Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260030 от 01.12.2020, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 666/2020
Вид
Решение № 260030
Подписан
01.12.2020
В сила
25.03.2021
Състав
КРЕМЕНА ТОДОРОВА СТАМБОЛИЕВА БАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 43 · Закон за измерванията
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 01.12.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 666 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А.Т.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия

Г № 0020113 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – неправилно била посочена санкционната норма и не съдържал пълно описание на инкриминираното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.Т.А., не се явява и не се представлява. С Писмени бележки процесуалният му представител – адвокат Д.Т. излага доводите си по същество, касаещи отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ

– ОДМВР

- Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 10.08.2020 година в 10.46 часа на първокласен път № 8, при км. 365+500 - булевард „България”, на територията на Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Сеат”, модел „Толедо” с държавен регистрационен номер Х 08 52 АК, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР) и за което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата година 2020 година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (в този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд). След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0020113 на името на жалбоподателя А.Т.А. в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за липсата на сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 638, ал. 1, т.

1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 13.10.2020 година

(, видно от Справката за нарушител и отразеното в Жалбата).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 10.08.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 10.08.2020 година, времето (07.30 часа до 11.45 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – на първокласен път № 8, при км. 365+500 - булевард „България”, на територията на Свиленград, област Хасково, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 08

52 АК в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол

№ 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на

Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр.чл. 647, ал.

3 от КЗ пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и

Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има няколко административни наказания „Глоба”, наложени с ЕФ и с Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на собственост по отношение на МПС-то, което управлява, наличието на регистрирация на територията на

Република

България, факта, че не е спряно от движение и липсата на сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО

ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл.

189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.

1 от КЗ, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ – липса на сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 483, ал. 1, т.

1 от КЗ, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ.