Определение № 481 от 02.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Бургас, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по молбата на М. Н. Ч. от гр. Т., чрез процесуалния му представител адвокат Ж. Д.а, за изменение в частта за разноските на Решение № 159/29.07.2024 г. по в.гр.д. № 237/2024 г на Апелативен съд-Бургас. Изложени са оплаквания, че при присъждане на съдебните разноски за въззивното производство съдът не се е съобразил с направеното от въззивника Ч. в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, предвид твърдението на въззивника, че делото не може да се определи като такова със значителна и правна сложност. Твърди се, че предвид характера на спора, обема на извършената работа по защитата на ответника, ниската фактическа и правна сложност на делото, размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, служещи за необвързващ съда ориентир и съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество за въззивното производство не следва да се присъжда в пълен размер.

В предоставения му срок въззиваемият и ответник по молбата ЗД „БУЛ ИНС”АД, чрез адв.Г. П. Д. от АК - Я., преупълномощен от пълномощника на въззиваемото дружество - адв.М. И. Г., представя писмен отговор, с който оспорва молбата на въззивника. Оспорват се като неоснователни и голословни твърденията на въззивника, че договореното и платено адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Посочва се, че договореното и заплатено от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и защита е в минималните размери съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.

1

Относно практиката на СЕС на която се позовава молителят, се сочи, че има актуална задължителна практика на ВКС, която не е отменена и не противоречи на цитираното решение на СЕС. Твърди се, че решението на СЕС не дава изрични указания към съдилищата какво да правят по конкретни дела и до какви нива могат да намаляват разноските за адвокат, като в случая указанията на СЕС се тълкуват превратно от насрещната страна.

Претендира се молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за изменение на решението в частта на разноските за неоснователна по следните съображения:

С решение № 159/29.07.2024 г. по в.гр.д. № 237/2024 г. съдът е потвърдил решение № 81/11.03.2024 г. по гр.д.533/2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен и е осъдил въззивника М. Ч. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”АД направените по делото разноски в размер общо 9 918 лв за заплатено адв.възнаграждение. В мотивите си към решението съдът е изложил съображения, че възражението за прекомерност от страна на въззивника не е конкретизирано и не е свързано с искане за присъждане на адв.възнаграждение под предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимум, поради което съдът го намира за неоснователно, тъй като договореното между въззиваемото дружество и адв.М.Г. адв.възнаграждение е в размера на предвидения в Наредбата минимум за иск с материален интерес 100 000 лв, а заплатеното по банков път възнаграждение е и под този минимум, т.е.съдът се е произнесъл по възражението за прекомерност, такова, каквото е било заявено от процесуалния представител на въззивника бланкетно.

Настоящият състав продължава да поддържа изразеното от него становище по повод дължимите на въззиваемия съдебни разноски за въззивното производство.

По повод заявеното молбата по чл.248 ГПК следва да се добави, че съдът не е присъдил на въззиваемия пълния размер на договореното и претендирано адв.възнаграждение (което е в предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимум), а само размера, за който са представени доказателства за реалното му заплащане.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. Ч. от гр. Т., за изменение в частта за разноските на Решение № 159/29.07.2024 г. по в.гр.д. № 237/2024 г на Апелативен съд - Бургас.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3