Решение № 4539 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4539 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100510211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищците З. Л. Х. и Й. И. М., чрез пълномощника адв. П. К., срещу решение №20052012/08.08.2022г., постановено по гр.д. №30073/2020г. по описа на СРС, 174 състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу К. М. А. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено правото на собственост (2/3 ид. части за ищцата З. Л. Х. и 1/3 ид. част за ищцата Й. И. М.) и предаване владението на следния имот: ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, ул. „********* местност „Зона Б-4“, с площ от 610 кв.м., с начин на трайно ползване: за ниско застрояване, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; номер по предходен план: 19, квартал 131, парцел V, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, лишили ищците от право на ефективна 1 защита в процеса. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е собственост ищците, като съдът кредитирал с доверие административни грешки на служителите в кацелариите на Столична Община след одържавяването на имота, които едва ли са си давали сметка за същественото различие между право на собственост върху поземлен имот и ограничено вещно право на строеж върху идеална част от дворното място, но тази грешка дала основание на първоинстанционния съд да приеме, че собствеността на ищците не е доказана. Наведат доводи, че е налице противоречие между решението на СГНС от 14.07.1975г. и последващия договор за продажба от 20.10.1975г., като в тази връзка следвало да бъде съобразена и приложимата Наредба за продажба и замяна на държавни жилища (отм.), с която се регламентирали единствено разпоредителни сделки и сделки на управление с недвижими имоти – държавни жилища, но не и идеални части от поземлени имоти. Поради това на праводателите на ответника било прехвърлено само правото на собственост върху държавно жилище, но не и върху идеални части от процесния поземлен имот. Със заповед №Д-57-440/25.03.1994г. на Кмета на СО било наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА „Възраждане“ Акт №273/1949г., процесният имот, с изключение на апартамента, продаден от държавата на праводателя на ответниците. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че следвало да бъде предявен иск по чл.7 от ЗВСВОНИ, доколкото с посочената заповед на Кмета на СО им било възстановено всичко, одържавено през 1949г., с изключение на имота, продаден на праводателя на ответниците. Договорът за продажба на жилището на ответника не бил вписан по партидата на поземления имот в Службата по вписванията и за него не били плащани данъци и такси. При това положение наследодателите на ищците нямало как да узнаят за вписания в договора за продажба порок по чл.7, ал.1 от ЗВСВОНИ и не са имали правен интерес да обжалват реституцията, тъй като им била възстановена 100% от собствеността върху поземления имот. Изводите на първоинстанционния съд относно разпоредителни действия на Държавата с извадените от гражданския оборот поземлени имоти през 1975г. била необоснована, неаргументирана и несъставомерна на присъщата за съответния момент нормативна уредба за придобиване на право на собственост върху тогавашните дворни места – парцелите в строителните граници на населените места. За титула за 2 собственост на праводателите на ответника ищците разбрали едва през 2008г., 13 години след предоставения от ЗВСВОНИ едногодишен срок по чл.7, ал.1 на закона. Поради изложеното молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна К. М. А., чрез адв. Н. К., назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.108 от ЗС.

За успешното провеждане на предявените осъдителни искове ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че са титуляри на правото на собственост по отношение на спорния недвижим имот на твърдяното придобивно основание при посочените в исковата молба квоти, както и, че имотът се държи от ответника.

От представения по делото крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба №1038, дело №1668/1910г. се установява, че Христо Иванов е придобил правото на собственост върху празно място, находящо се в гр. София, местността „Три кладенци“, ул. „********* с пространство 227 кв.м.

3

С НА за собственост на недвижим имот по регулация №108, том XII, рег.

№2476, дело №2210/30.06.1931г. е признато право на собственост на И.Х.И. върху 69,30 кв.м., заедно с находяща се върху него част от паянтова постройка от 47,85 кв.м., което му се придава по регулация от това на Н.М.В., находящо се в гр. София, ул. „*********, квартал 131, парцел II по плана на София.

С НА за собственост на недвижим имот, купен на публична продан №21, том IV, рег. №621, дело №487/04.04.1939г. е признато право на собственост на И.Х.И. върху купения от него на публична продан недвижим имот, произведена от Х Софийски съдия-изпълнител на 20.01.1939г. и принадлежащ на Н.М.В., състоящ се от едно дворно място от 320 кв.м., находящо се в гр.

София, на ул. „*********, образуващо парцел XIV от кв.131 по плана на гр.

София, в м. „Центъра“, при съседи ул. „Брегалница“, И.Х., Е.Д.П. и И.Х., с построените върху дворното място две паянтови постройки, едната от 15 кв.м., а другата от 17 кв.м.

Видно от представения Акт за завземане на недвижим имот за държавен №273/09.08.1949г. се установява, че от И.Х.И. са отчуждени на основание ЗОЕГПНС къща на два етажа и тавански етаж, застроена на 64,90 кв.м. и лека пристройка, застроена на 12,25 кв.м., заедно 3/5 ид.ч. от дворното място, находящи се в гр. София, ул. „*********-117, като в акта е отразено, че целият недвижим имот е 494,05 кв.м. незастроено място и 123,25 кв.м. застроена площ, или общо целият имот е с площ от 617,30 кв.м. към момента на одържавяване.

С представеното решение от 14.07.1975г. на Димитровски районен народен съвет – София, след разглеждане на преписка №П-51/14.03.1975г., е решено държавен жилищен имот, находящ се в гр. София, ул. „*********, къща в дъното от две стаи, вестибюл, кухня, кл., сервизни помещения, мазе на 14,10 кв.м., застроен на 63,68 кв.м. от 258,33 куб. м. заедно с припадащите се 48,98% ид.ч. от общите части на сградата и 72% от правото на строеж върху мястото, цялото от 215 кв.м., съставляващо парцел имот пл. №4, квартал 131, м. Центъра, да се продаде на Г.Р.В. и Г.М.В.. Сключен е договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 20.10.1975г. въз основа на решение на председателя на ИК на РНС от 07.05.1975г., утвърдено от председателя на ИК на СГНС с П-№466/1975г. на Г.Р.В. и Г.М.В. се продава държавен недвижим имот 4 находящ се в гр. София, на ул. „*********, кв.131, парцел 4, м. „Центъра“, представляващ къща в дъното на двора, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, кл., сервизни помещения, застроен на 63,68 кв.м. и с 258,33 куб. м., заедно с мазе на 14,10 кв.м. и 48,98% ид.ч. от общите части на сградата и 72% ид.ч. от дворното място, цялото от 215 кв.м., със 778 лв. за отстъпено право на строеж върху мястото.

Видно от представеното удостоверение за наследници И.Х.И. е починал на 23.12.1968г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си З.Л.

Х., починала на 17.02.1984г., и децата си 1/А. И. В., починала на 18.11.1996г., и оставила за стои наследници по закон: съпруга си С.Л.В., починал на 19.02.2000г., и дъщеря си Р.С.В., починала на 02.03.2008г., вдовица, без деца;

2/Л. И.Х., син, починал на 01.06.2001г., и оставил за свои наследници по закон децата си З. Л. Х. и Л.Л.Х., и 3/М. И.Х., починал през 1976г. и оставил за свой наследник по закон сина си И.М.Х..

Със заповед №РД-57-440/25.03.1994г. по искане на А. И. В. и на основание чл.1 от ЗВСВОНИ и чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти Акт №273/49г. и да се предаде на наследници на И.Х.И. къща и дворно място, находящи се на ул. „*********-117, застроена на 64,90 кв.м. и незастроено място от 494,05 кв.м., състояща се от два етажа и един тавански етаж – с по две стаи и една лека пристройка в същия двор, застроена на 12 кв.м. с изключение на продадения на трети лица след отчуждаването първи етаж над мазетата на къщата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, сервизни помещения и мазе на 14,10 кв.м. със съответните ид.ч. от общите части на къщата и от правото на строеж.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен НА №112/09.12.1998г. по описа на нотариус С.П. с район на действие СРС С.Л.В. и Р.С.В. са продали на С.К.К. 1/3 идеална част от процесния недвижим имот – дворно място на у. „*********-117, цялото от 616,30 кв.м., заедно със застроените върху него – втори и трети (тавански) етаж от триетажна жилищна сграда, застроена на 64,90 кв.м., пристройка в същия двор, застроена на 12,25 кв.м.

Със саморъчно завещание от 20.09.2000г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 12.02.2020г. по описа на нотариус Д.Г. с 5 район на действие СРС, С.К.К. е завещала на дъщеря си Й. И. М. недвижим имот, находящ се в гр. София, улица „*********-117, съгласно НА №112, том В I, рег. №777, дело №124/1998г.

Видно от представения договор за доброволна делба от 09.06.2003г., сключен между З. Л. Х. и Л.Л.Х., ищцата З. Л. Х. е получила в дял 1/3 ид.ч. от УПИ V-19 по плана на улица „*********-117, „Зона Б-4“ с площ от 601,03 кв.м., от 1/3 идеална част от втория етаж и от таванския етаж, както и от леката постройка в същия имот, застроена на 12 кв.м., и от правото на стоеж.

С НА №75, том I, рег. №2072, дело №70 от 16.06.2003г. по описа на нотариус М.Г. с район на действие СРС З. Л. Х. и призната за собственик по наследство, възстановено право на собственост и делба (като при делбата не са плащани суми за уравняване на дяловете) на недвижим имот, а именно – 1/3 идеална част от УПИ, находящ се в гр. София, ул. „*********-117, съставляващ УПИ V-19 от квартал 131 по плана на ул. „*********-117, местност „Зона Б-4“, с площ от 601,03 кв.м., при съседи по скица, ул.

„Брегалница“, УПИ VI-20,21, УПИ XXVI-13, УПИ II-15, УПИ III-16 и VI17,18, заедно с 1/3 ид.ч. от втория етаж на построената в него двуетажна къща, застроена на 64,90 кв.м. и 1/3 ид.ч. от тавански етаж, състоящ се от по две стаи, заедно със съответните ид.ч. от общите части на къщата, заедно с 1/3 ид. ч. от леката пристройка в същия УПИ, застроена на 12 кв.м.