Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12168 от 03.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28473/2022
Вид
Решение № 12168
Подписан
03.11.2022
В сила
03.11.2022
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12168 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря БИ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110128473 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

03.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря БИ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 28473/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от П. Ц. К. срещу „ДОЗ“ ЕАД, в която се твърди, че страните били сключили Комбинирана застрахователна полица № 440121213072554 с период на застрахователно покритие от 22.06.2021 г. до 21.06.2022 г. по отношение лек автомобил „Ситроен C3”, рег. № СВ ................ СР, който бил собственост на ищцата.

Поддържа, че на 08.02.2022 г., автомобилът е бил паркиран на ул. „Самодивско изворче“ № 6, като неизвестен извършител бил проникнал в МПС чрез повреждане на предна дясна врата, като бил нанесъл вреди в областта на волана и откраднал монтираните под предния капак акумулатор и компютър на двигателя. Навежда доводи, че органите на полицията били своевременно уведомено, както бил уведомен и застрахователя, за което била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132203283. Излага съображения, че ответника бил заплатил застрахователно обезщетение за нанесените по 1 автомобила механични вреди, но отказало да заплати обезщетение за откраднатите акумулатор и компютър, тъй като според ответника имало условие в полицата, че не носел отговорност за тях. Излага съображения, че откраднатите части не можело да влязат в обхвата на твърдяната клауза от страна на ответника. Твърди, че също така изключените три категории автомобилни елементи не били дефинирани, поради което можело да има недобросъвестно поведение от ищеца, като в случая следвало да се вземе предвид нормата на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ, която изисквала клаузите на застрахователния договор ясно и недвусмислено да определят покритите и изключените рискове, като прави извод, че тъй като нормата била императивна, то процесната клауза от застрахователната полица била нищожна. Поддържа, че автомобилът бил сложна вещ, поради което липсата на откраднатите процесни части водела до невъзможност за нормално функционално използване на автомобила. Освен това сочи, че ответника бил приел да носи застрахователния риск за кражба на целия автомобил, поради което отговорността му включвала и кражба на части от автомобила без който последният не можел да се придвижва нормално и самостоятелно. Инвокира доводи, че подобно клаузи за изключени застрахователни рискове можело да касаят единствено части и елементи без който не се ограничавало нормалното функционално ползване на колата. Развива аргументи за приложението на чл. 147, ал. 2 ЗЗП. Твърди, че се дължало застрахователно обезщетение в размер на 3200,00 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърд, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Поддържа, че по образуваната застрахователна преписка е заплатено застрахователно обезщетени, което да репарира нанесените механични вреди, тъй като същите били покрит застрахователен риск, но било отказано да се заплати акумулатора и компютъра, тъй като същите не представляващи покрит риск с оглед клаузата на т. 2.2.3 от Общите условия. Развива съображения, че в приложените към застрахователния договор Общи условия били изброени изчерпателно покритите рискове, като в случая се касае за хипотеза при която събитието не само не било покрит риск, но и изрично било посочени, че за същото не се предоставяло покритие. Твърди, че функционалността и важимостта на частите е ирелевантна, като в случая клаузата била императивно уредена и не можело да се направи извод, че е неравноправна, тъй като застрахователят има право да прецени за кои събития срещу застрахователната премия да предложи застрахователно покритие, като в случая било налице изключение с оглед посочената клауза от общите условия. Евентуално твърди, че претенцията е в завишен размер, който не отговарял на средните пазарни цени. Иска отхвърляне на предявения иск.

С протоколно определение от 10.10.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на предявените искове, като претенцията е увеличена и се счита предявена за сумата от 4019,27 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и 2 ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата или повредената вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) били сключили Комбинирана застрахователна полица № 440121213072554 с период на застрахователно покритие от 22.06.2021 г. до 21.06.2022 г. по отношение лек автомобил „Ситроен C3”, рег. № СВ ................ СР, който бил собственост на ищцата; 2) на 08.02.2022 г., автомобилът е бил паркиран на ул. „Самодивско изворче“ № 6, като неизвестен извършител бил проникнал в МПС чрез повреждане на предна дясна врата, като бил нанесъл вреди в областта на волана и откраднал монтираните под предния капак акумулатор и компютър на двигателя; 3) е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132203283, като е застрахователят е заплати застрахователно обезщетение за механичните вреди по автомобила, но е отказал да заплати обезщетение за откраднатите акумулатор и компютър.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият състав кредитира.

От Представени удостоверение за регистрация част I № 011605918 се установява, че собственик на лек автомобил „Ситроен C3”, рег. № СВ ................ СР е ищцата П. Ц. К..

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина отразен в документа.

Приложено е удостоверение от „София Франс Ауто“ АД (л. 46 в кориците на делото), като се изяснява, че автомобил „Ситроен C3” е в гаранция.

Прието е заключението на САТЕ, като е изяснено, че акумулаторната батерия има функция по доставяне на електричество в автомобила, което е подробно изяснено, съответно е посочено, че електронния блок на управление в автомобила, представлява компютър с хардуерна платформа и софтуер. Основаната задача на блока е да получава и обработва сигнали, които идват от сензори, след което контролерът „генерира“ команди за задвижващите механизми, като по този начин поддържа и коригира работата на различни системи, което е подробно изяснено от вещото лице. Експертът е посочил, че процесното МПС е технически непригодно за безопасно експлоатиране и управление. Установено е, че стойността на акумулаторната батерия и ЕБУ по средни пазарни цени към 08.02.2022 г. е в размер на 4019,27 лева, съответно към настъпване на събитието е в размер на 3775,44 лева.

В открито съдебно заседание от 10.10.2022 г. вещото лице е посочило, че автомобилът не 3 може да се експлоатира без откраднатия компютър. Изяснено е, че разликата в цени при отговора на поставените задачи е във връзка със стойността на сервизния час, който при официалния представител бил в много по-висока цена. Вещото лице е посочило, че вероятно с оглед експлоатационния период, ако не се извърши ремонт в оторизиран сервиз щяла да отпадне гаранцията.

Съдът при преценка на заключението на вещото лице, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира последното, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставената задача, като по делото не се установява, че последното е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. С оглед направените от ответника оспорвания следва да се отбележи, че възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертното заключение кореспондира с останалите доказателства по делото, като изводите на вещото лице са подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от 10.10.22 г. Именно в заседанието при изслушването на заключенията на САТЕ, вещото подробно и изчерпателно е отговорило на поставените въпроси от ответника, като отговорите му кореспондират и с направените в заключенията изводи. Нещо повече, съдът намира, че следва да отбележи и обстоятелството, че направеното оспорване е бланкетно, като липсва каквато и да било конкретика по същото, което е допълнително съображение, за да оспорването на ответника да не бъде уважено – и изрично следва да се посочи, че оспорванията на ответника не касаят самата експертиза, а спор по същество, тъй като се основават на договора сключен между страните.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.