Решение № 41 от 17.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Силистра, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д.В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20263420200072 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „ДАРИ ДОБРО 24” ЕООД, ЕИК...., седалище и адрес на управление- гр.С..., представлявано от К. К. И. обжалва Наказателно постановление № 192500297/ 15.01.2026г., издадено от Д. Д. Д. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което му е било наложено административно наказаниеимуществена санкция в размер на 800 / осемстотин / евро за извършено нарушение по чл.6, ал.4 във вр.с чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Д. Д. Д. на длъжност Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява ст.юрисконсулт И. А., упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят ”ДАРИ ДОБРО 24” ЕООД, надлежно уведомен, явява се законният представител К. К. И. ведно с проц.представител- адв.М. С. при АК-Силистра, упълномощена и приета от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока. В условията на алтернативност моли съда да преквалифицира деянието съобразно привилегированият състав на чл.415в от КТ.

Претендира и направените по делото разноски.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова 1 в качеството на свидетели актосъставителят Р. М. П. и свидетелите по акта- С. И. Б. и Д. И.

Т., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателят беше представено ново писмено доказателство- заверено копие на Лиценз № ... от .... за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, целева група „Лица в нетрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност“, титуляр- „...“ ЕООД, старо наименование на „Дари Добро 24“ ЕООД. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете представеното ново писмено доказателство за допустимо и своевременно представено, поради което с мотивирано протоколно определение го прие към доказателствата по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 27.11.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Силистра е била извършена документална проверка за спазване на изискванията на Кодекса на труда, Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на «ДАРИ ДОБРО 24» ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С...

Дружеството осъществявало търговска дейност, свързана със социална работа без настаняване на възрастни хора с увреждания и се представлявало от управителя К. К. И..

В хода на проверката по документи, участие са взели К. К. И., в качеството и на управител и К. Г. И., упълномощен представител с пълномощно с per. №.. от .... Контролният орган е изискал, а работодателят е представил следните писмени документи: трудов договор № .. г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за неопределено време за приемане на работа на лицето Ж. В. Ж. ЕГН: ********** за изпълнение на длъжността „домашен санитар", Справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. № ....от ...г. за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, договор от 17.09.2023 г., сключен между физическо лице, член на семейството на потребителя, физическо лице с увреждания г-н Е. Д./E.J., с адрес: ....., в качеството на възложител и ".." ЕООД, представлявано от управителя К. К. И., в качеството на изпълнител за предоставяне на социални услуги, считано от 03.10.2023г., писмени обяснения с вх. № ....г. от управителя на търговското дружество.

След направения преглед на така описаната документация се е установило, че «ДАРИ ДОБРО 24» ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е приел на работа лицето Ж. В. Ж., ЕГН: ********** за изпълнение на длъжността „домашен санитар" и го е командировал в рамките на предоставяне на услуги за извършване на трудова дейност - предоставане на социални услуги на потребител - физическо лице с увреждания на територията на Федерална Република Германия. От представените платежни ведомости за месец октомври 2025 г. се е констатирало, че работодателят е начислил на наетото лице, възнаграждение в размер на минималната работна заплата за Република 2

България от 1077,00 лв. за 23 работни дни / пълен отработен месец / или 6,49 лв. за час, съгласно ПМС № 359 от 23 октомври 2024 г., обн. ДВ бр. 90 от 25.10.2024г.

Съгласно действащото законодателство във Федерална Република Германия към момента на проверката, минималната работна заплата, считано от 01.01.2025 г. е била 12,82 евро бруто/час, като информацията е била публикувана на официалния национален уебсайт: https:

//www. zoll.de/EN/Businesses/Work/Foreian-domiciled-emplovers-Dostinq/Minimumconditions-of-employment/Minimum-pav-pursuant-Minimum-Wage- Act/minimum-pav-pursuantminimum-waae-act node.html.

При така установената фактическа обстановка, контролният орган е констатирал, че работодателят «Дари добро 2224» ЕООД гр.Силистра не е начислил и изплатил трудово възнаграждение на лицето Ж. В. Ж., ЕГН: ********** за действително отработените дни за месец октомври 2025 г., не по-малко от установения размер на основната заплата за същата или сходна работа в приемащата държава - Федерална Република Германия, в минимален размер от 12,82 евро/бруто за всеки отработен час, считано от 25-то число на месеца, следващ полагането на труда - 25.11.2025 г. и до момента на проверката.

С това е бил нарушен чл.6, ал.4 във връзка с чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, според становището на АНО.

Предвид установеното, на жалбоподателя е бил съставен АУАН № ..от 17.12.2025г. за извършено нарушение по горепосоченият текст от Наредбата, като ведно с него бил съставен и Протокол за извършена проверка № ПР.. от 17.12.2025г. в който били дадени предписания на работодателя. Конкретно за посоченият работник Ж.В. Ж. предписанието било под т.5, като е бил и определен срок за неговото изпълнение- 16.01.2026г. АУАН-ът бил съставен в присъствието на представител на наказаното лице- К. И.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, възражение срещу съставения АУАН не е постъпило.

Във връзка със съставеният АУАН, АНО е издал обжалваното НП № .. 15.01.2026г., с което жалбоподателят е бил наказан за извършеното от него административно нарушение, съобразно нормата на чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ с административно наказаниеимуществена санкция в размер на 800 евро.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Р. П. и свидетелите по акта- С. Б. и Д. Т.; писмените, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна, макар и не по посочените в нея съображения, а по следните:

АУАН № .../ 17.12.2025г. и обжалваното НП № ...7/ 15.01.2026г. са издадени в 3 съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.6, ал.4 във връзка с чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, според становището на АНО.

Съобразно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по - малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.

От своя страна разпоредбата на чл.128 от КТ задължава работодателя в установените срокове: т.1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; т.2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; т.3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. / чл.414, ал.1 от КТ /.

Граматическият анализ и използваната законодателна техника в настоящия случай ясно и недвусмислено показват нормативно закрепеното разграничение в задълженията на работодателя, а именно - да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд ( чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл.128, т.1 от КТ) и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа ( чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл.128, т.2 от КТ).

Неизпълнението от работодателя на задължението "да начисли" и "да изплати" трудовото възнаграждение, са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания.

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице две отделни нарушения, съответно по чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл.128, т.1 от КТ и по чл.6, ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл.128, т.2 от КТ, при което 4 неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл.18 от ЗАНН.

Жалбоподателят е санкциониран за неначисляването и неплащането на пълния размер на дължимите трудови възнаграждения на работник за м. октомври 2025 г. С това си поведение фактически работодателят е допуснал не едно, а две нарушения, защото неначисляването и неизплащането на трудовото възнаграждение спрямо работника осъществява състава на отделно административно нарушение по чл.128, т.1 и по т.2 от КТ. В случая са налице две протИ.правни деяния, засягащи работника, поради което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание. Задължението за начисляване и плащане на уговореното трудово възнаграждение се индивидуализира с получател и обособен размер. Решаващото е, че по отношение на работника са допуснати самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани поотделно. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и нарушава правото на защита на наказаното лице. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от тези нарушения е наложено наказанието и е абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. В този смисъл е и Решение № 1169/07.06.2024 г. по к. а. н. д. № 185/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич.