Решение № 198 от 15.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Б., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Христина Далева като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200600470 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по постъпила въззивна жалба и допълнителна такава от адв. А. М. – сл. защитник на подс. В. М. Д., срещу Присъда № 4 / 29.01.2024 год., постановена по н.ч.х.д. № 712 / 2022 год. по описа на Районен съд – Б..

Според изложението в жалбите на защитника, присъдата на районния съд, с която подс. В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият не е извършил съставомерно деяние. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и оправдаването на подс. Д. по повдигнатото му частно обвинение, както и предявеният граждански иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Алтернативно се поддържа искане за определяне на по-леко наказание.

Жалбите се поддържат лично от защитника в съдебното заседание пред въззивния съд.

1

Повереникът на частния тъжител и гр. ищец Г. Б. Според - адв.

А.М. в съдебно заседание поддържа становище, въззивната жалба на защитника е неоснователна, а присъдата на районния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Във доказателства. въззивното производство не са ангажирани нови

Окръжният съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и доводи, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни:

С обжалваната присъда подсъдимия В. М. Д. от гр. Б. е признат за виновен в това, че на 28.12.2021 година, около 14.00 часа, в гр. Б., в ж.к. Е., пред б.*, е причинил на Г. А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК вр. с чл. 54 от НК, поради което му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Подс. В. Д. е осъден да заплати на Г. Б. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, предмет на деянието по частната тъжба, ведно със законната лихва от датата на деянието – 28.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен. Подс. Д. е осъден да заплати да заплати на Г. Б. сумата в размер на 427,86 лева - представляващи сторени по делото разноски.

Неред с това, подс. В. Д. е осъден да заплати по сметка на Б.ски районен съд сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по 2 несъмнен начин възприетата от районния съд фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М. Д. /р. 2000 год./ от гр. Б. е неженен, със средно образование, осъждан. Към края на 2021 год. същият работил като „служител“ в „Х.К.О.“ ЕООД – Б..

По делото не е спорно, че св. Ж.Н. и св. В.Д. се познавали. Вечерта на 27.12.2021 год. същите се засекли пред денонощния магазин на „Б.“ в Б., при което Д. упрекнал Н., че не му връща пари, които й предоставил на заем.

На срещата присъствали още приятелката на Д. - тъжителката Г. Б. и свидетелите М.М. и К.М..

На следващия ден - 28.12.2021 год., св. Н. се обадила на св. Д. по телефона, като му заявила, че има възможност да му върне взетата в заем сума пари, като се уговорили да се видят в гр. Б., пред б.* в кв. Е., около 14 часа.

В 14:00 часа св. В.Д. и приятелката му - частния тъжител Г. Б. отишли на уговореното място, където ги чакала св. Ж.Н., заедно със свидетелите М.Н. /брат на Ж.Н./, М.Т., М.Т. и подс. В. Д.. Между двете групи се скарали, при което започнала вербална разправия, бързо прераснала във физическа саморазправа. М.Т., М.Н. и В. Д. се нахвърлили на В.Д. и започнали да му нанасят на удари с ръце и крака по лицето и тялото. Частната тъжителка Г. Б. се опитала да ги разтърве, при което подс. В. Д. й нанесъл силен удар с юмрук в областта на дясното око, като от удара тя била повалена на земята. Свидетели на инцидента станали случайни минувачи /неустановени по делото/, които се намесили и сбиването било прекратено.

За случилото се св. В.Д. подал сигнал на телефон 112. Видно от приложеното по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“ се установява, че от телефонен номер *** в 14.04 часа от лице, което се е представило като г-н В.Д. е приет сигнал за инцидент станал в гр. Б., ж.к. Е., б.*.

След инцидента св. В.Д. и частната тъжителка Г. Б. отишли в сградата на 02 РУ Б., за да подадат жалба, както и около 16,10 часа на същата дата - 28.12.2021 година, тъжителката посетила СПО към МБАЛ Б., където била прегледана и е издаден лист за преглед на пациент № 12612/28.12.2021 година. При прегледа са установени охлузни марки рани в областта на двете колене, десен периорбитален оток.

На 29.12.21 г. Г. Б. посетила съдебния лекар - д-р Я.З., който след 3 преглед установил по клепачите на дясното око бледносинкаво-червеникаво кръвонасядане с овална форма и с размери около 4/3 см, съчетано с умерено изразен напрегнат на пипане оток, частично притварящ очната цепка; по капачката на лявото коляно се вижда наложена марлена превръзка при отстраняването й се вижда овално охлузване покрито с червеникавобелезникав налеп и с размери около 2/3 см. Под него се виждат още 3-4 малко охлузвания покрито с тънка червеникава коричка и с диаметър по около 3-4 мм; около 8 на брой подобни охлузвания с диаметър по 5-6 мм се виждат и по капачката на дясното коляно. Д-р З. е дал заключение, че при прегледа на Б. установил данни за изразено главоболие, кръвонасядане с оток по клепачите на дясното око, охлувания по клепачите на двете колене, с което й е причинено болка и страдание.

Видно от приложената по делото преписка на 30.12.2021 година Г.

Б. дала обяснения за случилото се. Били снети обяснения и от К.М. на 28.12.2021 година и от Ж.Н., М.Т., М.Т., М.Н., дадени на 31.12.2021 година. На 31.12.2021 година М.Г. - ПИ при Второ РУ Б. съставил протоколи за предупреждение на Ж.Н., М.Т., М.Т., М.Н. да се въздържат да влизат във физически спор и саморазправа с Г. Б. и В.Д..

По делото е представено удостоверение от 30.01.2022 година, издадено от И.Ч., че В. Д. е бил служител в „Х.К.О.“ ЕООД по трудов договор, който е прекратен на 03.05.2022 година. От „Х.К.О.“ ЕООД е изпратен график на служителите, които са били на работа на 28.12.2021 година. Управителят е уведомил съда, че за дата 28.12.2021 година в комплекса не се е водил дневник, в който да се чекират/подписват служителите при постъпване и напускане на работа. От представеният график е видно, че на 28.12.2021 година Д. е бил първа смяна за времето от 07,30 часа до 16,30 часа.

От изисканата и приложена по делото справка за съдимост се установява, че В. Д. е осъждан за престъпление от общ характер, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 31.03.2021 година, като му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

В хода на съдебното следствие е допусната, назначена и приета съдебномедицинска експертиза за получените травматични увреждания по отношение на пострадалата Г. Б.. Вещото лице е установило, че при 4 тъжителката са констатирани следните травматични увреждания: Оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, охлузвания по коленете. Вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанесен побой, каквито данни се съдържат в материалите по делото. Отокът и кръвонасядане на дясното око добре отговарят да са получени от удар с ръка в тази автономична област. Охлузванията в областта на коленете могат да се обяснят с падане върху терен. Установените при пострадалата увреждания са й причинили болка и страдание. Вещото лице е заключило, че при нормално протичане на оздравителния процес тези наранявания ще заздравеят за около 10-14 дни.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.

Изводите, съображенията и доводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не са налага изцяло повторен анализ на същите. Съдът е анализирал показанията на свидетелите, отделил е спорното от безспорното, съпоставени са гласните източници на доказателства с фактите и обстоятелствата, установяващи се от писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Наред с това при анализа на показанията на свидетелите са отчетени всички обстоятелства сочещи за наличие на заинтересованост и пристрастност.

Районният съд обосновано и правилно е кредитирал показанията на свидетелите Д., М. и М., от които детайлно се установяват обстоятелствата, касаещи времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. В тази връзка са отчетени личните отношения на посочените свидетели с пострадалата, при което е прието, че същите не рефлектират на тяхната обективност и достоверността на изложените в показанията им факти и обстоятелства. Показанията на тези свидетели са последователни, детайлни, логични, непротиворечиви и напълно убедителни. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността на същите и достоверността на показанията им.

Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, 5 съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът е отчелр, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство свидетелите дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично тези свидетели описват фактите свързани с началото на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и последователност свидетеля Д. конкретизира мястото на деянието, извършените от подсъдимия действия, механизма и начина на причиняване на нараняването, състоянието на пострадалата след това и времето, което му е било необходимо за възстановяване. По отношение на последното, съдът е кредитирал изцяло показанията на тримата свидетели.

Механизмът и начинът на извършване на деянието и получените наранявания според показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която категорично установява вида и характеристиката на получените увреждания на пострадалия. Според вещото лице установените травматични увреждания са му причинили болка и страдание, като не са били нарушени функциите на организма. Получените травматични увреждания са получени според вещото лице в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанесен побой, каквито данни се съдържат в материалите по делото. Вещото лице е категорично, че при нормално протичане на оздравителния процес тези наранявания ще заздравеят за около 10-14 дни. Поради изложените съображения, районният съд е дал изцяло вяра на заявеното от тези свидетели в хода на съдебното следствие.

Съдът от първата инстанция детайлно е анализирал групата свидетели, симпатизиращи на подс. В. Д., а свидетелите Ж.Н., М.Т., Л.Г. и М.Т.. Последните не отричат наличието на инкриминираните време и място на вербален конфликт, съпроводен с физическо насилие, но поддържат, че подс.