Определение № 540 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000435 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба от „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД, гр. Пловдив, против Определение № 3869/18.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 1231/2025 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В предявената частна жалба се излага, че предявеният евентуален иск е допустим. Основан е на твърдения за нееквивалентност на престациите.

Страната е навела и допълнителни факти и обстоятелства за сложните взаимоотношения между управител/и и съдружници. Наличието на нееквивалентност е въпрос по съществото на спора.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

ВОС е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове, предявени от „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД срещу „ДУЧЕ – ТУР“ ООД, за обявяване недействителността на разпоредителна сделка между двете дружества. В предявената искова молба са изложени подробни твърдения за взаимоотношенията между дружествата като свързани лица, вкл. за личните взаимоотношения между съдружниците Д. и А.М., които са съпрузи.

Предявеният евентуален иск е основан на твърдения за значителна 1 нееквивалентност на престациите като пазарната стойност на прехвърления актив, вкл. и данъчната му оценка, надвишава в пъти уговорената продажна цена от 9700 лева.

С Определение № 2873/19.06.2025 год. ВОС е оставил без движение производството по евентуалния иск с указания да се уточни твърди ли се, че едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата страна от нея или от трети лица по смисъла на Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК.

С допълнителна молба – уточнение ищецът е заявил, че управителят на „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД, гр. Пловдив е сключил сделката при условията на лекомислие, неопитност и зависимост от А.М., управител на „ДУЧЕ – ТУР“ ООД и негова съпруга.

С обжалваното определение ВОС е прекратил производството по евентуалния иск с мотива, че същият е обоснован с недопустими твърдения – твърдения за зависимост и неопитност, свързани с управител на търговско дружество. Приел е че няма други наведени твърдения, обуславящи претендираната нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Определението е неправилно. Предявеният евентуален иск е допустим.

Сезиращата искова молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК.

Обстоятелствената част съдържа изложение на фактите, обусляващи твърдяното накърняване на добрите нрави – значителна обективна нееквивалентност на престациите, при което крайният резултат на сделката е несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Евентуалното допуснато лекомислие, проявената неопитност или икономическа или физическата зависимост между страните по разпоредителната сделка не са част от фактическия състав по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и задължителните указания за тяхното уточнение в процеса са неправилни. Неправилни са и изводите за недопустимост, обосновани с тяхното допълнително въвеждане в процеса и то по почин на съда.

Следва да се има и предвид, че възможността търговско дружество да се позовава на неопитност, лекомислие и зависимост на своя управител др. е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. По принцип и в Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, 2 цитирано в обжалвания съдебен акт, е прието, че при иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД самите обстоятелства, при които е сключена сделката обуславят преценката по същество, а не по допустимостта на иска.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3869/18.08.2025 год., постановено по гр.д.

№ 1231/2025 год. по описа на ОС – Варна.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000435 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба от „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД, гр. Пловдив, против Определение № 3869/18.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 1231/2025 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В предявената частна жалба се излага, че предявеният евентуален иск е допустим. Основан е на твърдения за нееквивалентност на престациите.

Страната е навела и допълнителни факти и обстоятелства за сложните взаимоотношения между управител/и и съдружници. Наличието на нееквивалентност е въпрос по съществото на спора.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

ВОС е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове, предявени от „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД срещу „ДУЧЕ – ТУР“ ООД, за обявяване недействителността на разпоредителна сделка между двете дружества. В предявената искова молба са изложени подробни твърдения за взаимоотношенията между дружествата като свързани лица, вкл. за личните взаимоотношения между съдружниците Д. и А.М., които са съпрузи.

Предявеният евентуален иск е основан на твърдения за значителна 1 нееквивалентност на престациите като пазарната стойност на прехвърления актив, вкл. и данъчната му оценка, надвишава в пъти уговорената продажна цена от 9700 лева.

С Определение № 2873/19.06.2025 год. ВОС е оставил без движение производството по евентуалния иск с указания да се уточни твърди ли се, че едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата страна от нея или от трети лица по смисъла на Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК.

С допълнителна молба – уточнение ищецът е заявил, че управителят на „ДУЧЕ – ФАРМ“ ЕООД, гр. Пловдив е сключил сделката при условията на лекомислие, неопитност и зависимост от А.М., управител на „ДУЧЕ – ТУР“ ООД и негова съпруга.

С обжалваното определение ВОС е прекратил производството по евентуалния иск с мотива, че същият е обоснован с недопустими твърдения – твърдения за зависимост и неопитност, свързани с управител на търговско дружество. Приел е че няма други наведени твърдения, обуславящи претендираната нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Определението е неправилно. Предявеният евентуален иск е допустим.

Сезиращата искова молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК.

Обстоятелствената част съдържа изложение на фактите, обусляващи твърдяното накърняване на добрите нрави – значителна обективна нееквивалентност на престациите, при което крайният резултат на сделката е несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Евентуалното допуснато лекомислие, проявената неопитност или икономическа или физическата зависимост между страните по разпоредителната сделка не са част от фактическия състав по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и задължителните указания за тяхното уточнение в процеса са неправилни. Неправилни са и изводите за недопустимост, обосновани с тяхното допълнително въвеждане в процеса и то по почин на съда.

Следва да се има и предвид, че възможността търговско дружество да се позовава на неопитност, лекомислие и зависимост на своя управител др. е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. По принцип и в Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, 2 цитирано в обжалвания съдебен акт, е прието, че при иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД самите обстоятелства, при които е сключена сделката обуславят преценката по същество, а не по допустимостта на иска.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3869/18.08.2025 год., постановено по гр.д.

№ 1231/2025 год. по описа на ОС – Варна.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: