Решение № 163 от 08.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203204 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Божо 2017“ ЕООД, ЕИК 204657789, срещу Наказателно постановление №230001668 от 22.05.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр.

Варна, с което за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че фактическата обстановка е неправилно отразена, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правота на защита на санкционираното лице. Твърди се, че са допуснати нарушения на чл.43, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като е неправилно определена датата на нарушението. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

През 2023 г. свидетелите Б. И. и З. Ю. - служители на РД "Аавтомобилна администрация" гр. Варна, участвали в извършване на комплексна проверка на въззивното дружество, притежаващо регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №12719 от 07.09.2017 г. В хода на проверката било установено, че на 16.08.2022 г. в гр.

Варна, въззивното дружество като данъчно задължено лице, след изчерпване на пътна книжка сер.Б №166, заверена на 25.11.2021 г., издадена за таксиметров л. а. „Пежо“, рег.

№В8253ТС, не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период от 25.11.2021 г. до 16.08.2022 г. в книгата по чл.17 от Н аредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ.

При тези констатации свид. Б. И. съставил спрямо въззивното дружество АУАН №330209 от 16.03.2023 г. за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ , който бил връчен на надлежно упълномощено лице, което го подписало без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв. НП било надлежно връчено на упълномощено лице.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите, Б. И. и З. Ю., така и от приобщените документи – НП №23-0001668 от 22.05.2023 г., АУАН №330209 от 16.03.2023 г., пълномощно, заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г., пътна книжка сер.Б №166, заверена на 25.11.2021 г. за л. а. „Пежо“, рег.№В8253ТС и книга по чл.17 от Наредба №35 на МТС, МФ и ДАСМ на ЕТАФП с инд. №ЕС028106.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвПр и видно от т.І-7 о т Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по 2 чл.34 ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Макар и твърде лаконични, АУАН и НП съдържат фактически твърдения, описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата (16.08.2023 г.) и място (гр. Варна) на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуални правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за несъответствие на акта и НП с нормите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че поначало посоченото в жалбата като нарушение на съответните норми „неправилно определяне на датата на нарушението“, дори да е допуснато, не може да бъде определено като процесуално нарушение, а като нарушение на материалния закон.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Нормата на чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет вменява в задължение на данъчно задълженото лице, при изчерпване на пътната книжка да отпечата и да прикрепи към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

По делото няма спор, че въззивното дружество е превозвач, извършващ таксиметров превоз на пътници и като такоъв е данъчно задължено лице. От друга страна, видно от приложените към преписката пътна книжка сер.Б №166 на таксиметров л. а.

„Пежо“, рег.№В8253ТС и книга по чл.17 от Наредба №35 на МТ, МФ и ДАСМ (приложени в оригинал), въззивното дружество е осъществявало дейност с посоченото в НП МПС, за което е била издадена пътна книжка сер.Б №166, заверена на 25.11.2021 г., която е приключена на 16.08.2022 г. Последното се установява от последния пътен лист в книжката – №00100 от 15.08.2022 г., видно от който водачът е започнал работа на 15.08.2022 г. в 2 0:05 ч. и е приключил в 04:0 5 ч. на 16.08.2022 г. Към този пътен лист е прикрепен и съкратен отчет от ФУ №ЕС028106 като оборота, записан в пътния лист съответства на този, отразен на фискалното устройство. И доколкото в случая превоза по последния пътен лист от пътната книжка е приключил на 16.08.2022 г. то точно на тази датата е приключила и самата пътна книжка и на точно на тази дата е следвало въззивника да отпечата и да прикрепи към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

Последното не е спорно, че не сторено, а и този факт се установява по категоричен начин от представената книга по чл.17 от Наредба №35 от 03.11.1999 г.

Що се касае до наведеното с жалбата становище за неправилно определена дата на нарушението, мотивирано от начина на изчисляване на срокове предвиден в НПК, то не се споделя от съда, първо – защото сроковете в НПК са процесуални и касаят единствено и само процесуални действия в наказателното производство и второ – защото нормата на чл.23, ал.4 от наредбата сочи ясно срока, в който следва да бъде отпечатан и прикрепен съответния отчет. Този момент съвпада с момента на изчерпване на пътната книжка, като 3 така очевидно се цели обобщаване на информацията своевременно. Аргумент в тази насока се извежда и от предходните алинеи на същия член, предвиждащи отпечатване на отчет след приключване на всяка смяна и вменяващи в задължение на данъчно задълженото лице да осигури ежедневно обобщаване на данните за извършените таксиметрови услуги чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

Предвидено е също така, отчетите по ал.1 (отчет на водача) да се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите от пътната книжка на автомобила, отчета по ал.2 (обобщен отчет) да се прикрепва към пътния лист на последния водач за деня.

И след като към 16.08.2022 г. е приключил последния превоз, отразен в пътната книжка и тогава е издаден последния дневен отчет на водача по последния пътен лист, отразен в книжката, въззивното дружество като данъчно задължено лице не е отпечатало и прикрепило към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период, то нарушение на чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. е налице.

В случая според съда, нарушението не попада в обхвата на чл.28 ЗАНН като не е маловажно, доколкото данни, още по-малко – доказателства, сочещи степен на опасност на същото, по-ниска от обикновените случаи на нарушения от същия вид, не са налице.

Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото им осъществяване.

Наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил следващото се административно наказание – имуществена санкция в размер 200 лв, прилагайки общата санкционна норма на чл.105, ал.1 ЗАвтП , доколкото специална санкция за това нарушение не е предвидена. И тъй като санкцията е определена в предвидения фиксиран размер, същата е съответна и законосъобразна.

При така изтъкнатите съображения, съдът счита оспореното НП за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно заседание, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001668 от 22.05.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ, на „Божо 2017“ ЕООД, ЕИК 204657789, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА „Божо 2017“ ЕООД, ЕИК 204657789, да заплати на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5