Решение № 99 от 23.12.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Айтос, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. П.а като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200296 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Г. К. К., ЕГН **********, с посочен адрес: с.Крумово Градища, общ.Карнобат, обл.Бургас и адрес за призоваване: гр.Карнобат, *** - чрез адв.Т.Т. от БАК против Наказателно постановление (НП) № 25-0237000161/05.08.2025 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Изтъква като съображение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и че не е извършил вменените му нарушения по ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща упълномощен представител - адв.Т., който не поддържа част от оплакванията, съдържащи се в жалбата, а именно не оспорва верността на изложената в обжалваното НП фактическа обстановки. Поддържа жалбата в останалата й част – досежно липсата на компетентност на АНО. Не представя доказателства и оттегля доказателствените искания за разпит на свидетели.

Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Представя доказателствата, събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на 1 обжалваното постановление.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

На 30.04.2025 г. в 12:42 часа, в град Айтос, по ул.“Хаджи Димитър“ в район на бензиностанция „Орел“, с посока на движение от гр.Провадия към ул.“Славянска“ жалбоподателят Г. К. К. управлявал товарен автомобил (влекач) м.Ивеко АС 440 ТП, с рег.№ А 8363 МР, собственост на „Бултранс-Т“ ЕООД, с прикачено към него полуремарке с рег. № А 4465 ЕМ, състав от ППС № 3, като водачът навлязъл след знак (забраняващ влизането на съответното ППС) В-18 - 12 тона, поставен на кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ с ул.“Славянска“ в гр.Айтос, при въведена със Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021г., изменена и допълнена със Заповед № 11-111/30.09.2021г. на ОПУ – Бургас, изменена и допълнена със Заповед № 11-353/04.04.2024г., всички на Директора на ОПУ – Бургас, временна забрана за движение.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в съставения на място на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, бл. № 3743701/30.04.2025г., както и от събраните по делото писмени доказателства, включително признанията на жалбоподателя в с.з., чрез процесуалния му представител, които я установяват по несъмнен начин.

По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените с АУАН обстоятелства относно мястото на нарушението, самоличността на нарушителя, вида на управлявания автомобил, както и извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, вкл. правното основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация на констатираното нарушение.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от констатациите на актосъставителя и свидетеля по акта, съгласно които актът е съставен в присъствие на водача, нарушението е констатирано лично от актосъстовителя и от свидетеля по акта, които са и очевидци. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства, тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Признават се от жалбоподателя и от същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия 2 орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго, различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение, извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в съответната санкционна норма).

Във връзка с изложеното, при съпоставка и анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя Г.

К.К.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него (каквото в случая не е сторено).

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.

34 ЗАНН.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР) и в съответствие с процесуалните правила.

Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от 3 жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от събраните писмени доказателства, се установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача.

Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че Г. К. в качеството на водач на т.а. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не спори, че на посочените в АУАН дата и време е управлявал описаното ППС - товарен автомобил (влекач), с прикачено към него полуремарке. Изложеното кореспондира с показанията на полицейските служители – актосъставител и свидетел по акта, пред които жалбоподателят не е изложел възражения или обяснения в връзка с временно въведената с пътен знак забрана.

Предвид изложеното съдът приема за установено, че поведението на водача е било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е определил същото на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), предвиждащо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300,00 (триста) лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0237-000161/05.08.2025 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което на Г. К. К., ЕГН **********, с посочен адрес: с.Крумово Градище, общ.Карнобат, обл.Бургас, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, са наложени наказания: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

4

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Айтос, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. П.а като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200296 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Г. К. К., ЕГН **********, с посочен адрес: с.Крумово Градища, общ.Карнобат, обл.Бургас и адрес за призоваване: гр.Карнобат, *** - чрез адв.Т.Т. от БАК против Наказателно постановление (НП) № 25-0237000161/05.08.2025 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: глоба в размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Изтъква като съображение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също така и че не е извършил вменените му нарушения по ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща упълномощен представител - адв.Т., който не поддържа част от оплакванията, съдържащи се в жалбата, а именно не оспорва верността на изложената в обжалваното НП фактическа обстановки. Поддържа жалбата в останалата й част – досежно липсата на компетентност на АНО. Не представя доказателства и оттегля доказателствените искания за разпит на свидетели.