Решение № 54 от 16.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.***,………………г.

***ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на деветнадесети декември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. при секретаря Ивайло Цветков като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 811 по описа на ***ски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1609 от 19.08.2019 г по гр. дело № 3061/2019 г по описа на РС – *** състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Й.С.Д. с ЕГН **********

*** против **********гр.***, Булстат *****, с адрес гр.*******, представлявана от *******искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на МВР *** с която на Й.С.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "сътрудник охрана". Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от Й.С.Д. , в която се възразява, че в мотивите си РС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, наказанието е наложено цели 6 месеца след установеното нарушение, наказанието не отговаря на степента и характера на извършеното нарушение. Възразява се, че преди процесното наказание въззивникът не е има никакви наказания. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС следва да се потвърди. Пред въззивния съд се твърди, че от събраните по делото доказателства се потвърждава извършеното нарушение като се твърди ,че другата страна е накърнила престижа на държавната служба на обществено място. Възразява се отново, че не е обсъдено от РС възражението на въззиваемата страна и ответник пред първата инстанция за подаване на исковата молба след изтичане на двумесечния срок.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят атакуването в срок на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ , спазване на разпоредбите на чл. 193 и сл. от КТ, наличието на нарушение, съответствие на тежестта на наказанието на извършеното нарушение.

РС – *** е приел ,че в случая между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 316з-2305/21.08.2015г., по силата, на което ищецът заемал длъжността „Сътрудник, охрана“ в Сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция към Отдел „Охранителна полиция към ОД на МВР ***, както и че същото било прекратено със заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на МВР ***, на основание чл.186, чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.10 предл. първо и чл.126 т.13 КТ вр. чл.2 ал.5, чл.17 ал.1 и ал.3, чл.18 и чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл.188 т.3 чл.189 ал.1 и чл.192 ал.1 КТ вр. чл.159 ал.2 ЗМВР и чл.330 ал.2 т.6 КТ, считано от 12.03.2019г.

За установяване на спорните обстоятелства, съдът е събрал множество гласни доказателства.

В показанията си свидетелите *** и ***, допуснати по молба на ищцовата страна твърдят,според РС, че са видели задържането на ищеца, но не и че е имал непристойно и арогантно поведение.

Свидетелят *** е твърдял, че не е присъствал при спирането на автомобила на ищеца, а когато е пристигнал, ищецът вече е бил извън автомобила. В този смисъл са били и показанията на В. ***, управлявал автомобила, в който е бил свидетеля ***. По делото не се е установило безспорно на какво разстояние от инцидента са се намирали двамата свидетели *** и ***, тъй като показанията им в тази част са противоречиви, с оглед на което не може за се установи безспорно дали са имали обективна възможност да чуят разговора между ищеца и служителите на полицията.

В показанията си свидетелите ***твърдят, според РС, че на 28.10.2018г. ищецът е управлявал лек автомобил с видими следи от претърпяно ПТП. Заявили са , че са забелязали ищеца да управлява лек автомобил рано сутринта между 5,30 -6,00 часа, криволичещ от едната лента на платното в другата. След като разбрали, че по автомобила има следи от ПТП, го последвали и подали светлинен и звуков сигнал. Свидетелите заявили , че на кръстовището на бул.***, ищецът пресякъл кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и продължил в посока към ж.п. гара. Твърдят, според РС, че успели да спрат автомобила на ищеца едва след пешеходната пътека преди сладкарница „Нарцис“, като след като излязъл от автомобила ищецът бил в неадекватно състояние, ритал и крещял, че е полицай.

Двамата свидетели заявили, че в близост е имало случайни минувачи, свидетели на инцидента, които се възмутили и питали дали действително ищецът е полицай. Свидетелите твърдят,според РС, че подобно поведение ищецът е имал и в болницата, където бил отведен, за да даде кръвна проба за употреба на алкохол.

Свидетелите *** и *** твърдят,според РС, че се държал грубо и арогантно пред дежурния лекар и отново повтарял, че е полицай, че всички го познават, че отново ще се срещнат. Двамата свидетели заявили, че поведението му станало достояние и на граждани и предизвикало тяхното възмущение. Свидетелят *** заявил, че ищецът се е съпротивлявал, което наложило да бъде съборен на земята, бил във видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Докато извършвали проверката, ищецът се съпротивлявал като ритал както самите служители на полицията, така и уреда, с който му предложили да му направят проба за алкохол и го повредил.

Съдът не е кредитирал показанията на *** и ***, тъй като същите противоречат помежду си, на свидетелските показания на свидетелите *** и ***, както и на приложените обяснения на ищеца. *** и твърдял , че спрели автомобила на около 3 – 4 метра, а свидетелят *** на около 10 – 15метра, поради което не е чул разговора между полицаите и ищеца. Показанията им, че между ищеца и двамата свидетели не е имало спор противоречат и на обясненията по реда на КТ, дадени от ищеца - видно е, че на въпрос №5 (лист 22), ищецът сочи, според РС, че е влязъл в спор с полицейските органи, понеже отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Твърдял е , че изгубил самообладание и влязъл в спор с тях, докато в показанията си свидетелите на ищеца заявили, че не са чули ищецът да спори с двамата свидетели при задържането си.

При така събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че при задържането си, ищецът е оказал съпротива като ритал и блъскал свидетелите *** и ***. Съдът приел за установено от фактическа страна, че задържането му е станало достояние на случайни минувачи, които се възмутили от поведението му, защото той се е представял за полицай, при посещението в Центъра за спешна помощ, ищецът е казал, че е полицай, което предизвикало възмущение и в лекарския екип.

От правна страна съдът е приел следното : Не се спори между страните, че ищецът работи по трудово правоотношение в държавната администрация. Нормите на Закон за администрацията се прилагат и за администрацията на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Дейността на администрацията се осъществява от 1.държавни служители и 2.лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 Закон за администрацията служителите по трудов договор в администрацията са назначават по КТ на свободна длъжност в администрацията. За възникването, съществуване и прекратяване на трудово правоотношение се прилагат общите правила на КТ и специалните изисквания на чл.107а КТ. Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която може да се заема по служебно или по трудово правоотношение.

Служителите в МВР са 1.държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и 2.такива, работещи по трудово правоотношение. Статутът на лица, работещи по трудово правоотношение в системата на МВР се уреждат при условията и реда на КТ и на ЗМВР – чл.142 ал.5. Съгласно чл.159 ал.2 ЗМВР ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и по реда на КТ.

В Раздел 541 в Национална класификация на професиите и длъжностите „Персонал, осигуряващ защита и сигурност“ и с код 5414 3010 е посочена длъжността „сътрудник охрана“.

Установява се от приложената Заповед

№8121з-140/24.01.2017г., че Министъра на вътрешните работи е утвърдил класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР. Установява се, че в Приложение №3 към същата са утвърдени длъжностите за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, като в Раздел III „Специалисти със средно образование“ е посочена длъжността „сътрудник, охрана“ с код по Националния класификатор на професиите и длъжностите 54143010.

С оглед цитираната нормативна уредба, съдът е приел , че ищецът заемащ длъжност по НКПД „Сътрудник, охрана“ с код 5414 3010, е работил по трудово правоотношение в МВР, бил е служител в държавната администрация и спрямо него се прилагат изискванията на чл.107а КТ.

Установява се, според РС, от представения Протокол от 27.08.2015г., че ищецът е запознат с вътрешноведомствените нормативни актове на МВР, като в същият е цитиран Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация. В чл.2 ал.5 от същия е предвидено, че „служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.“ В Глава шеста е предвидено в чл.17, че при изпълнение на служебните задължение и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба.

Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си. Съгласно чл.18, служителят не може да участва в скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната администрация.

Съдът е приел , че с поведението си ищецът е нарушил всички цитирани разпоредби, като е накърнил и уронил престижа на държавната служба. Поведението му е предизвикало възмущение у случайни минувачи, както и у дежурният лекарски екип в Центъра за спешна помощ, като ищецът се е държал арогантно и навсякъде е повтарял, че е полицай. Задълженията на служителя по Кодекс на служителите в държавната администрация не са изброени изрично в длъжностната му характеристика, но с оглед разпоредбата на чл.107а ал.21 КТ, при изпълнение на трудовите си задължения, служителите трябва да ги спазват. Съгласно чл.22 от същия, при неспазване на нормите на поведение в този кодекс, служителите носят дисциплинарна отговорност съгласно КТ.

Според РС с поведението си ищецът е извършил дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ, а именно неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в друг нормативен акт, за което ищецът е уведомен при възникване на трудовото правоотношение. Ищецът е демонстрирал поведение, с което е уронил и накърнил престижа на държавната служба и макар да е осъществено в извънработно време, деянието му осъществява състав на дисциплинарно нарушение, както е предвидено в Кодекса. Скандалното поведение на ищеца е накърнило престижа на службата, тъй като самият ищец няколкократно е повтарял, че е полицай и работи в МВР, което е станало достояние на случайни минувачи и на дежурния екип в Център за спешна медицинска помощ и ги е възмутило.

Законодателят е предвидил в нормативен акт, какъвто е Кодекса за служители в държавната администрация, такъв вид поведение да е посочено в три отделни разпоредби – чл.2 ал.5, в чл.17 и в чл.18. С поведението в случая, според РС, ищецът е нарушил и трите разпоредби, като, демонстрирайки, че е служител на МВР, е отказал да се подчини на органите на реда, съпротивлявал се е при проверката, започнал е конфликт с проверяващите и с това си поведение е накърнил и уронил престижа на държавната служба, като поведението му е станало достояние на минувачи и е предизвикало възмущението им. При така изложеното, съдът е приел , че при налагане на дисциплинарното наказание, ответникът е спазил разпоредбите на чл.189 КТ като определяйки най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца и така определеното и наложено наказание съответства на извършеното нарушение.