Решение № 73 от 23.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501929 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“МВР(ГДПБЗН-МВР), представлявана от гл.комисар Николай Николов -директор, чрез процесуален представител гл.ю.к. Татяна Стойкова-отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Ал.Велики“ №37Б, РДПБЗН-Бургас против Решение №2300/20.10.22г. по гр.д.№3957/22г. по описа на БРС, с което дирекцията е осъдена да заплати на Т. П. П. с ЕГН ********** и адрес: ******, чрез адв. Златина Билянова от БАК , сумата от 671,25лв. главница, представляваща ДТВ за положен нощен труд , преизчислен на 78,94 часа извънреден труд, за периода 01.08.19г.-10.07.20г. по възникнало между страните служебно правоотношение, както и сумата от 151,83лв. обезщетение за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаването на исковата молба- 20.06.22г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400лв., направени по делото пред първа инстанция съдебни разноски. С решението ответната страна е осъдена да заплати по сметка на БРС и държавна такса за производството, както и възнаграждението на вещото лице, в общ размер от 200лв.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на постановеното от първата инстанция съдебно решение.

Конкретно се твърди неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, уреждащ полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(обн. ДВ бр. 53/27.06.14г.). Поддържа се, че наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), приета с ПМС №4/17.01.07г. не намира приложение при разрешаването на процесния казус.Такова приложение не намирали още и ЗДСл и КТ и актовете, издадени с оглед тяхното приложение, защото е отклонено от разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, делегираща на 1 министъра на МВР да издаде особен подзаконов нормативен акт, регулиращ посочените отношения.Уредбата е специална и субсидиарно приложение към нея на нормите от общите закони, чийто предмет са също такива отношения,е недопустимо.

Сочи се, че ищецът е държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, със статут, нормативно разграничен от този на служителите, чието положение се регулира в т.2 и 3 от разпоредбата и за него общите правни норми не намират приложение касателно създаването, съдържанието, изменението и прекратяването на това правоотношение с работодателя, респективно не касаят и отчитането на положения нощен труд, предмет на делото. Като приложими за спора се посочват освен ЗМВР, още Наредба №8121з-776/29.07.16г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.20г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Акцентира се, че за разлика от КТ, нощният труд за лицата от категорията на ищеца не е ограничен до 7 часа дневно, а нормалната му продължителност е определена като 8 часова. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Освен това се поддържа, че за служителите на МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите държавни служители, включително работещите по трудови правоотношения, са лишени.

Полагането на труд през нощта за държавните служители от категорията на ищеца е свързано със задължението на работодателя за възмездяването му със сумата 0,25лв. на час, което правно разрешение е еднакво за всички работещи по трудови и служебни правоотношения лица в страната.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намирала приложение за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ и на още по-малко основание намирала приложение за държавните служители, чиито отношения се уреждат от ЗМВР и ЗДСл.Освен това продължителността на работното време през деня и през нощта за ищеца е еднаква- по 8 часа за денонощие, поради което и съотношението между двете величини е равна на 1. Следователно коефициентът 1,143 също не намира приложение в конкретния казус. Изводи за невъзможност общите норми да намерят субсидиарно приложение по казуса се черпят и от съдебна практика, която страната цитира.

Наличието на съществен порок на първоинстанционното съдебно решение според въззивника представлява още и неправилният извод на съда, че при преизчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, се генерира извънреден труд , за който се дължи съответното заплащане. Всъщност ищецът е полагал труда си в рамките на редовното работно време, което е посочил изрично и в исковата молба, следователно отработеното от него попада в 24-часовите му дежурства по график и не представлява извънреден труд. Счита за ненамиращо законова подкрепа нито в ЗМВР, нито в КТ разсъждението, че нощният труд се заплаща като извънреден.Предвиден в действащата правна уредба да се заплаща като извънреден, е само трудът, положен извън рамките на установеното работно време.

В обобщение се моли за отмяна на неправилното съдебно решение и за постановяването на друго, с което заявените претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. При надвишаване минималния размер на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от другата страна, се прави възражение за неговата прекомерност и се моли да бъде намалено до минимума по НМРАВ, т.к. предметът на делото не бележи фактическа и правна сложност и разглеждането му може да приключи в едно съдебно заседание. Дирят се съдебно- деловодни разноски, вкл. ю.к. възнаграждение и д.т. по 2 приложен списък на осн. чл.80 от ГПК.

Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем Т. П. П. от ***, чрез процесуален представител адв. Златина Билянова. В него обжалването се сочи за изцяло неоснователно, а решението на първата инстанция- за законосъобразно и правилно.

Поддържа се, че изводите на съда са обосновани от събраните в процеса доказателства, а актът е постановен без допускането на процесуални нарушения, поради което се моли да бъде потвърден от въззивния съд.

Конкретно се изнасят съображения, идентични на тези в мотивите на обжалваното съдебно решение досежно приложимото за спора материално право. Поддържа се, че и при съблюдаване на действащото Право на ЕС и конкретно на Решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С-262/20г., образувано по преюдициално запитване на РС-Лукови по тълкуването на Директива 2003/88/ЕО, нееднаквото третиране на работниците от частния и от публичния сектор по отношение нормалната продължителност на нощния труд, не може да е в ущърб на вторите, а трябва да се основава на обективен и разумен критерий- да е свързано с допустима от закона цел на законодателя и различието да е съизмерно на тази цел, което в случая не е налице. Липсвала обосновка защо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада от Наредбите по приложението на ЗМВР, следващи тази от 2014г., както и затова, че след 10.07.20г. такова преизчисление отново е въведено в ЗМВР. Щом в процесния период няма законова забрана за преизчисление на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, то според страната празнотата в специалната уредба трябва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в цитираната по- горе европейска директива.

Не се ангажират нови доказателства и се моли за присъждането на съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред БРС по исковата молба на Т. П. П.,чрез адв.

Златина Билянова от БАК, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 507 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за положен нощен труд от 504 часа, който преизчислен с коефициент от 1. 143 възлиза на 576 часа и се равнява на 72 часа извънреден труд, положен за периода 01.08.2019г. – 10.07.2020г., по възникнало между страните служебно правоотношение, както и сумата от 30 лева обезщетение за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане. Дирят се и разноски за производството.

Претенцията се позовава на служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „старши спасител“ в Сектор СОД към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, която е на структурно подчинение към МВР. Ищецът твърди, че е работил на 8,12 или 24-часови смени и е положил 504 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 576 часа дневен труд. Преизчислението на нощен към дневен труд водело до извънреден труд, като вследствие на трансформацията следвало да му бъдат заплатени 72 часа извънреден труд на стойност 507 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени, които са предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец. Посочва още, че според чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.

3

179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

Допълнително е представено становище от ответника, съдържащо правни доводи за неоснователност на заявените претенции.

В хода на процеса е заявено и прието изменение на иска по размер, като претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г., е увеличена на 671.25 лв., а искът за заплащане на мораторна лихва е увеличен на 151.83 лв.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло заявените претенции с обжалваното решение, като е съобразил събраните в производството доказателства, включително констатациите на назначения от Бургаски районен съд експерт досежно размера на дължимото вземане, солидаризирайки се със съображенията на ищеца и игнорирайки като неоснователни правните възражения на ответника.

Въззивният съд изцяло споделя крайния правен извод на първата инстанция, като излага следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция, съобразно представените в процеса доказателства, в следния смисъл: В процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши спасител“ в Сектор СОД към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график на 24-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие.Констатациите от заключението на вещото лице по изготвената пред първа инстанция съдебно икономическа експертиза сочат, че в посочения период ищецът е работил на 24- часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта, от 22.00 ч. до 06.00ч., при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. Експертът установява, че в периода от 01.08.2019 г. – 10.07.2020 г. ищецът е положил 69 нощни смени, възлизащи на 552 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 630.94 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 78.94 часа, като стойността му е 671.25 лева.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2272de6b-3b82-451b-95b0-3d21e62973eb