Решение № 1423 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Даниела Христова

Иванка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260239 от 18.04.2024 г. по гр. д. № 9281/2013 г СГС, І ГО, 9-ти с-в е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по иск предявен от Р. М.

И., ЕГН: ********** и Е. Д. Г. с ЕГН: ********** срещу „Сова пропъртис“ ЕООД , с ЕИК 205643269 (с предишно наименование „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД), че дружеството не е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 640 кв. м., съставляващо имот с пл. № 13 (впоследствие УПИ III-181), кв. 179, м.

„Гърдова глава”, бул. „Цар Б. III” № 299, заедно с източното масивно самостоятелно жилище е мазе и таван на площ от 64 кв. м. по плана на сградата, а по делбен протокол по гр. д. № 3 043/1974 г. по описа на СРС - 84 кв. м., състоящо се от: хол, стая, кухня, баня-клозет, две антрета и тераса, при граници по документ за собственост: улица, С.

П. С., Й. А., О. А. И. и Д. П. И., а по скица-улица, УПИ IV-182, УПИ XV-183, УПИ XVI-179 и УПИ ІІ - 180. Ответникът е осъден за заплащане на разноски по делото.

Решението се оспорва по жалба на ответника „Сова пропъртис“ ЕООД, чрез представителя му, с доводи, че е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствата и материалния закон. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, понеже доклада по делото няма съдържанието, изискуемо по закон. Счита, че съдът не е съобразил всички доказателства в съвкупност и не е направил верни изводи относно направеното от него възражение за придобиване на процеснити имоти по давност, текла в негова полза и в 1 полза на праводателите му. Поддържа още, че своевременно е заявил възражението за придобиване по давност на процесния имот чрез присъединяване давностното владение на своите праводатели. Оспорва извода на съда, че поради обявяване на първата сделка за продажба на имотите за нищожна, не е налице годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение от страна на праводателя му и че когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде основание за упражняване на недобросъвестно владение. Счита, че съдът неправилно е приел, че в конкретния случай правото на собственост върху процесния имот може да се придобие по давност чрез владение в продължение на 10 години, по аргумент на чл.

79, ал. 1 ЗЗД. СГС е констатирал, че с влязло в сила на 21.04.2017 г. решение на САС, първоначалният договор за покупко-продажба от 19.06.2003 г., с който Ч. Ц. е придобил имота от ищците, е прогласен за нищожен. Съдът е приел, че първият добросъвестен купувач, който придобива имота от Ч. Ц. с нотариален акт за покупкопродажба на 25.09.2003 г., е К. С.. Излага доводи, че освен него добросъвестни и са и всички последващи купувачи на имота, в лицето на А. Г., както и „Банка Пиреос България“ АД, която не е участвала в делото за нищожност и нейният правоприемник „Сова Пропъртис“ ЕООД. Поддържа, че само първият купувач по атакувания договор за продажба, Ч. Ц., е недобросъвестен. За следващите купувачи на имота е в сила разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗЗД - те са добросъвестни поради което правото на собственост се придобива при упражняване фактическа власт върху имота в продължение на 5 години. По делото е установено, че считано от първият добросъвестен купувач и с присъединяване на владението на всички следващи купувачи, ответникът е придобил собствеността върху спорните имоти. Оспорва извода на СГС, че заведеният от ищците на 24.08.2011 г. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците Ч. Ц., К. С. и А. Г., по който банката не е страна, е прекъснал 10-годишния срок на давностно владение, като твърди, че още при завеждане на този иск, процесния имот вече е бил придобит от „Банка Пиреос България“ АД въз основа на Постановлението за възлагане по изп. дело № 20088510400547 от 09.10.2009 г., влязло в законна сила на 30.11.2009 г. С Протокол за въвод във владение от 01.07.2010 г. банката е въведена във владение на имота и го владее от тогава. Предвид изложеното счита, че към 24.08.2011 г., на която ищците са завели установителен иск по чл. 124 ГПК срещу приобратетарлите физически лица Ч.

Ц., К. С. и А. Г., имотът вече не е бил в собственост и във владение на тези лица, а е бил в собственост и във владение на „Банка Пиреос България“ АД (сега Юробанк България АД), която не е страна по това производство. Следователно имотът е придобит от банката много преди завеждане на делото по чл. 124 ГПК през 2011 г.

След преобразуването на „Банка Пиреос България“ АД, считано от 02.05.2019 г., владението върху имота се осъществява необезпокоявано от „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, със сегашно наименование „Сова Пропъртис“ ЕООД, което владение 2 продължава и в настоящия момент. Счита, че с приобщаване периодите на давностно владение на К. С., А. Г. и „Банка Пиреос България“ АД, безспорно е изтекъл срок повече от 10 години, който продължава и в настоящия момент. Сочи, че документите, обосноваващи правата на ответника и неговите праводатели, не са оспорени от ищцовата страна. Излага и съображения, че доколкото иска срещу него е отрицателен установителен, завеждането му не е прекъснало придобивната давност в негова полза.

Излага и доводи, че решение № 1738/ 04.07.2018 г. по в. гр. д. № 4050/2014 г. по описа на САС, 1 с - в, няма сила на присъдено нещо по отношение на „Банка Пиреос България“ АД и на него, доколкото не са участвали в това производство като страна.

Моли да се отмени решението и иска по чл. 124, ал. 1 ГПК да се отхвърли изцяло.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - ищците Е. Д. Г. и Р. М. И., чрез представителяти си, оспорват въззивната жалба ката неоснователна.

Е. Д. Г. е подала молба-становище, в което сочи, че по делото е установено, че праводателят на ответника „Банка Пиреос България“ АД и ответника не са придобили спорния имот по давност. Правилно съдът е приел, че доколкото ищците не са се разпоредили с правото си на собственост и първият приобретател на имотите след тях Ч. Б. Ц. не е придобил право на собственост, последващите купувачи също не са придобили такова право. Основателно съдът е приел, че последващите разпоредителни сделки не са имали вещно-транслативен ефект, тъй като са сключени от лица, които не са били собственици на имота. Счита за обоснован извода на съда, че ответникът не е придобил права върху имота посредством последващата публична продан. Моли да се остави без уважение жалбата. Претендира разноски по чл. 38 ЗАдв.

Ищецът Р.М. И., чрез предстватилетя си, поддържа, че правилно съдът е приел за неоснователно възражението за придобиване на имота по давност от ответника. По делото не се установява в полза на ответника да е изтекъл необходимият давностен период, в който да е владял необезпокоявано имота. Напротив, установено е, че срокът е прекъсван множество пъти от ищците чрез предприемане на действия по защита правото им на собственост, включително срещу праводателя на жалбоподателя. Освен това, с влязло в сила решение е признато, че праводателят му не е собственик на имота, поради което въпросът не може да се пререшава в настоящото дело. Поради това счита, че ответникът не е станал собственик на имота въз основа на давностно владение, придобивайки имота от несобственик. Поддържа, че праводателят на ответника е придобил имота след завеждане на делото за нищожност на първата сделка за прехвърляне на имота. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

В производството са подадени три частни жалби от всяка от странитеЕ. Д. Г., Р.М . И. и „Сова Пропъртис“ ЕООД срещу първото определение № 264592 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 9281/2013 г СГС, І ГО, 9-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба от 07.05.2024 г. на адв. К., като пълномощник на Р. И., по чл. 248 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските и решението е изменено по молба на адв. Д., като пълномощник на Е. Г., а „Сова пропъртис“ ЕООД е осъдена да му заплати адвакотско възнаграждение в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 38 от ЗАдв.

В частната жалба на адв. Д., като пълномощник на Е. Г., определението от 3

08.07.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК се оспорва в частта, в която е присъдено възнаграждение в негова полза само в размер на 1 500 лв. Излагат се твърдения, че това възнаграждение не е справедливо и обосновано, не съответства на фактическата и правна сложност на делото, което е с висок материален интерес. Моли да се отмени определението в оспорената част, като в негова полза се присъди по – висок размер адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 ЗАдв., при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т.

5 от Наредба № 1/2004 г.

Частната жалба на ответника „Сова Пропъртис“ ЕООД, чрез представителя му, срещу същото определение от 08.07.2024 г. е в частта, в която е уважено искането за присъждане на разноски в полза на адвокат Д. с обратните аргументи – оспорва се присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно и несъответно на фактическата и правна сложност на спора. Поддържат се доводи, че по делото не са допускани експертизи или свидетели, а събраните доказателства не са в значителен обем. Моли да се отмени определението в тази част.

Със същите съображения ответникът оспорва и частната жалба на адв. Д. срещу определението по чл. 248 ГПК от 08.07.2024 г., като поддържа, че е неоснователно и моли да се остави без уважение.

Частната жалба на ищеца Р. И., чрез пълномощника му адв. К., е насочена срещу определение № 264592 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 9281/2013 г СГС, І ГО, 9-ти с-в, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата му от 07.05.2024 г. по реда на чл.

248 ГПК.

По тази частна жалба е подаден писмен отговор на ответника „Сова Пропъртис“ ЕООД, с доводи, че правилно съдът е приравнил представения от адвоката нечетлив списък по чл. 80 ГПК на липса на такъв списък и е оставил молбата му без разглеждане.

По частната жалба на ищеца Р. И., чрез пълномощника му адв. К., съставът на САС се е произнесъл с определението № 2907/12.11.2024 г. по настоящото дело, по насрочване на делото, като е отменил определението на СГС в частта, в която е оставена без разглеждане молбата Р. И., чрез пълномощника му адв. К. от 07.05.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК и е върнал делото на СГС за произнасяне по същество по тази молба.

В резултат от това връщане е постановено второ определение от 19.11.2024 г. на СГС, 9-ти с-в, по гр. д. № 8281/2013 г., с което е изменено решение № 260239/18.04.2024 г. по същото дело, на основание чл. 248 ГПК, като вместо присъдените разноски от 1 000 лв. в полза на Р. И., по чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдено 4 335, 24 лв. адвокатско възнаграждение.

Това определение също е оспорено като незаконосъобразно и неправилно по частна жалба на ответника „Сова Пропъртис“ ЕООД. В частната жалба се поддържа, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер, тъй като липсват доказателства, такива да са извършени реално в полза на адвоката. Ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски поради затруднено материално положение. Моли да се отмени определението.

Ищецът Р. И., чрез пълномощника му, оспорва и тази частна жалба като неоснователна. Поддържа, че не е налице връзка между освобождаването му от такси и заплащането на адвокатското възнаграждение. То е определено съобразно правилата на Наредбата и не е прекомерно. Моли да се остави частната жалба без уважение и се потвърди определението.

4

Третото лице помагач К. Б. С. не взема становище по жалбите.

Третото лице помагач Ч. В. Ц., чрез представителя си, не взема становище по жалбите.

Третото лице помагач „Юробанк България“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата поддържа жалбата на ответника „Сова пропъртис“ ЕООД. Счита, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени, а исковете - да се отхвърлят.