Решение № 5171 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5171 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110109195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Н. Ф., чрез адв. С. Н., срещу Х. Е. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 4000 лева, дължима по запис на заповед, издаден от ответника на 04.06.2021 г. в гр. Новград, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 04.06.2021 г. в гр. Новград ответникът Х. П. издал процесния запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да заплати на поемателя сумата в размер на 4000 лева. Падежът на менителничния ефект бил на предявяване. Записът на заповед бил предявен на издателя на 04.07.2021 г., но до момента дължимата сума не била платена. За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 55348 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Х. Е. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

1

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищцата – адв. В. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, а така предявеният иск вероятно е основателен при посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцата е извършила следните разноски: 80 лева за внесена държавна такса и 354,77 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника. В исковото производство разноските са следните: 80 лева за довнесена държавна такса и 430 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 944,77 лева или 483,05 евро, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, че съществува вземане на Т. Н. Ф., ЕГН **********, с АДРЕС, срещу Х. Е. П., ЕГН **********, с АДРЕС, за сумата 4000 (четири хиляди) лева или 2045,17 евро, дължима по запис на заповед, издаден от ответника на 04.06.2021 г. в гр.

Новград, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 55348 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Е. П., ЕГН **********, с АДРЕС, да заплати на Т. Н. Ф., ЕГН **********, с АДРЕС, сумата 944,77 (деветстотин четиридесет и четири лева и 77 ст.) лева или 483,05 евро, представляваща направените в заповедното и в 2 исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

На страните да се връчи препис от решението.

Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 55348 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3