Решение № 4237 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4237 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330115786 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление град София, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П, представлявана от изпълнителните директори Ч.Г.З. и С.А.П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от - 30,66 лева- просрочена и непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г.; 19,75 лева - договорна лихва, начислена за периода 19.12.2010г. - 31.01.2022г., дължима на основание т. 7 от Договора за кредит; 9,90 лева - дължима наказателна лихва, начислена за периода 06.01.2011г. - 19.12.2016г., дължима на основание т.8 от Договора за кредит; 0,15 лева, законна лихва за периода от ***г. (датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем) до 17.02.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022г., до пълното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1235/22.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2355/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІ гр.с.

В исковата молба се твърди, че на ***г. бил сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и 1 предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., с който договор „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на ответника правото да ползва сумата от 5000 лева при условията на овърдрафт. Предоставеният банков кредит - овърдрафт, бил усвояван многократно по начин, подробно описан в исковата молба за периода от м. 09.2007 г. до м. 11.2010 г.

Поддържа се, договорът за кредит се бил подновявал автоматично и понастоящем не е прекратен от никоя от страните съгласно т.3 от договора за кредит и клаузите на приложимите ОУ, както към момента на сключване на договора, така и към настоящия момент. Ищецът посочва, че съгласно тези ОУ, явяващи се неразделна част от договора за кредит, банката има право да обяви овърдрафта/кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай, че кредитополучателя не извърши което и да е плащане по договора за кредит и общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Твърди се, че усвоеният банков кредит-овърдрафт е бил погасяван по начин, описан в исковата молба и в периода от м. 10.2007 г. до м. 11.2010 г., като ответникът бил изпаднал в забава, считано от 19.12.2010г.

Ищецът посочва още, че с покана, връчена чрез ***, ответникът бил поканен да погаси просрочените си задължения по договора за кредит, като му бил предоставен седемдневен срок, считано от получаване на поканата, да погаси просрочията си, като му било указано, че ако не погаси просрочените си задължения в предоставения срок, без повторно уведомление банката ще счита овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата била връчена на ответника лично на ***г., като в предоставения му срок и понастоящем плащане не било постъпило. Банката била обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на *** г. За процесните суми била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2355/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр.с., срещу която длъжникът възразил. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от В. Д. Д., с който се оспорват исковете като неоснователни и се излагат възражения, че претендираните вземания са погасени по давност. Изтъква, че самият ищец посочва в исковата си молба, че кредитополучателят изпаднал в забава, считано от 19.12.2010 г., като от тогава ответникът посочва, че е изминал период на бездействие на кредитора от повече от 12 години, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 110 ЗЗД следва да се приеме, че вземанията са погасени по давност. В тази насока развива съображения и отбелязва, че същото възражение е направено и при отправената покана, връчена на ответника Д. чрез ***. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

2

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2355/2022 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., образувано по депозирано от „Първа инвестиционна банка“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 1235/22.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило възражение от В. Д. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи съществуването на твърдените правоотношения с посочените в исковата молба параметри – сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г., по който ответникът е усвоил под формата на кредит-овърдрафт процесната сума за главница; да установи наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва за усвоената сума; момента на настъпване на падежа на вземанията, респ. на тяхната изискуемост и изпадането на ответника в забава; Ищецът следва да докаже претенцията си и по размер, а по възражението за настъпила погасителна давност - да докаже настъпването на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.

Сключването между страните – ищцовата банка като кредитодател, и ответника като кредитополучател, на процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** от *** г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложимите към него Общи условия на банката за издаване и ползване на револвираща международна кредитна карта Mastercard и Visa и Общи условия на банката за издаване и ползване на револвираща международна кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Кредитният лимит по договора е в размер на 5000 лв.

Уговорено е ежемесечно погасяване на дължимите по кредита суми съобразно изготвяно от банката извлечение и използваната от кредитополучателя част от кредитния лимит – така т. 4 от договора вр. чл. 10.1 от ОУ и чл. 18 от ОУ за кредитни карти с чип. Срокът на договора – т. 3, е до 12.09.2009 г., като същия на основание чл. 19.1.1 от ОУ, както и чл. 36.1 от ОУ за кредитни карти с чип, се удължава автоматично с нов едногодишен период при неговото изтичане и при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за неговото прекратяване.

По делото липсват данни за предходно известие за прекратяване на договора, освен изпратената покана от „Първа инвестиционна банка“ АД до 3

В. Д. за обявяване на вземанията по процесния кредит за предсрочно изискуеми, копие от която е представено с исковата молба. Поканата е връчена на *** г. На същата е изпратен отговор /копие приложено към отговора на исковата молба/ от ответника Д. – кредитополучател по договора, със становище за недължимост на сумите поради настъпила погасителна давност.

В хода на делото е изслушано заключение по приета и неоспорена от страните ССчЕ, вещото лице по която посочва, че главницата по процесния договора за кредит, предоставена под форма на максимален размер на овърдрафта е в размер на 5000 лв., като същата е усвоена на части през периода 20.09.2007 г. – 11.02.2011 г., когато е и датата на последното усвояване. Към дата 18.02.2022 г. размерът на задълженият по кредита, бил както следва: 30,66 лв. – главница, 19,75 лв. – договорна лихва на основание т. 7 от договора; 9,90 лв. – наказателна лихва по т. 8 от договора; и 0,15 лв. – обезщетение за забава за периода *** г. – 17.02.2022 г.

При тези данни съдът намира за основателно възражението на ответната страна за погасяване на процесната претенцията по давност.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Посочената разпоредба е обща и урежда по-дългия срок на погасителна давност в сравнение с други вземания. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от изрично посоченото в исковата молба обстоятелство, което се цени от съда на основание чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт, изискуемостта на процесното вземане за главница е настъпила на 19.12.2010 г. при просрочването на задължението му. Изчислен от тази дата петгодишния давностен срок е изтекъл на 19.12.2015 г., което е много преди депозирането на настоящата искова молба, а и на заявлението по чл. 417 ГПК. Дори да се приеме, че падежът е настъпил на по-късна дата, предвид установеното със заключението по ССчЕ, че данни са последно усвояване, респ. плащане, датират от 11.02.2011 г., то давността отново ще да е изтекла към предявяването на иска, респ. депозирането на възражението. Видно от съдържанието на ОУ на банката досежно сроковете за заплащане на дължимите по процесния кредит сума, падежа на вземанията за ползваната част от кредитния лимит настъпва ежемесечно по отношение на съответната ползвана сума през предходния месец, съобразно издаденото от банката извлечение. Изложеното предполага, че давността за главното вземане по кредита е изтекла най-късно през 2016 г. Следва да се отбележи и че в случая не е предоставена фиксирана сума в заем с уговорен конкретен срок за нейното плащане съобразно изготвен погасителен план, за да се разсъждава дали погасителната давност започва да тече след изтичането на срока на договора, респ. обявяването на предсрочната му изискуемост. Вземанията на кредитора по договор за кредит като настоящия не са изначално дефинирани, а зависят от поведението на кредитополучателя и доколко същият реално ще се ползва от предоставения му кредитен лимит. Срокът на кредита също така зависи от последващи сключването на договора волеизявления на страните по 4 него. В този смисъл макар да са обединени от общо основание – договора за потребителски кредит, отделните вноски по него, дължими от кредитополучателя, се ползват с известна самостоятелност от гледна точна на техния размер и падеж, като за кредитора не е ясно към момента на сключването на договора каква ще е неговата фактическа продължителност, предвид възможността за многократно му продължаване, нито размерът на кредиторовите вземания по правоотношението.

Следователно и изискуемостта на вземането за главница следва падежа на вноските, а не крайния срок на договора.

По делото не се установиха основания, имащи за последица спиране /чл. 115 ЗЗД/ или прекъсване /чл. 116 ЗЗД/ на погасителната давност. Поради това искът за главницата ще се отхвърли на посоченото основание, а именно като погасен по давност. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно също като погасени по давност ще се отхвърлят и акцесорните искове за възнаградителна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава.