Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 138 от 17.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1728/2024
Вид
Определение № 138
Подписан
17.01.2025
Състав
Десислава Динкова Щерева

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Бургас, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100101728 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Г. В. Д., действаща чрез своя настойник Х.

С. Н., против Р. М. Д., за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., получена без основание и отклонена от паричен влог, сметка вид джоинг, международна, открита на името на ищцата през 1999 год.

В исковата молба се твърди, че ищцата получила непосредствено след раждането си като дарение от баба си В. Д. сумата от 35 000 лв., чрез договор за паричен влог, открит в „Алианц банк“ АД, - вид джоинг, с двама титуляри, като освен ищцата, като втори титуляр по сметката била посочена В. Д..

Твърди се, че през 2016 год. майката на ищцата установила, че сметката е закрита. Твърди се, че от сметката са били извършени неколкократни транзакции от втория титуляр към сметката на другия й внук – В.. След това сумата била преведена от сметката на В. М.Д. по сметката на неговата майка – Р. Д..

Ищцата заявява, че за част от горната сума – за 10 000 лв. е завела гр.д.

№3458/23 год. по описа на БРС, а в настоящото дело предявява иск за разликата от 25 000 лв., получени от ответницата при начална липса на основание.

Постъпил е отговор от ответника, с който се развиват съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.

Ответникът твърди, че между същите страни има висящо дело на същото основание и за същия предмет, като единствената разлика е в размера на претендираната сума, а именно гр.д.№3458/23 год. по описа на БРС.

Заявява, че предявеният иск по гр.д.№3458/23 год. не е частичен, а последващо изменение на иска не е направено. Поддържа, че според последната уточнителна молба и доклада на съда в съдебното заседание, предмет на горното дело е сумата от 10 000 лв., без никъде да се посочва, че представлява частичен иск от 35 000 лв. Заявява се, че такова твърдение се появява едва в настоящата искова молба, по която е образувано гр.д.№1728/24 год. Според ответника така се цели заобикаляне на забраната по чл.126 от 1

ГПК. Прави се искане по-късно заведеното дело (настоящото) да бъде прекратено.

Развиват се съображения за неоснователност на претенцията.

Съдът е задължен във всяко положение на делото да следи служебно за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, респ.за наличието на абсолютните процесуални пречки, каквато според чл.126 от ГПК е висящия съдебен процес за същото вземане.

От представените от ответника писмени доказателства и от служебна справка на съда в ЕПЕП се установява, че пред БРС е висящо гр.д.№3458/23 год., по което, при идентични фактически твърдения с настоящите, ищцата претендира да бъде осъдена ответницата да й върне сумата от 10 000 лв., получена при начална липса на основание. Претенцията по това дело не е заявена като частична и не е възможно да бъде такава, тъй като по него ищцата твърди, че сумата, притежавана по банковата й сметка, е била 10 000 лв. – толкова, колкото е и цената на иска.

Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи дела с идентични основание, страни и искания, по-късно заведеното се явява недопустимо и съдът следва да го прекрати, освен когато по-рано образуваното дело е по частичен иск, а с по-късно образуваното дело се предявява част от вземането, което не е предмет на частичния иск.

В конкретния случай има съвпадение на основанието (разбирано като правопораждащи факти, очертани от ищцата), участващите страни и искането – присъждане на сума, дадена при изначална липса на основание за това, а отделно от това претенцията по гр.д.№3458/23 год. не е предявена като частична, което задължава настоящия съд да прекрати недопустимото производство по гр.д.№1728/24 год.

Както се посочи по-горе, производството по гр.д.№3458/23 год. все още е висящо и възможността на ищцата по чл.214 от ГПК да измени иска чрез неговото увеличаване все още не е преклудирана.

Водим от горното, на основание чл.126 ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1728/2024 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба, пред Бургаски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 2