Решение № 237 от 22.07.2022, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Карлово, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101216 по описа за 2021 година

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК предявени от Г. Х. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.“ №**, чрез адвокат А.Л., против И. Х. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.*;

2/ Т. Х. М., ЕГН: **********, от К., ул. „С. П.“ №**, вх.*, ет.* и 3/ П. Ц. П., ЕГН: **********, от гр. С., комплекс „С.“ №**, вх. *, ет.*, ап.**.

Ищецът твърди, че ответникът И.М. бил негов брат. Техният баща Х. М. бил собственик на дворно място от около 265 кв. м., заедно с построена в него едноетажна жилищна сграда, намиращо се в гр. К., ул. „П.“ №**, при съседи:

С. П., Д. И., Н. Б. и ***, кв.31А и за него, в съсобственост с пл. №2791, е бил отреден парцел XIII по плана на гр.

К.. Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, дворното място било нанесено като Поземлен имот с идентификатор *****************.

Твърди, че с нотариален акт за отстъпване право на строеж върху чужда земя №18, том II, дело 507 от 23.06.1971 г. на К. н. с. Х. М. със съгласието на 1 съпругата си Г. отстъпил безвъзмездно (дарил) на сина си И. Х. М. правото на пристрояване и надстрояване на втори етаж съгласно утвърден архитектурен план и дадена виза от ОНС, отдел „Архитектура и Благоустройство“ - П., на собствената му едноетажна жилищна сграда със застроено място от 86 кв. м., намираща се в собствения му имот с дворно място от около 265 кв. м. в гр. К., при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ***, кв.31А и за него в съсобственост с пл. №2791 е отреден парцел XIII по плана на гр. К..

Твърди, че с нотариален акт за дарение №10, том III, дело 751 от 07.09.1974г. на К. районен с. Х. М., със съгласието на съпругата си Г., дарила на сина си И.М. (суперфициарен собственик съгласно нот. акт за суперфиция от 1971 г.) следния свой собствен недвижим имот, а именно: от къща и дворно място, застроено и незастроено – от около 283 кв. м., намиращ се в гр.

К., при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ***, в кв. 31 А, и за него, в съсобственост с имот пл.2791, е отреден парцел XIII с обща площ 565 кв. м., само ½ идеална част (или ¼ идеална част от площта на парцела) от дворното място и намиращите се върху нея подобрения. При подписване на нотариалния акт била представена декларация от надарения, че е извършил надстрояването през 1971-1972 г.

Твърди, че с нотариален акт за дарение №70, том 1, дело №110 от 06.02.1991г. на К. р. с. Г. и Х. М.и дарили на сина си Г.М. една втора идеална част от дворно място, както и приземен и първи етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. К., при съседи: С. П., Д. И., Н. Б. и ул. „П.“, който имот има застроена и незастроена площ общо около 278.50 кв. м., представлява пл. №2774 и за него, в съсобственост с имот №2791, е отреден парцел XIII в кв.31 А, с обща площ от 557 кв. м.

В резултатна тези прехвърляния Г.М. притежавал ½ идеална част от дворното място с пл. № 2774, заедно с целия приземен и първи етаж от сградата, а брат му И. притежавал ½ идеална част от дворното място и целия втори жилищен етаж.

Твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №50, том III, дело 618 от 19.11.1999 г. на нотариус С. Р., вписан като акт 64, том V дело 909 от 19.11.1999 г. в СлВп К., Г. продал на И. 14/106 ид. части от приземния етаж, представляващи северозападна стая с площ 14 кв. м., която е със 2 самостоятелен вход и се ползва за гараж. В този нотариален акт сградата била описана като двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етажа.

През 2000 г. при ремонт на покрива И.М. направил преустройство и подпокривното пространство било направено годно за обитаване. Г.М. не бил давал съгласие подпокривното пространство да бъде преустроено и приобщено към втори жилищен етаж. При извършеното преустройство през 2000г. подпокривното пространство на таванския етаж, което преди това било обслужваща обща част, придобило характеристика на самостоятелен обект.

Ответниците И. и Т. М. нямали учредено право на строеж за изграждане на самостоятелен обект на таванския етаж, поради което този самостоятелен обект по силата на чл.92 ЗС станал съсобствен на собствениците на земята.

Към 2000г. Г.М. бил собственик на ½ идеална част от земята и като такъв станал собственик на ½ идеална част от реализираното надстрояване извън обема на учреденото право на строеж.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №174, том III, дело 535 от 20.08.2015г. на нотариус С. Р., peг. №099 НК, вписан в СВп К. като акт № 49, том 13, дело 2282 от 20.08.2015г., Г.М. продал на И. Т. Т. и К.

К. Т. собствената си ½ идеална част от дворното място, което съгласно кадастралната карта представлява поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***, както и притежаваните от него обекти на приземния и на първи жилищен етаж, които били нанесени в кадастралната карта като Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***.

С нотариален акт №41, том 1 от 03.02.2021 г. на нотариус, peг. № 517 НК за констатиране на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан в СлВп - К. като акт №91, том 2, дело 283/2021 г., И. Х. М. и Т. Х. М. били признати за собственици на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: гр. К., п.к. ******, ул. „П.“ №**, ет.*, ап.*. Самостоятелният обект бил описан като намиращ се на етаж * в сграда с идентификатор ******************, състоящ се от две нива, като застроената площ на ниво 1 била 108.80 кв. м., а застроената площ на ниво 2 била 110 кв. м., а общо посочената площ била 218.80 кв. м., с прилежащи части - стълбище 21 кв. м.

3

Този обект бил описан като еднофамилно жилище на два етажа (мезонет) с площ 218.80 кв. м. съгласно удостоверение изх. № 94-00- 4474/1/21.09.2020г. на Община К. за търпим строеж. В констативния нотариален акт се съдържало изрично отбелязване че: „За първото ниво от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************, молителите притежават документи за собственост и са го изградили въз основа на отстъпено право на строеж с нотариален акт за отстъпване право на строеж №18, том II, н.д.

№507/1971г. на КРС“. С констативния нотариален акт от 2021г. била призната собствеността на И. и Т. М. и върху СОС с идентификатор **************** – гараж.

На 12.02.2021г. нотариус Т. Р. връчил на Г.М. нотариална покана, peг.

№609, том 1, акт 39 от 2021г., с която последният бил поканен да се яви при нотариус Р., за да заяви дали има претенции към самостоятелни обекти ******************** и ********************. Г.М. не се явил в определения ден и час при нотариуса, което обаче не можело да се тълкува като съгласие с приобщаването на таванския етаж към апартамента на втори жилищен етаж.

С нотариален акт за продажба №19, том II, дело 178 от 2021г. на нотариус П. И., peг. №655 НК, вписан в СлВп К. като акт №22, том 7, дело №1202/22.04.2021г. И. и Т. М. продали на П. Ц. П. Самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** заедно с ¼ идеална част от ПИ с идентификатор ***. Преди изповядване на сделката ищецът лично уведомил П.П., че той е собственик на идеална част от таванския етаж. Въпреки това сделката била осъществена за целия тавански етаж без участие на ищеца.

Ищецът твърди, че второто ниво на Самостоятелен обект с идентификатор **********************, с площ на нивото 110 кв. м., представлява преустроен тавански етаж (подпокривно пространство).

Преустройството било направено при ремонт на покрива през 2000 г., когато собственици на поземления имот били при равни квоти Г.М. и И.М.. Г.и М. не бил давал съгласие за преустройството и за приобщаване на таванския етаж към втория жилищен етаж. Ответниците И. и Т. М. нямали учредено право на строеж за изграждане на самостоятелен обект на таванския етаж, поради което този самостоятелен обект по силата на чл.92 ЗС станал съсобствен на 4 собствениците на земята.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е ищецът собственик на ½ идеална част от тавански (подпокривен) етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ******************, със застроена площ 110 кв. м., заснет погрешно по кадастрална карта като ниво две на самостоятелен обект с идентификатор

**********************, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта 2, със обща площ на обекта 218.80 кв. м.

Моли на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени издадения в полза на И. Х. М., ЕГН: ********** и Т. Х. М. ЕГН: ********** Нотариален акт №41, том 1 от 03.02.2021г., на нотариус Т. Р., peг. №517 НК, вписан в СлВп -К. като акт №91, том 2 дело 283/2021г. за констатиране на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка по отношение на ½ идеална част от тавански (подпокривен) етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор ********************.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците И. Х. М. и Т.Х. М , чрез адв. Е.М. твърдят, че предявените обективно и субективно съединени искове са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, поради следните съображения:

Заявените искания в исковата молба касаели претенции за признаване на собственост върху ½ идеална част от таванско помещение, което помещение не съществувало реално, като обект към момента на предявяване на исковата молба. Ищецът признавал, че обектът таван /подпокривен/ етаж не съществува, съдейки по въведените от самия него фактически правни твърдения. Правото на собственост винаги се свързвало с реалното съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица, какъвто обект в образуваното производство не съществувал, следователно обща част на етажната собственост по отношение на която да се претендира собственост нямало, а производството било безпредметно.

Ищецът заявавал възникнало право на собственост върху ½ идеална част таван /подпокривен/ етаж, т. е право върху несамостоятелна вещ, а принадлежност към главната вещ /жилище/. Права върху несамостоятелна 5 вещ, можели да бъдат предмет на установителен иск, ако ищецът твърди, че е собственик на вещта, принадлежност към която е тавана, каквито твърдения не били заявени в исковата молба. Напротив, ищецът заявявал, че е отчуждил собствеността си по отношение на главната вещ - сделка обективирана в представения нот. акт за покупко - продажба №174 том 3 рег. № 6341 дело №535 от 20.08.2015 год. на Нотариус с рег.№ 099 НК - с район на действие районен съд - гр. К. и Вписан в Службата по Вписвания като Акт № 49, том 13, дело №2282 от 20.08.2015 год. Към датата на предявяване на исковата молба ищецът не бил носител на право на собственост върху самостоятелен обект в многофамилната жилищна сграда с идентификатор 504.421.1, следователно бил предявил чужди права в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, което било недопустимо.

Иск по чл.124 от ГПК не бил подаден, тъй като ищецът нямал никакви актове, удостоверяващи правото на собственост. Ищецът нямал права на собственост и не притежавал нотариални актове за собственост, поради отчуждаването на собствеността си. Налице било несъответствие между обстоятелствената част и неформулирания конкретно петитум. Не било ясно по какъв иск следва да се произнесе съдът с решението си по исковата молба.

Обстоятелствената част на исковата молба била в противоречие на петитума по различните основания на иска, поради което същият бил недопустим.

Освен недопустими, исковете били и неоснователни

Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че таванът представлява подпокривно пространство; че през 2000 г. са направили преустройство и е направен мезонета годен за обитаване; че ответникът не е давал съгласие за изграждането и придобиването по давност от ответниците на САМОСТОЯТЕЛЕН