Решение № 48 от 09.03.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. См., 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500002 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№5543/23.09.2021г. от В. Г.

В. с ЕГН**********, с адрес: гр.См., ул.Х. Пр. № 17, ет.2,ап.6 и З. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.См.,ул.Х. Пр. № 17, ет.2, ап.6, двамата действащи чрез пълномощника имадв.Ел. Д. - Р. против решение № 316/20.08.2021 г. по гр.д.

№946/2020 година по описа на районен съд – См. в частта ,с която е признато за установено по отношение на СТ. БЛ. АН. с ЕГН **********, гр.См., ул.“Б. м.“ №4, Вх.Б, ет.5, ап.25, и М.Б. Ж., с ЕГН **********, гр.Пл., ул.“Ас. Хр.“ №6, ет.10, ап.55, че К. Ф. ЗГ. с ЕГН **********, с адрес: гр.См., ул.’’Хр. См.“ № 29 и ХР. ИВ. ЗГ. с ЕГН **********, с адрес: гр.См., ул. "Хр. См.“ № 29, не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***53.918.88.4.5 (шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, осем, осем, точка, четири, точка, пет), с адрес на имота: гр.См., п.к.4700, ж.к.

Н. ц., ул.“З.“ № 3, бл.КЦ-21, вх.Г, ет.2, ап.39, който самостоятелен обект представлява АПАРТАМЕНТ № 39 (тридесет и девети), находящ се на етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор ***53.918.88.4 (шест, седем, шест, пет, три, точка, девет, едно, осем, точка, осем, осем, точка, четири), е предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот е идентификатор ***53.918.88 ,с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта“ 1 /едно/, с площ 61.55 (шестдесет и едно цяло и петдесет и пет стотни) кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 39 (тридесет и девет) с полезна площ 4.30 (четири цяло и тридесет стотни) кв.м. и 1.81 % (едно цяло осемдесет и една стотни 1 процента) общи части, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***53.918.88.4.4 и ***53.918.88.4.6, под обекта: ***53.918.88.4.2, над обекта: ***53.918.88.4.8, при съседи на избеното помещение съгласно документ за собственост: Андр. М. Ал., Ем. Мл. Д., за размер ½ идеална част от описания недвижим имот,в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.

Г. В. с ЕГН**********, е адрес гр.См., ул.“Х. Пр.т“ №17, ет.2, ап.6, и З. Г. В., с ЕГН **********, е адрес гр.См.,ул.“Х. Пр.т“ №17, ет.2, ап.6, иск в ЧАСТТА да бъде признато за установено по отношение на СТ. БЛ. АН., с ЕГН **********,М.Б. Ж. с ЕГН **********, К. Ф. ЗГ., с ЕГН ********** и ХР. ИВ. ЗГ. с ЕГН**********, че В. Г. В. е ЕГН**********, и З. Г. В., с ЕГН **********,са собственици на описания по-горе недвижим имот за разликата над признатата ½ идеална част от имота

Счита така постановеното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно и необосновано, като при произнасянето намира ,че районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, както и неправилно е приложим материалния закон.Намира , че постановените два диспозитива, с които от една страна се уважава частично предявения иск от ищците С.А. и М.Ж. и от друга страна се уважава за същата част искът на доверителите и по отношение на процесната 1/2 идеална част от имота са взаимно изключващи се и несъвместими.Твърди ,че доверителите и са предявили за съвместно разглеждане при условията на главно встъпване иск срещу двете страни в производството за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Твърди ,че доверителите и са предявили самостоятелни права върху процесния имот,които изключват както правата на първоначалните ищци С.А. и М.Ж., така и тези на ответниците З.и. Счита ,че ако се приеме, че доверителите и са собственици на 1/2 идеална част от имота, то това изключва правата върху тази идеална част на ищците С.А. и М.Ж., поради което за същите намира ,че не е налице абсолютната процесуална предпоставка за воденето на отрицателния установителен иск наличието на правен интерес. Намира ,че след като същите са направили изричен отказ от правата на своя наследодател В. В., то същите не са придобили по никакъв начин права върху имота и следователно за тях липса правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, с който да се установи, че ответниците З.и не са собственици на тази идеална част.Съобразно приетото и в съдебното решение, правото на собственост върху 1/2 идеална част от имотасчита ,че не принадлежи на нито една от двете първоначални страни в производството, доколкото същото е придобито от доверителите и на различно правно основание, което счита ,че изключва правата на всички останали лица в настоящото производство.Поради това счита ,че уважаването на иска на доверителите и изключва уважаването на искова претенция по основния предявен иск, поради и което постановеното съдебно решение в тази част е неправилно и взаимно изключващо правата на двете страни в производството - ищци по основния иск и ищци по предявения при условията на главно встъпване иск.За неправилно намира и постановеното решение в отхвърлителната му част относно предявения от доверителите и иск, с която е отхвърлен предявения 2 от В. Г. В. и З. Г. В. иск в частта да бъде признато за установено по отношение на С.Б. А., М.Б. Ж., К. Ф. ЗГ. и ХР. ИВ. ЗГ., че В. Г. В. и З.Г. В.са са собственици на описания по –горе имот за разликата над признатата 1 /2 идеална част от имота . За да постанови горния резултат районният съд е приел, че по делото не били събрани доказателства В. Т. В. да е отблъснал владението на майка си Ст. М. от имота и да е демонстрирал намерение за своене, което да е станало известно на М.. Приема също така, че самият факт на съставеното завещание през 1994 година подкрепял и доказавал тези извода на съда.Районният съд е приел ,че влошените отношения между страните били причината за недопускането до имота на майката, като това не било равнозначно на намерение за своене на имота. Счита че районният съд не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Действително В. Т. В. (син) и Ст. Ат. М. (майка) са закупили новопостроено жилище № 39, намиращо се в жилищна сграда - блок № КЦ21, вх. Г, на 2 етаж, построена върху държавна земя, квартал Новия център, местност (жил.комплекс) Група „Б“ в гр.См., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 61.55 кв.м., заедно е припадащите се - избено помещение № 39 и 1.81% идеални части от общите части на сградата, както и 1.81% идеални чести от .правото на строеж върху мястото, определена със заповед № 332/30.04.1982 г. на председателя на ИК на См.ски общински народен съвет за сумата от

13 870 лева съгласно договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег.

№616/23.01.1984 г. Доколкото не е посочено изрично нещо друго, същите са придобили правата при равни квоти за двамата.Действително през 1994 година майката е направила завещание на този имот. Счита ,че това обстоятелство обаче не може да бъде доказателство за обстоятелството, че нейният син В.В. е нямал намерение за своене на имота и не е отблъснал нейното владение. Твърди че към 1994 година М. е притежавала безспорно 1/2 идеална част от имота, но това обстоятелство не и е попречило да завещае целия имот, въпреки, че очевидно не го притежава От друга страна след като тя безспорно е притежавала правото на собственост към 1994 година и към този момент тя не го е изгубила - 10 години не са изтекли от прекъсването на владението, то този факт как може да се отрази на извода на съда за липсата на отблъскване на владението. Очевидно към 1994 година Ст. М. е притежавала идеалните части от жилището, тъй като не е изтекла предвидената в закона давност, обуславяща придобиването му от сина и.

Завещателното разпореждане обаче би могло да породи своето действие единствено към момента на откриване на наследството на лицето-завещател – месец ноември 2019 година, към който момент посочения недвижим имот вече не е влизал в наследствената маса по изложените подолу аргументи.Счита ,че районния съд се е задоволил с обсъждането на свидетелските показания, но не и със събраните писмени доказателства по делото.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че прекъсването на владението от страна на Ст. М. всъщност се установява от самата нея в приложеното по делото завещание от 1994 година, в която същата изрично сочи, че прави завещанието, защото синът и В. Т. В. „след пиянски свади ме изгони, след което всеки ден заключваше вратата и не ме пускаше да влизам.

“Счита ,че е налице категорично и неопровержимо писмено доказателства, съдържащо признание на факти от страна на самата Ст. М., че същата е лишена от владението на имота през 1991 година. Счита , че това е отблъсване на владението, тъй като Ст. М. не е била допускана от сина си да влиза в

Жилището.Счита ,че безспорно се установява ,че са били налице влошени 3 отношения, но същите са довели до категорично прекъсване и отблъсване на владението още от 1991 година, за което е налице признание на факт от самата М. през 1994 година.Поради това счита ,че от 1991 година до смъртта си на 18.01.2019 година В.В. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот , с намерението да свои вещта и със съзнанието, че жилището е негова собственост, за което обстоятелство разпитаните по делото свидетели Г., Об. и Ант.. Твърди ,че през всичките години, повече от 30г, в това жилище е живял единствено В.В., а неговата майка – никога не е живяла в него.Твърди ,че В.В. е обявявал, че апартамента е негов, сочел е, че го дарява на братовчед си В. Г. В. заради полаганите грижи, казвал е с какви средства го е придобивал. Счита ,че в тази насока събраните свидетелски показания по никакъв начин не са обсъдени от състава на съда.До своята смърт през 2019 година .Счита ,че Ст. М. по никакъв начин не е възстановила своето владение, като е нямала никакъв достъп до жилището. Моли въззивния съд да не кредитирате показанията на св.Бл., която твърди, че Ст. М. веднъж месечно ходела в апартамента си, за да си взима дрехи от там и да вижда сина си, както и да види дали нямало нужда нещо да се поправяло, като давала непотребните дрехи на З.и, да и ги оставят в апартамента. Моли съда да обърне внимание ,че тази свидетелка няма преки възприятия за сочените обстоятелства. Счита ,че се установява от всички останали свидетели, че Ст.

М. никога не е посещавал апартамента, нито пък се е виждала със сина си В..

Нещо повече - св.Ив. сочи, че М. е правила всичко възможно, за да избегне какъвто и да е контакт със сина си В.. Счита ,че никой друг свидетел не е потвърдил и не е доказал, че сем.З.и са оставяли какъвто и да е багаж в този апартамент.Свидетели никога не са виждали Ст. М. в жилището. Св.Ив.племенничка на Ст. М. пък изрично сочи, че при всяко посещение в града на Ст. М. ,те са се виждали и леля и не е искала и не е посещавала никога апартамента, в който е живеел сина и В., като е категорична, че от както е в Домаза стари хора във Фатово, не е посещавала жилището. Счита ,че показанията на свидетелите Ив., Г., Ант. и Об. опровергават показанията на св.Бл.. Още повече, тази свидетелка сочи, че Ст. не е поддържала контакт с никакви свои роднини и единствено сем.З.и са я посещавали. Горното обаче се опровергава от писмените доказателства - видно от приложеното досие на Ст. от Дома за стари хора във Фатово, посещения на св.М. Ив. са писмено документирани на няколко пъти , въпреки това св.Бл. сочи, че такива е нямало.Моли въззивния съд да обърне внимание и на последната част от тези показания относно погребението на Ст. М. - в крайна сметка същото е организирано от доверителя и В. Г. В., а не от сем.З.и или други лица, което обстоятелство само по себе си счита ,че сочи и за моралния ангажимент, който доверителите и са приели, че имат към Ст. М., включително и с оглед на направения от нея отказ от наследството на В.В., по силата на който всъщност доверителите и придобиват изцяло собствеността на процесното жилище. С оглед на горното в тази им част показанията на св.Бл. счита ,че не следва да се кредитират. Твърди ,че Ст. М. не е предявила и иск за предаване на владението, нито е предприела действия, с които да прекъсне установеното от страна на сина и безусловно, явно демонстрирано владение, което е било и 4 необезпокоявано от нея.Счита че тя по никакъв начин не е предприела действия за защита на притежаваното от нея право на собственост, като продължилото от нейна страна бездействие е довело до загуване на правото на собственост и придобиването му изцяло от страна на сина и В. Т. В..Счита , че в настоящия случай намира пълно приложение тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, съгласно което „презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.Намира ,че тези доводи и съображения по никакъв начин не са обсъдени от страна на районния съд , което е довело и до неправилните изводи за липсата на отблъскване и прекъсване на владението и съответно неправилна преценка относно притежанието на целия недвижим имот, включително и в отхвърлената от състава на съда част над 1/2 идеална част до пълния предявен размер.Действително В. Т. В. е починал преди майка си Ст. М., но счита че същата не е придобила в патримониума си спорния жилищен имот, тъй като същата се е отказала от наследството на сина си с изричен писмен отказ, удостоверен по надлежния ред пред нотариус и вписан в книгите на РС-См. под № 33/08.07.2019 година, видно от съдебно удостоверение с изх.№ 641/08.07.2019 година. След отказа от наследство, направен от майка му Ст., призованата да приеме наследството - следваща по реда на наследяването Хр.