Определение № 4049 от 09.12.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4049 гр. Варна , 09.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно гражданско дело № 20203100503333 по описа за 2020 година

Производството е образувано по депозирана частна въззивна жалба от К. С. С.

ЕГН********** срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №261889/12.10.2020г. постановено по гр.д.

№16003/2019г. по описа на ВРС, с което СЕ:

ИЗМЕНЯ решение №1113/4.03.2020г. постановено по гр.д.№16003/2019г. на ВРС, ХХХІ състав, КАТО:

ОСЪЖДА К. С. С. ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“Плевен“ №32 да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 211.68лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.

Твърди се,че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди,че предвиденото възнаграждение за конкретния слуай е от 50-100 лв,като твърди че незаконосъобразно е определена присъдената сума от 211,68 лв.

Претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго,с което юрисконсултското възнаграждение да се определи на сума не по голяма от 100 лв Противната страна не е депозирала писмен отговор

За да се произнесе,настоящият състав взе предвид следното :

Депозираната жалба е допустима-депозирана от лице, което има право на жалба, в предвидения от ГПК срок и при спазване на останалите изисквания на ГПК Разгледана по същество,съдът приема, че депозираната жалба е основателна по 1 следните съображения :

Производството пред ВРС ,е образувано по реда на чл.248 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство - ОД на МВР- Варна, след приключване на делото с постановеното по него решение №1113/4.03.2020г., е депозирал молба за допълване на решението , с искане за присъждане на разноски по делото, с оглед частичното прекратяване на производството,поради направено по искане на ищеца изменение на предявеният иск по реда на чл.214 от ГПК.

Ищецът К. С. С. , в качеството си на ответник по молбата, в даденият му срок, не е изразил становище.

Съставът след запознаване с делото констатира, че първоначално претенцията е била заявена за сумата от 1 965.44лв., като в последствие чрез изменение на иска е намалена до 827.04лв. и е уважена в тази си част.

Отговорността за разноски е обективна и безвиновна, като зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.

Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С постановеното решение предявените искове са уважени изцяло.

Липсва отхвърлителен диспозитив. Обстоятелството, че в хода на производството ищецът е упражнил правото си по чл.214 от ГПК да съобрази размера на исковите си претенции с действителното правно положение между страните, евентуално е отстранил грешката си при изчисляване размера на исковете и това изменение като допустимо и основателно е прието от съда с нарочно определение, не може да се тълкува във вреда на ищеца, няма санкционен характер по отношение на него, съответно с допуснатото изменение исковете се считат предявени в изменения (намален) размер.

По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи разноски на ответната страна. В случая ищецът е изменил размера на исковите претенции, като ги е намалил при условията на чл.214 ГПК. Липсва частично оттегляне или отказ от иска съгласно разпоредбите на чл.232 и чл.233 ГПК.Поради това именно липсва и определение на съда, с което частично да е прекратено производството по делото.Единствено е налице изменение на иска чрез намаляване размера на исковите претенции.Разпоредбата на чл.78,ал.3 предвижда възможност за ответника да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.От своя страна ал.4 предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Настоящият случай обаче не попада в нито една от двете хипотези - нито има отхвърляне на иска, нито пък прекратяване на делото, дори и 2 частично. Затова, при този изход на спора, разноски се дължат само на ищеца, и то в пълния им размер съобразно представения списък по чл.80 от ГПК .Ответникът няма право на такива.,

Като е уважил молбата за допълване на решението и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото, Варненският районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №261889/12.10.2020г.

№16003/2019г. по описа на ВРС и постановено по гр.д.

Вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана от на Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да бъде осъден К. С. С.

ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“Плевен“ №32 да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 211.68лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4