 г., когато кредиторът, след перемиране на водено изпълнително дело, е поискал образуване на ново такова.

С решение по делото № *** г. съдът, като е отчел, че до 22.08.17 г.

(когато е влязло в сила съдебно определение за вдигане на допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“) давност не е протичала, а от този момент до повторното завеждане на изпълнително дело – 11.09.20 г., не е изтекла нормираната от закона петгодишна погасителна давност, е отхвърлил иска.

Първоначалната жалба до САС срещу решението на Благоевградския ОС е предявена в срока за обжалване от Д. П.. Към нея с молба № 2215/29.01.24 г., без да излагат различни доводи, са се присъединили длъжниците Е. П. и К. П..

В жалбата се твърди, че правилно съдът е приел, че начален момент за протичане на давността е постановяването на ТР 2/15 г., както и правилно е прието, че молба за изпълнителни действия по перемирано изпълнително дело не води до прекъсване на давността. Оспорва се виждането, че през време на действие на обезпечителната мярка спиране на изпълнението не е протичала давност. Твърди се, че интерес от вдигане на тази мярка има кредиторът, който с бездействието си може да пролонгира процеса с години. Считано от 16.06.13 г. кредиторът е могъл да обжалва 1 допуснатото обезпечение и затова от този момент започва да тече същата.

Въззиваемата банка оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението.

Тя възразява, че не е била страна в исковия процес, в чиито рамки е допусната обезпечителната мярка и поради това не е била уведомена за приключването на процеса. Поискала е вдигане на обезпечението като заинтересовано лице веднага щом е узнала за отпадналата обезпечителна нужда.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав приема, че е сезиран с допустима въззивна жалба, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. На проверка подлежи правилността на постановеното решение съобразно доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал, САС приема следното:

Страните не спорят относно фактическия аспект на отношенията.

Първоинстанционният съд, приобщил към материалите по делото и воденото изпълнително дело, е описал хронологията на действията на участниците в изпълнителния процес. Следва да се разгледа възражението относно действието на допуснатата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ в светлината на застъпената теза, че основанията за спиране на протичането на сроковете са изчерпателно изброени от законодателя (чл. 115 ЗЗД) и е недопустимо разширително тълкуване.

Настоящият състав се солидаризира с разбирането за изчерпателност на основанията при чието наличие давност не протича. В б. „ж“ на чл. 115 ЗЗД, възпроизвеждащ случаите, в които не протича давност, е нормирано, че такава не протича докато трае процеса за вземането. Именно такова е и виждането на съдебната практика, установена с ППВС 3/1980 г. С ТР 2/2015 г. ОСГТК ВКС се приема отклонение от това правило поради установена масова практика на бездействие на кредитори след образуване на изпълнително производство, през което време дългът е изискуем и лихвоносен. В ТР 3/23 се указва, че давност не тече до постановяването на ТР 2/15 г. ОСГТК ВКС. Въпросното тълкувателно дело определя перемпцията като законово основание за прекратяване на изпълнителния процес, кредитира всяко валидно изпълнително действие в процеса като прекъсващо протичането на давността и приема, че през време на воден изпълнителен процес протича погасителната давност.

Цел на дадените от ВКС разяснения са да не бъдат поставяни в неблагоприятна ситуация длъжниците в процес, зависещ изключително от активността на кредитора.

Същевременно с ГПК в сила от 2008 г. се регламентира възможност да се допуска обезпечаване на иск чрез спиране на изпълнителни действия. Наличието на такава обезпечителна мярка отнема от кредитора възможността да осъществява правновалидни действия в рамките на започнат изпълнителен процес. В съответствие 2 с вложеното в ТР 2/15 г. разбиране е виждането на ОС Благоевград, че невъзможността на кредитора да е активен в изпълнителния процес обосновава непротичане на давност през време на действие на обезпечителната мярка. Необосновано е твърдението на въззивничката, че отмяна на обезпечението може да иска само банката – кредитор.

Такава може да се поиска и от длъжника като страна в обезпечения процес, стига да са налице предпоставките за изменяне/вдигане на допуснато обезпечение. С оглед на това не следва да се квалифицира като злоупотреба с право забавеното искане на кредитора за вдигане на обезпечението, а прави впечатление, че длъжниците дори в рамките на настоящото производство са поискали да се допусне обезпечаване чрез спиране на изпълнителните действия (след вече постановен отказ да се допусне такова обезпечаване). Основателно е възражението на ответника, че не е бил страна в обезпеченото производство и затова не е пряко информиран за развитието на процеса.

Тъй като настоящият състав достига до извод първоинстанционното решение, същото следва да се потвърди. за правилност на

Не е направено искане за присъждане в полза на въззиваемия на разноски за въззивния процес и поради това САС не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № *** г., постановено по гр.д. 423/21 г. по описа на ОС Благоевград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3