Решение № 253 от 21.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. П., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101706 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищецът – „В. К.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж.

Н.” № 28, бл. АТЦ, „С. ц.“, ет. 2, офис 73Г, ЕИК ***, като правоприемник на първоначалния ищец „В. К.“ ООД, ЕИК ***, твърди, че на 08.10.2021 г. между последното (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за кредит от разстояние „Виолета“. Поддържа, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен кредит с лимит от 12 000 лв. и възможност за многократно усвояване. Сочи, че е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва, на неустойки и на такси. Изтъква, че ответницата е извършила усвоявания на кредитния лимит, но не е изпълнила надлежно насрещните си задължения по сделката, чийто краен срок вече е изтекъл. Заявява, че по този повод кредитният дълг понастоящем възлиза на: 2 977,37 лв. – непогасена главница; 248,01 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 08.03.2022 г. до 08.10.2022 г.; 37,04 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 08.03.2022 г. до 08.10.2022 г.; 420,21 лв. – такса „ангажимент за фиксиран лихвен процент по кредита“;

89,50 лв. – такса за „ограничаване на негативните последици при просрочие“; 100,07 лв. – неустойка за непредоставяне на удостоверение за постоянен и настоящ адрес;

100,07 лв. – неустойка за непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, и 398,16 лв. – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит. Иска 1 присъждане на визираните суми. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Й. А. М., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Р.“ № 10, ЕГН **********, изразява позиция за частична основателност на претенцията за главницата и за пълна неоснователност на останалите ищцови претенции. Възразява срещу разноските, търсени от ищеца за адвокатско възнаграждение, считайки че такива не са извършени реално, а в условията на евентуалност – че те прекомерни.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:

- чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 ЗПФУР – относно вземането за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 13.12.2022 г., до погасяването;

- чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно вземането за договорната (възнаградителната) лихва;

- чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за мораторната лихва;

- чл. 9, ал. 1 ЗЗД – относно вземанията за таксите по кредита, и - чл. 92, ал. 1 ЗЗД – относно вземанията за неустойките.

Уважаването на предявените искове е детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, а именно:

- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено между кредитодателя, чийто правоприемник е ищецът, и ответницата, по силата на твърдения договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на това задължение.

- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането на тази лихва и 3/ неизпълнение на последното.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

- За таксите по кредита – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и кредитополучателя, съгласно която последният дължи заплащането на претендираните такси; 2/ настъпване на условията, във връзка с които те се дължат, в съответния размер, и 3/ незаплащането им.

- За неустойките – 1/ валидна договорна клауза, в рамките на кредитното правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на търсените 2 неустойки; 2/ настъпване на условията, при които те се дължат, и 3/ неизпълнение на задълженията, обезпечени с неустойките, както и непогасяване на самите неустоечни вземания.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията.

Тъй като разглежданият казус се отнася до кредитен договор, сключен от разстояние, съгласно ЗПФУР, е нужно да се отчете, че:

- За изявленията по сключването на такъв вид кредитен договор, по аргумент от чл. 18, ал. 2 ЗПФУР, се прилагат правилата на ЗЕДЕУУ (чл. 2 и сл. от с. з.).

- Ищецът, по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, е ангажирал доказателства за кредитния договор, сключен с ответницата, на който се позовава, представяйки копие от него.

- Както беше споменато, ответницата не просто не оспорва сключването на процесната сделка, а дори счита, че дължи част от главницата по нея.

- Според приложените към исковата молба платежни разписки, които не са оспорени от ответницата, тя е извършвала усвояване и погасяване на кредита.

- Ето защо и трябва да се приеме за доказан фактът по сключването на процесния договор между „В. К.“ ООД (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател).

„В. К.“ АД е пълен правоприемник на дружеството кредитодател, който факт се установява по несъмнен начин от справка, осъществена по реда на чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ по партидата на двете дружества, на интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

От съдържанието на договора за кредит стават ясни и базовите параметри на облигационното отношение, породено от него, както следва:

- Главницата по кредита се предоставя под формата на кредитен лимит, който може да бъде усвояван многократно, чийто размер обаче изобщо не е упоменат (чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от договора).

- Годишният лихвен процент е фиксиран и величината му е 15 % (чл. 4, ал.

1, т. 2 от договора), за което кредитополучателят дължи „такса ангажимент“ от 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница (чл. 4, ал. 1, т. 2.3 от договора).

- Срокът на сделката е 1 година (чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора).

- Общата стойност на плащанията, дължими от кредитополучателя, се формира от сбора на усвоената и непогасена главница, договорната лихва, начислена върху нея, и „таксата ангажимент“ (чл. 4, ал. 1, т. 5 от договора).

- Годишният процент на разходите по кредита е определен на 49,32 %, като е отразено, че при формирането му са взети предвид допусканията, че: кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с уговорените 3 условия и срокове; пълният размер на кредита е усвоен незабавно; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с усвояванията и погасяванията на главницата и съгласно договорните клаузи (чл. 4, ал. 1, т. 5 от договора).

- Погасяването на кредитния дълг трябва да се извършва на края на всеки 30-дневен период на олихвяване (чл. 11, ал. 1 от договора).

- Предвидени са неустойки (чл. 15, ал. 1 и ал. 4 от договора), които се дължат при:

= непредоставяне на съгласие за директен дебит (в размер на 2 % от усвоената и непогасена главница);

= непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК и удостоверение за настоящ адрес (в размер на по 0,5 % от усвоената и непогасена главница).

- Уговорена е такса за ограничаване на негативните последици при просрочие на кредитното задължение, в размер на 0,50 лв. на ден, считано от 5-тия ден, следващ датата, на която е трябвало да се извърши съответното плащане (чл. 20, ал. 4 от договора във вр. с тарифата за таксите към него).

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма причини да не бъде изцяло кредитирано, както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че:

- Общият размер на кредитна сума по процесния договор, който е бил усвоен от ответницата, е 12 000 лв.

- Възнаградителната лихва по кредита е била изчислявана на базата на вписания в договора фиксиран годишен лихвен процент – 15 %.

- Годишният процент на разходите по кредита, изчислен на основата на главницата, на възнаградителната лихва и на „таксата ангажимент“, се равнява на онзи, упоменат в самата сделка – 49,32 %, като той не превишава размера на законната лихва повече от 5 пъти (превишението е 4,93 пъти).

- Ако към компонентите, формиращи годишния процент на разходите, бъде прибавена и стойността на трите неустойки (за непредоставяне на съгласие за директен дебит, за непредоставяне на удостоверение за липсата на задължения по ДОПК и за непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес), величината му тогава ще бъде 88,83 %, а неговото превишение спрямо законната лихва ще е 8,88 лв.

- Падежът на задълженията по кредита, който е обусловил търсените вземания, е 08.10.2022 г., когато е изтекъл крайният срок на договора.

- Общата стойност на доброволните плащания, които кредитополучателят е направил по кредита, в периода от 15.11.2021 до 10.03.2022 г., е 9 886,91 лв.

- В счетоводството на ответното дружество доброволните плащания са били използвани за погасяване на:

= 9 022,63 лв. от главницата;

4

= 164,70 лв. от възнаградителната лихва;

= 2,05 лв. от мораторната лихва;

= 262,81 лв. от неустойката за непредоставяне на съгласие за директен дебит;

= 66,16 лв. от неустойката за непредоставяне на удостоверение за настоящ адрес;

= 27 лв. от таксата за ограничаване на последствията при просрочие;

= 66,16 лв. от неустойката за непредоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, и