Решение № 119 от 12.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. *****, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И. М. В.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100589 по описа за 2022 година

Производството е образуването по искова молба от В. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** срещу Й. А. В., ЕГН: ********** с адрес: с. ****, община ****, област ****.

Твърди се, че родителите на ищцата притежавали в с. ****, община ****, област ****, недвижим имот, в който отгледали своите деца - ищцата и двете й ми сестри. След като ищцата се омъжила през 1964 г. баща й закупил в същото село с неформарен договор още едно дворно място, цялото с площ около 2000 кв.м, като го подарил на нея, за да има самостоятелен имот с нейното семейство. През 1973-1974 г започнали строеж на жилищна сграда, като баща й помагал с труд, но начинът, по който ще изглежда къщата, броят и разположението на помещенията в нея, изборът на материали и заплащането им, се извършвало от тях, нейните притежатели според личните им предпочитания и вкус. През 1980 г. къщата била завършена без боядисване, като за нуждите на експлоатацията й съпругът й прекарал водопровод и изкопали шахта за отпадни води. Същата година премахнали плета, който служел за ограда и поставили мрежа с бетонови колчета, поставили врата, изработена от съпруга й от тръби, прокарали бетонови пътеки през двора и от входа до къщата, засели асма, както и три реда лозови насаждения. Местото обработвали за задоволяване на нуждите си, като сеели зеленчукови растения, овощни дървета, цветя. През 1982 г съпругът й се преместил да живее в къщата, тъй като работел в с. ****, а ищцата го посещавала през почивните дни. След като се пенсионирала заживяла при него, като до 2011 г. имотът ползвали постоянно, без да го напускат или това 1 се случвало инцидентно, в случай на възникнали ангажименти в гр. ****.

Никой от семейството й - родители и сестри, нямало съмнение, че имотът е неин, тъй като всички подчертавали принадлежността му и предвид липсата на опасения за евентуални оспорвания на собствеността не предприела действия по снабдяване с нотариален акт. След като съпругът й получил инсулт се прибрали в апартамента си в гр. ****, за да може да бъдат облекчени при лечението му, тъй като се налагало да правят чести консултации с лекари специалисти, рехабилитации. След няколко месечното му възстановяване отново продължили да посещават имота, което продължило до неговата смърт през 2016г. Пътували всяка седмица, наймного на две, двамата или само съпругът й, като се придвижвали с влак или с автомобил на приятел, на децата им, тъй като му било противопоказно да шофира. През 2014 година по време на ремонта на апартамента в гр, ****, в който живеели съвместно със семейството на малката им дъщеря, били в имота, като се опитвали според силите си сами да поддържат двора и къщата.

За посочения период 1964-2016 г ищцата реализирала непрекъснато, постоянно, открито и спокойно владението на имота, представляващ по действащия план Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 7-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници : улица, УПИ № 6-212, № 15-219 и 13-213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 8-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица, УПИ № 7-213, № 14-219, 12-218, 11-217 и 9-214, 215.

Границите му са ясно и трайно обозначени с поставена от ищцата ограда ог телена мрежа и не са променяни в продължение на цялото време. През посочения период ищцата е стопанисвала имота със съзнанието, че е негов изключителен собственик, като през цялото време спрямо същия не са проявявани собственически претенции от други лица, вкл. от ответника. След смъртта на съпруга й, макар и по-рядко, продължила да посещавам имота и да го стопанисва. Жилищната сграда била оборудвана с вещи, необходими за всяко домакинство, което са зареждали в годините.

С писмо от 28.03.2022г на Община **** ищцата била уведомена за започнала от Й. А. В. процедура по заверка на Молба-декларация с вх. № 9400-942 от 23.03.2022г за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 587, ал.

2 от ГПК и чл. 79 от ЗС за недвижимите имоти, моя собственост, описани погоре.

Ответникът е предприел действия по снабдяване с нотариален акт за имотите, които притежава ищцата, по обстоятелствена проверка, с което застрашава правото й на собственост. По тази причина депозирала в Община **** възражение, както и уведомление до нотариусите в гр. *****.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Й. А. В., ЕГН - ********** с адрес с. ****, община ****, област ****, че съм собственик въз основа на 2 осъществено давностно владение от 1964г до сега на следния недвижим имот, находящ се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 7-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници : улица, У ПИ № 6-212, № 15-219 и 13-213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот 8-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници : улица, УПИ № 7-213, № 14-219, 12-218, 11-217 и 9-214,215.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който е обективиран и насрещен иск.

В него се излага, че предявеният иск за неоснователен, като моли да се отхвърли изцяло, като се присъдят на ответника направените от него съдебни разноски. Изцяло оспорва подадената ИМ, като недоказана и неоснователна.

Категорично оспорва твърденията на ищцата в ИМ, че последната е живяла и обитавала със семейството на малката си дъщеря в период през 2014г., докато са правили ремонт на имота си в гр. ****, къщата, в един от процесиите имоти. Тя твърди, че със съпругът си след прекаран инсулт и заедно със семейството на малката си дъщеря е живеела в къщата през 2014 г., което е невъзможно предвид, че къщата в един от имотите, съгласно снимковия материал, който представя, е абсолютно негодна за обитаване и няма никакви елементарни условия за обслужване, на здрави хора, като според него е невъзможно да се осъществи гледане на болен съпруг или малки деца. Твърди, че през това време именно ответника е обслужвал и се е грижел за дворното място, като си е отглеждал насажденията.

Ищцата твърди, че до смъртта на съпругът си през 2016г, е посещавала и наглеждала имота, като са пътували всяка седмица или на две седмици, което също категорично не отговаря на истината.

Действително в регистрите имотът е записан на нейният баща Й. А. В.дядо на ответника. Той е ползвал процесиите имоти повече от 15 години.

През цялото време до сега, последният се грижи за имотите, ползва имотите като свои и е демонстрирал и показвал всички елементи на давностното владение. През всички тези години нито са се чували с ищцата, нито дамата или нейни роднини са посещавали имотите. Дори и да са имали контакти, то те са били свързани с други наследствени на ищцата, имоти, а не с процесиите. Каквито и твърдения за собственост да навеждат в ИМ, то те категорично са недоказани, защото ищцата не представя документи за собственост. Ищцата е била изцяло дезинтересиран от тях/имотите/ през целият 15 годишен период от 2007 г - до момента на завеждане на ИМ.

Отделно дори и да уважи в някаква степен претенцията на ищцата, състава на съда, следва да обърне внимание, че с оглед на липсата на каквито и да било документи, ищцата не би следвало да е единствена собственичка на процесиите имоти, предвид оспореното от тях давностно владение в нейна полза и предвид записът в регистрите, а именно, че имотът е бил записан на 3 дядото на моят доверител.

Твърди се, че ответникът владее недвижимите имоти, предмет на ИМ от повече от 15г., като същевременно, облагородява имотите, грижи се за собствеността си с грижата на добър стопанин и полага всички необходими грижи за поддръжка на имотите и на сградите в един от тях, доколкото това е възможно. От повече от 15 г. ответника владее имотите, ведно със сградите в един от тях, спокойно/като последната използва за склад и за складиране на материални за обработка на дворното място, както и за складиране на продукция от плодовете в имота/, необезпокоявано с намерение да ги свои, като е демонстрирал това си намерение, обработвайки ги със знанието и без противопоставянето на ищцата или с противопоставяне, което да е демонстрирано по надлежния ред. Владението също така е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат имотите и сградите в един от тях като свои собствени. По голямата част от населението на селото, както и роднините на ищцата и на ответника, знаят, че именно ответника владее и ползва имотите.

В имота в момента има засадени множество растения, лозе от 8 реда с различни видове грозде, отделно се отглежда люцерна, както и 2 череши, 2 кайсии и една слива. Отделно пред къщата има направена асма и отново ответника я отглежда, както и всичко останало в имота, с грижата на добър стопанин.

Ответникът е започнал процедура по снабдяване с констативен нотариален акт на основание изтекла придобивна давност, като следва да се отчете, че подобна процедура следва да бъде започната едва след като е изтекъл 10 годишният давностен срок за непрекъснато фактическо владение.

Твърди се, че ответникът е владял непрекъснато, спокойно, необезпокоявано с намерение да свои, като е демонстрирал това си намерение, обработвайки ги със знанието и без противопоставянето на ищцата или с противопоставяне, което да е демонстрирано по надлежния ред повече от 15 години и последния е изключителен техен собственик, на основание изтекла в негова полза, придобивна давност. Владението също така е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат имотите и сградата в един от тях като свои собствени, С оглед изложеното счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло предявеният иск от В. Й. Д. срещу Й.

А. В. за признаване на установено, че ищцата е собственик, въз основа на осъществено давностно владение от 1964г. до сега на следните недвижими имоти, находящи се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ от 990 кв.м съставляващо УПИ VII — 213, в кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ: VI-212, XV -219, XIII -213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ от 1000 кв.м. съставляващо УПИ VIII - 213, в кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ: VII -213, XVI - 219, XII- 218, X! - 217 и IX - 214, 4

215, като недоказан и неоснователен и да ни присъдите сторените в настоящото производство разноски.

В отношение на евентуалност, ако съдът отхвърли предявеният с ИМ иск, то на основание изтекла придобивна давност с начален момент 2007г. в полза на ответника, моли да се постанови решение, с което да се признае за собственик на процесиите имоти: находящи се в село ****, община ****, област ****, а именно: Дворно място с площ от 990 кв.м съставляващо УПИ VII-213, в кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ:У1-212, XV219, XIII- 213, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ от 1000 кв.м. съставляващо УПИ VIII - 213, в кв. 24, по плана на селото, при граници: улица, УПИ: VII -213, XVI - 219, XII218, XI - 217 и IX - 214, 215, ответника Й. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село ****, община ****, област ****, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по насрещния иск.

В него се заявява, че е несъгласна с изложените твърдения и прави искане за отхвърлянето на претенцията като неоснователна и недоказана.

Твърди, че за периода от 2007 г. до 2016 г. когато твърди В. да е упражнявал фактическа власт върху имотите, постоянно владение върху тях чрез стопанисване, поддържане и обгрижване тя е осъществявала, подпомагана от съпруга й, като визитата на трети лица е била само с наше позволение. Присъствието ни в имота в този период било трайно, плътно, осезаемо, като обработката му прекъсвали само в студените месеци на годината. След кончината на съпруга й през 2016 г. действително преустановила пътуванията до с. **** по обективни за самотна и болна жена причини, като посещенията й на имота били инцидентни. Ползването на процесния недвижим имот получила през 1964 г. когато баща й Й. Щ.Н. го закупил с неформален договор и с такъв по негово лично настояване и със съгласие на майка й Р.Д. й го подарили. Оттогава установила собствена фактическа власт, подпомагана от съпруга й. През 1973 г – 1974 г започнала изграждането на постройка, който строеж приключил през 1980г. Постепенно започнала чрез нейния съпруг да прави довършителни работи по сградата, да я привежда в състояние годно за ползване, прокарала водопровод, изкопала шахта, изляла бетонни пътеки, да подрежда градината според личните й нужди, включително и оградила имота, за да го охранява, за да ограничи достъпа на трети лица в имота поставила външна метална врата от улицата към двора, която заключвала. Засели със съпруга й, но по нейно желание овошки - круша, праскова, ябълка, череша, дрян, сливи, лозови насаждения, асма, под която направили плочник, за да паркират личния си автомобил. До 2016 г. включително имотът, който ползвала като един, но по документи съставлява два парцела, обработвала, поддържала и стопанисвала еднолично посредством семейството й, което обстоятелство се възприемало от всички 5 живущи в населеното място, където бил разположен, от сестрите й и техните семейства, обезпечени от баща й с равностойно имущество, като никой не е проявявал претенции към нейните дейности, не са я безпокоили, а напротив, съобразявали се с принадлежността й към имота. Настоящият ищец, макар и да живее в близост на процесиите имоти и има постоянни наблюдения върху начина, по който се стопанисват и от кого се стопанисват, не ги е ползвал до 2016г по начин, който да се приеме за придобивка давност. За всяко влизане в имота й, което е било инцидентно и във връзка с ползването на собствения му имот, я е известявал, в случай, че се е намирала в гр ****, като й е изтъквал причините и целта за това посещение и едва след изразяване на нейното съгласие, си е позволявал да навлиза в собствеността й. В последствие, възползвайки се от нейното отсъствие след 2016 г, е възможно, както твърди, да е влизал в имота без да я информира, но това е било с цел да съхранява лични вещи в него, без да го поддържа, както и да получава добиви от асмата, която, както сам твърди, е имало налична. След тази дата не й е споменавал, че е променил отношението си към имота, нито й е демонстрирал такова, макар да знае, че тя е негов собственик, придобит по давностно владение с начален момент 1964 г и краен 2016 г, когато най-късно е завършен фактическият състав на придобивката давност.