Решение № 209 от 07.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20221800500186 по описа за 2022 година

Производството е по реда на члл.258 ГПК.

С решение №260134/31.12.2021г., постановено по гр. дело №129/2020г. по описа на районен съд- Ботевград, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от А.заК.П.З.“ ООД, правоприемник на „А.заК.П.З.“ ЕООД, срещу М. Х. М., за признаване на установено на съществуване на вземането на „А.заК.П.З.“ ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4295 от 12.08.2019 г. по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1379/2019 г. по описа на Р айонен съдБотевград, както следва:

-за сумата от 1166. 41 лева/хиляда и сто и шестдесет и шест лева и 41 стотинки/, представляваща главница по цедиран договор за кредит „Бяла карта“ с номер №517590 от 22.09.2017 г. , както и за сумата от 84. 37 лева/осемдесет и четири лева и 37 стотинки/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, за сумата от 83. 49 лева/ осемдесет и три лева и 49 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума- главница, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от поставения акт е останал ищецът, който с въззивна жалба прави оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно 1 и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна в цялост.

Сочи, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод, а именно, че не е била обявена предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за кредит, поради което е приел, че предявените искове са неоснователни. На следващо място се сочи, че неправилен е изводът на районният съд и по отношение на това, че уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост не е било направено с връчването на препис от исковата молба. В този случай, е следвало да се приеме, че искът следва да се уважи до размера, чиято изискуемост е настъпила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е представила отговор на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице с интерес от обжалване. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Видно от ч. гр. дело № 1379/2019 г. по описа на Р айонен съд-Ботевград, се установява, че на 12.08.2019 г. на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4295, за сумата от 1166. 41 лева, представляваща главница по парично вземане по процесния договор за кредит, както и за сумата от 84. 37 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата от 83. 49 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Посочената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и чрез залепване на уведомление.

Видно от договор за кредит „AXI CARD“ от 22.09.2017 г., сключен между представител на „А. Ф.“ ООД, в качеството му на кредитодател и ответникът в качеството му на кредитополучател се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Ответникът се е съгласил да ползва кредита и да го върне съгласно условията на сключения договор , който е сключен за неопределен срок.

Кредитополучателят е получил и се е запознал предварително с всички 2 условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него.

Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Договора, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни или не е заплатил пълния размер на минималната погасителна вноска в рамките на два последователни месеца или е заплатил минималната дължима вноска, но има неплатена в 2 последователни месеца дължима вноска, кредитодателят има правото да обяви цялото му задължение по този договор за предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините, визирани в чл. 27 от Договора, а именно изпращане на писма, покани, съобщения или други на адреса по указания начин.

От приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. се установява, че „А.Ф." ООД прехвърля на ищеца „А.заК.П.З.“ ЕООД вземанията, произтичащи от станали ликвидни и изискуеми договори за заем.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил сумата от 1177. 17 лв., за периода от 09.10.2017 г. до 10.10.2017 г., като е направил плащания до 11.07.2018 г. , които са в размер на 917. 76 лв.

Усвояванията са извършени до 17.07.2018 г. като са на обща стойност от 2067. 97 лв. Дължимата главница е в размер на 1150. 21 лв., разходи те и таксите са в размер на 84. 37 лв., а мораторната лихва за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г. е в размер на 104. 48 лв.

По делото няма твърдения и представени доказателства, затова, че на ответника е обявена предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за кредит „Бяла карта“, преди подаване на заявлението за издадена на заповед от 05.08.2019 г. по реда на чл. 410 ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се приеха следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.заК.П.З.“ ООД, правоприемник на „А.заК.П.З.“ ЕООД, срещу М.Х.М., за признаване на установено на съществуване на вземането на „А.заК.П.З.“ ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение№ 4295 от 12.08.2019 г. , издадена на основание чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1379/2019 г. по описа на РС-Б отевград, както следва: за сумата от 1166. 41 лева/хиляда и сто и шестдесет и шест лева и 41 стотинки/, представляваща главница по цедиран договор за кредит „Бяла карта“ с номер №517590 от 22.09.2017 г. , както и за сумата от 84. 37 лева/осемдесет и четири лева и 37 стотинки/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и за сумата от 83. 49 лева/ осемдесет и три лева и 49 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума- главница, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

3

В случая като основание на иска се сочи , че това е договорът за кредит „Бяла карта“ с номер №517590 от 22.09.2017 г. , сключен между М. ХР. М. и „А. Ф.“ ООД.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., приложение №1 от 23.04.2019г. и последващо потвърждение между цесионера и цедента, вземането по отношение на М.М. е придобито от ищеца по делото.

Видно от приложеното към исковата молба уведомление/л.29 от п.д./, която е връчена на особения представител на ответника, може да се стигне до обоснован извод, че е извършено надлежно уведомяване на длъжникът по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Предмет на въззивната проверка е факта дали е настъпила предсрочна изискуемост по процесния договор, както и от кой момент се счита, че същата е настъпила.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че след като не е била доведена до знанието на длъжникът обявената предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, то претендираните вземания не са изискуеми и съответно предявените установителни искове са неоснователни.

Съобразно т.1 от тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС, постановено по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК при ВКС е д опустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. На още по-силно основание, това правило следва да се приложи и при спорно вземане по реда на чл.410 ГПК.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

На следващо място, видно от договор за кредит „Бяла карта“, с номер №517590 от 22.09.2017 г., сключен между М. ХР. М. и „А. Ф.“ ООД се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, като ответникът се е съгласил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съобразявайки предмета, страните и съдържанието на 4 правата и задълженията по сключения договор за кредит, съдът намира, че същият отговаря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 ЗПК. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил общо сума в размер на 2067. 97 лв., като е платил сума в размер на 917. 76 лв. От горното се извежда извод, че дъ лжимата главница е в размер на 1150. 21 лв. Ето защо следва да се уважи предявеният установителен иск до тази размер, ведно със законната лихва върху, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. По отношение на останалата част от предявеният иск за дължима главница, до пълния претендиран размер от 1166.41 лева, то в тази му част искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на претендираната мораторна лихва за периода от 07.08.2018г. до 30.07.2019г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК/, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение потвърдено в тази му част, по следните съображения:

Ищецът сочи, че на 06.07.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост позовавайки се на разпоредбата на чл.22, ал.1 от процесния договор. По делото се установи, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител, който е назначен на ответника по делото.

Ето защо, доколкото този момент е значително по късно и различен от претендираният период от ищеца със заявлението и исковата молба, то предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Ищецът иска да бъде установено и претендираното от негова страна вземане в общ размер на 84, 37 лева, за начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото вземане, позовавайки се на разпоредбите на чл.22, ал.4 и ал.5 от договора за кредит. Видно от посочените разпоредби кредитополучателят се е съгласил при подписването на договора, в случай на необходимост, кредитодателят да може да извършва различни справки в държавни институции, които да са свързани с евентуална негова кредитна задлъжнялост.