Акт от 20.05.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 333/20.05.

Година 2019 Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд

Втори наказателен състав На петнадесети май

Година 2019 В публичното заседание в следния състав:

Председател:

Петя Котева

Съдебни заседатели:

Секретар Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00555 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 1272139 на Главна дирекция „Национална полиция” (ГД „НП”), гр.София, с който на В.Т.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 189 ал.4, вр. чл.182 ал.2 т.5 от

Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 01.07.2015 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Ситроен Ц 3 Плюриел” с рег. № *******по Автомагистрала Люлин.

Нарушителят В.Т.К. навежда в жалбата бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съдържанието на обжалвания ЕФ, липсата на приложен снимков материал към него, който да доказва процесното нарушение, като изразява и становище, че е изтекла давността за реализиране на административнонаказателна й отговорност, поради което моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично или чрез свой процесуален представител не участва в хода на съдебното производство, за което е редовно призована.

Въззиваемата страна ГД „НП”, гр. София – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.07.2015 г., в 10:06 часа движещият се по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, лек автомобил „Ситроен Ц 3 Плюриел” с рег. № *******преминал през обсега на монтираното в района на тунел “Голямо Бучино” автоматизирано стационарно техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 124 км/ч, при разрешена такава от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.

При направена спра**а в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Ц.Н.Д., ЕГН **********. За горепосоченото нарушение против собственика е бил издаден от ГД „НП”, гр.София ЕФ серия К, № 1135047 за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Д.оспорила обстоятелството, че тя е управлявала автомобила, като упражнила правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посочвайки в писмена декларация /за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК/, че процесното МПС на процесната дата е предоставила за управление на В.Т.К., ЕГН **********, като приложила и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на последната. Ето защо и първоначално издадения ЕФ бил анулиран, като за гореописаното нарушение против К. бил издаден от ГД „НП”, гр. София, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К № 1272139, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на основание чл.

189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв( двеста лева).

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстано**а за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Приложената спра**а от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ситроен Ц 3 Плюриел” с рег. № *********, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, е собственост на Ц.Н.Д.,

ЕГН **********. Налице е писмена декларация от 18.03.2016 г., /с оглед чл. 189, ал.5 от ЗДвП/, в която собственикът е декларирал, че на 01.07.2015 г. в 10:06 часа превозното средство е било във владение на В.Т.К., ЕГН **********, на която е било предоставено за ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателката е издаден процесния ЕФ.

Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. /със срок на валидност до 01.09.2016 г./ на Българския институт по метрология, ведно с приложението към него, както и протокола за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел “ИТСИ” при ГД “Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ “Система за измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и към 01.07.2015 г. системата е била трайно монтирана в района на 3-ти тунел на АМ Люлин, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се състои от камери, разположени в началото и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за средна скорост “измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което функционира автоматично, без намеса на човешки фактор и с което може да се установи и заснеме нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и технически изправно.

Съдът прие за доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и че преди първата контролна точка на системата за измерване на средна скоростта е била монтирана табела /радар/, обозначаваща извършващият се контрол на скоростта на движещите се превозни средства, предвид приетите като писмени доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино /посока от София към гр. Перник/, протокол УПИ № 1158ро-3329 от 05.06.2015 г., удостоверяващ монтирането на 04.06.2015 г. на пътен знак Е-24 и писма изх. №№ 33-00-269/18.04.2012 г., 24-00-2676/09.11.2015 г., 24-00-1004/22.11.2011 г на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Безспорно е установена скоростта на движение на автомобила, тъй като предвид техническите характеристика на системата за скорост визираната такава от 124 км/ч е именно “наказуемата” след приспаднат толеранс /разпечатка от ”ЗМ Система за измерване на средна скорост”/.

Съдът кредитира като писмени доказателства по делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 г./ведно с приложен към нея образец на ЕФ/, Із-1745/28.08.2012 г., Із-1741/28.08.2012 г. и 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, разпечатка от ”ЗМ Система за измерване на средна скорост”-снимка, заповед № РД-11-343/29.03.2012 г., писмо изх. № № 24-00-1004/22.11.2011 г. на

Агенция „Пътна инфраструктура”, разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 г. на ДНСК.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай Ц.Н.Д.,

ЕГН **********, която е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, се е възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед приложената на л.15 по делото писмена декларация от 18.03.2016 г., в която е декларирала, че на 01.07.2015 г. в 10:06 часа превозното средство е било във владение на В.Т.К., на която го е предоставила за ползване, прилагайки и копие на нейното свидетелство за управление на моторно превозно средство. Последната е имала възможност да обори презумпцията за авторство на нарушението, като посочи лицето управлявало МПС към посочената дата, чрез подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл. 188 от същия закон. Жалбоподателката не се е възползвала от това свое право, упражняването на което е зависило единствено от собствената й преценка, поради което и следва се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е именно посоченото лице от собственика на автомобила. Правото на В.К. за възражение досежно това обстоятелство изрично й е било указано в обжалвания фиш, а именно, че разполага с възможност да подаде писмена декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата, като същото е преклудирано, тъй като тя в не е реализирала това си право, а е подала жалба срещу процесния ЕФ.

Предвид тези съображения съдът намира, че правилно В.К. е била приета от издателя на обжалвания ЕФ като лице, отговорно за извършеното нарушение.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, който е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ “Система за измерване на средна скорост”, с № 388, посоката на движение /от гр. София към гр. Перник/, като същевременно мястото е било предварително обозначено, с оглед чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, посредством указателна табела Т17 “RADAR”. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позициониран знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване, поради което и липсата на изрично вписване на това ограничение, след като е посочено, че същото е въведено посредством визирания по-горе пътен знак не води до отмяна на процесния фиш, тъй като не рефлектира както върху правната квалификация на нарушението, така и на правото на защита на наказаното лице.

Ето защо и съдебният състав прие като неоснователни наведените в жалбата доводи в тази насока.

Възражението на жалбоподателя, че е получил единствено

ЕФ, но не и доказателства /снимков материал/ в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на нарушение на процесуални правила, тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188, ал.1 ЗДвП. На това лице са предоставени съответни законови гаранции за осъществяване на защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство, **лючително и да се запознае с всички материали съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания ЕФ

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/226f9e98-46c8-46d8-8ad5-2e1970ecf582