Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23244 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 472/2026
Вид
Определение № 23244
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23244 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261110100472 по описа за 2026 година

С. П. Б. е предявил срещу „М.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 179887/14.09.2022 г., поради противоречие със закона, в условията на евентуалност са предявени и искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит - чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойка за непредставено обезпечение, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, вкл. и като неравноправни.

Твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 179887/14.09.2022 г., по силата на който последният му е предоставил кредит в размер от 2000 лева, която следвало върне на 6 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, при преференциален фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 34,97 % и стандартен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 41 %, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,65%, както и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 828,00 лева. Твърди, че сключеният при горепосочените параметри договор е нищожен, доколкото не отговоря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Сочи се още, че в договора е посочен ГПР на разходите, но като абсолютна величина – 49,65%, като не са били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, при което действителния ГПР 1 оставя неясен. Излагат се още и доводи, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва също е нищожна, с оглед нейния висок размер, който надвишавал повече от три пъти законната лихва, поради което противоречала на добрите нрави. Твърди, че е налице нищожност и на клаузата в договора, предвиждаща заплащане на неустойка, поради непредоставено обезпечение с доводи, че не е индивидуално договорена между страните, накърнява добрите нрави и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че с тази клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължения в уговорените срокове, като е налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М.“ АД с която ответникът заявява, че ако съдът намери същия за допустим, признава същия за основателен.

Счита, че не е дал повод за предявяването на иска с извънпроцесуалното си поведение и моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

В тежест на ищеца по искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в условията на евентуалност чл.

26, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клаузи в него. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2026, 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

2

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3