Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 519 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 750/2025
Вид
Решение № 519
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 33 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.9 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500750 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на К.А. и Н.А. ,гражданки на *** *** ,чрез особения им представител – ответници по гр.д. № 1275 /2023 год. по описа на Районен съд-Несебър против решение № 66/26.02.2025 год,с което въззивниците са осъдени да заплатят на етажната собственост на сграда с адрес – гр.*** к.к.

*** - *** кв. *** № *** ,представлявана от П.А.Б.,по 512,79 евро – представляващи вноски за„ Управление и поддържане „на общите части на етажната собственост за 2021,2022 и 2023 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й ,както и 173,31 лв.-лихва за забава за периода от падежа на всяка главница до 31.10.2023 г.;както и по 483 евро –вноски за фонд“Ремонт и обновяване за същите години ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането и 161,07 лв.

–лихва за забава от падежа на всяка вноска до 31.10.2023 г. ,както и да заплатят разделно на етажната собственост 3675 лв. – разноски по делото Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно тълкуване на материалните норми .Липсват аргументи защо 1 съдът е счел за неоснователно възражението за нищожност на решенията на общото събрание на ЕС.

На първо място се сочи ,че става дума за отделни сгради ,а не за отделни входове ,които сгради не са помежду си в никаква физическа връзка/т.е. касае се за отделни самостоятелнисгради /,то недопустимо е провеждането на едно общо събрание за четири сгради ,построени в комплекса и да се формира еднна етажна собственост за четирите сгради .Понятието „етажна собственост „ е приложимо само към отделна сграда ,а не към общност от сгради ,още помалко към общност от няколко сграда и терена ,върху който са построени .За отделните сгради възвикват отделни етажни собствености и те се управляват на осн.чл.1 вр.чл.9 ЗУЕС от Общо събрание на ЕС за всяка жилищна сграда .Докато в процесния жилищен комплекс са формирани общи органи на управление за всички сгради в етажната собственост ,без да са налице отделни органи за всяка етажна собственост ,което е в несъответствие с ЗУЕС.Ето защо взетите решения от общото събрание на всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса ,а не на етажните собственици на една конкретна сграда върху терена ,не могат да създадат целените правни последицци и да създадат задължения за заплащане на претендираните в исковата молба суми ,тъй като тези решения са нищожни .

Затова изводите на районния съд за неоснователност на възражението за нищожност на решенията за неправилни ,както и изводът ,че бипсва обособяване на отделна етажна собственост на блок А ,поради което управлението се осъществявало от ЕС ,управляваща всички блокове

.Доколкото законът не допуска учредяване на етажната собственост ,а тя възниква по силата на закона ,в случая неправилно и недопустимо е да се провежда ОС на всички сгради в парцела заедно ,тъй като според закона ЕС възниква отделно за всеки вход ,респ.за всяка отделна сграда ,т.е. в случая трябва да действат няколко отделни етажни собствености чрез своите самостоятелни общи събрания.Решенията на общото събрание на всички сгради в комплекса са извън компетентстността на общото събрание по ЗУЕС.Цитирана е съдебна практика в този смисъл ,като се подчертава ,че когато са налице обекти или елементи от инфраструктурата ,принадлежащи към две или повече етажни собствености ,ЗУЕС предвижда въпросите ,свързани с тях да се решават според чл. 18 ЗУЕС от ОС на всички ЕС,но такива ОС са инцидентни и имат определена от закона цел и функция ,а 2 възникването на обща ЕС на всички етажни собственици или етажни собствености не се предвижда нормативно.В случая няма данни ,че проведените ОС през 2021,2022 е 2023 г. са били свикани приусловията на чл. 18 от ЗУЕС.

Затова постановеното първоинстанционно решение е незаконосъобразно ,тъй като законът не предвижда /според въззивната страна / ограничения за предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност –нищожността според страната може да се установява извън срока по чл. 400 ЗУЕС в случай ,че решенията са взети от некомпетентен орган ,а именно ОС на

ЕС,обхващаща всички сгради в поземления имот .Доколкото такава правна конструкция не се позволява от закона ,решенията на такова ОСЕС са нищожни и не са породили правни действия ,съответно не са възникнали правоотношения между страните ,произходящи от тези решения.

Счита се за незаконосъобразен и изводът ,че възраженията на ответниците –въззивници ,свързани с незаконосъобразността на решенията на ОС са преклудирани и не могат да се разглеждат в настоящия спор ,тъй като не са били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила .Излагат се аргументи в подкрепа на застъпената теза ,че нищожността може да се установява и извън срока по чл. 40 ЗУЕС,когато решенията са взети от некомпетентен орган –а именно общото събрание на ЕС,обхващаща всички сгради в поземления имот .В този смисъл е цитирана и съдебна практика на върховната инстанция.

Счита се ,че въпросът за нищожността на решенията на ОСЕС ,както и въпросът за преклудирането на възраженията в тази връзка , е преюдициален .

Моли се за отмяна на постановеното решение и и отхвърляне изцяло на исковите претенции .Не се сочат нови доказателства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита се становището на въззивнината страна относно нищожността на решенията на ОСЕС за погрешно ,тъй като първостепенният 3 съд е изложил подробни мотиви ,с които приема ,че процесните решения не са били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила ,поради което на осн.чл. 38 ЗУЕС имат задължителна сила за всички етажни собственици .

Излагат се доводи ,че доколкото тези решения са били обявявани на собствениците по реда на ЗУЕС и не са били обжалвани в законния срок ,то възможността за отмяната им ,включително и чрез подаване на иск за нищожността им или друга претендирана незаконосъобразност , е преклудирана ,а аргументите ,че иск за нищожност може да се предяви и след изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС се считат за неоснователни.Тук предвиденият ред за защита по отношение решенията на ОСЕС ,взети по специалния закон

-ЗУЕС ,изключат приложението на общия ред по

ЗЗД.Цитираната във въззивната жалба практика на ВКС е несъотносима към настоящия случай.Многобройна и постоянна е практиката на ВКС ,според която вземането на решенията се извършва по специалния ред ,уреден в ЗУЕС ,в който е уреден и способът за контрол върху тях.И с оглед характера на решението на ОСЕС/различни по правни последици от многостранната сделка /,то за него се прилагат разпоредбите не на ЗЗД , а на ЗУЕС и контролът за неговата валидност и законосъобразност може да се осъществи по реда на чл. 40 ЗУЕС по предвидения и посочения в закона срок иск.В тази връзка подробно се цитира съдебна практика ,като се подчертава ,че ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това ,че и изпълнението на решенията е свързано със срок-чл. 38 ЗУЕС,уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване на протокола и за уведомяване на собственика и обитателите за взетото решения,а определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено с това ,че тези решения засягат широк кръг хора и отношения ,включително и с трети лица ,което изисква сигурност ,налага бързина ,включително и при изпълнение на решенията . Подлагат се на анализ и цитираните във въззивната жалба решения на ВКС ,като се сочи защо според въззиваемата страна същите са несъотносими към настоящия спор .

В случая общите събания на етажната собственост във всички блокове на комплекса от 2010 година се провеждат и организират съвместно за четирите сгради ,защото същите са функционално свързани и ибщо управление на четирите сгради е икономически по-изгодно за етажните собственици /в комплекса са изградени редица общи съоръжения –басейн ,детска площадка 4

,паркоместа ,стоянка за велосипеди и т.н.,които се ползват общо /Целейки намаляване на разходите за поддръжка и управление на етажните собствености на четирите сгради ,както и предвид наличието на съоръжения в комплекса за общо ползване от всички ,управителят на ЕС на четирите сгради е организирал съвместно общо събрание ,която възможност е приета и одобрена от всички етажни собственици .

Моли се потвърждаване на решението .

И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответниците Н.А. и К.А. да бъдат осъдени да заплатят на етажна собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, сумата от по 229.87 евро- парична вноска за разходите за „Управление и поддръжка“ за 2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от по 105.29 лв.- законна лихва за забава за периода от 13.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 58.94 евро- парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021 г., сумата от по 26.99 лв.- законна лихва за забава върху сумата от 58.94 евро, за периода от 13.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 141.46 евро- парична вноска за разходите за „Управление и поддръжка“ за 2022 г., сумата от по 47.64 лв.законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 212.19 евро парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г., сумата от по 88.06 лв.- законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 141.45 евро- парична вноска за разходите за „Управление и поддръжка“ за 2023 г., сумата от по 20.38 лв.- законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2023 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 212.19 евро-парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г., сумата от 2 по 46.01 лв.- законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.12.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците , считано от датата на подаване на исковата молба до 5 окончателното изплащане на задължението.

Ищецът е твърдял,а и от представените по делото писмени доказателства се установява , че с решение по т. 3 от протокол от проведено на 10.06.2023 г. общо събрание на процесната етажната собственост П.А.Б. бил избран за управител на същата. Установява се , че ответниците са собственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № ** с идентификатор *** на етаж *** от сграда- блок А, представляваща жилищна сграда с апартаменти във ваканционен комплекс „*** ***“, построена върху дворно място - УПИ II-367 в кв. 3803 по регулационния план на к.к. Слънчев бряг- запад, с площ от 51,10 кв.м. и 2,82 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 7,84 кв.м. идеални части или общо с площ от 58,94 кв.м., придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, peг. № ****, дело № **** от 20** г. на нотариус сpeг. № 110 на НК.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС и съгласно взетите решения на общото събрание на етажната собственост, касаещи 2021 г., 2022 г. и 2023 г. всички собственици на етажната собственост били длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, както и разходите за фонд „Ремонт и обновяване“. Ответниците са били уведомени за дължимите от тях парични вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ и били канени многократно да ги платят, но плащане не последвало. Сочи се от ищцовата страна ,че задълженията на ответниците включват главница и лихва, за всеки от процесните периоди. С протокол от 28.08.2021 г. общото събрание на етажната собственост приело решение по т.