Решение № 1657 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330204779 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 705622-F694148 от 06.06.2023г. издадено от М.К.Л. на длъжност Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.53, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.276, предл.първо от ЗКПО на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205872848 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от М.

И. П. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.92, ал.3, вр. чл.92, ал.2 от ЗКПО.

С жалба от името на дружество се обжалва издаденото НП и се прави искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Представят се доводи и съображения в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП а именно: за допуснати редица съществени процесуални нарушения, имащи последица опорочаване на цялото производство, за недоказаност на нарушението, че описаната в НП и в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, за несъдържащи се в НП нормативно установените в чл.57 от ЗАНН реквизити.

Оспорва се компетентността на органите съставили АУАН и издали обжалваното НП. Представят се твърдения за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН и не провеждане на специалната процедура за писмено предупреждение.

1

Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна – Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от юрк.Вангел Рангелов който представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството – жалбоподател „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205872848 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“.Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от М. И. П. с ЕГН ********** е ЮЛ по смисъла на Търговския закон, и като местно ЮЛ е данъчно задължено по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и е задължено да подава съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО Годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице, в случая в ТД на НАП Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишния отчет за дейността.

През отчетната финансова 2021 година, дружеството жалбоподател е осъществявало търговска дейност, реализирало приходи и разходи, но не подало в ТД на НАП Пловдив до 30 юни 2022 г. включително , годишния отчет за дейността, въпреки задължението за това.

Годишният отчет за дейността на това данъчно задължено лице по ЗКПО бил подаден след изтичане на крайния срок за това. Дружеството – жалбоподател е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2021 година по електронен път в Националния статистически институт на 30.09.2022г. с вх.

№ 16532809/30.09.2022г.

Със същото просрочие и на същата дата – 30.09.2022г. от дружеството – жалбоподател по електронен път била подадена в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И1409006/30.09.2022 г.

Неизпълнението на задължението на дружеството – жалбоподател по чл.93, ал.3, вр. ал.2 от ЗКПО за подаване в срок на годишния отчет за дейността за финансовата 2021 година било установено на 01.11.2022г. от А.

Х. Б., на длъжност **** при ТД на НАП Пловдив, при извършена служебна проверка.

До дружеството жалбоподател били изпратени покани на адреса по 2 седалище и на адреса на неговия управител, чрез оператор на пощенски услуги. Поканите били върнати с отметка „ непознат“.

За установеното административно нарушение по смисъла на чл.92, ал.3, вр. чл.92, ал.2 от ЗКПО от А. Х. Б., на длъжност **** при ТД на НАП Пловдив, на 30.01.2023г. против дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F694148. Актът е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството. Съставения АУАН е бил връчен за запознаване на 15.05.2023г. на представляващия дружеството М. И. П., която го е подписала без да впише възражения или обяснения относно нарушението посочено в АУАН. На 15.05.2023г. е бил връчен препис от АУАН на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. При предявяване на АУАН не били направени възражения по констатациите в същия, както и не са били подавани възражения в срока за това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление – НП № 705622-F694148 от 06.06.2023г., с което на дружеството – жалбоподател за приетото за извършено нарушение по чл.92, ал.3, вр. чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.276, предл. първо от ЗКПО е била наложена имуществена санкция в минимално предвидения в санкционната разпоредба размер от 500 лв.

Издадено НП е връчено на представляващия дружеството на 08.08.2023г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци 3 или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Нарушението и точно и ясно описано, правилно е индивидуализирано санкционираното лице, като правната квалификация изцяло съвпада със словесното описание на нарушението. Разпоредбата на в чл.92, ал.2 от ЗКПО въвежда задължение за всички данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчен финансов резултат и дължимия корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по 4 регистрацията на данъчно задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишния отчет за дейността.

С оглед събраните доказателства, безспорно е установено, че данъчнозадълженото ЮЛ е следвало в срок до 30.06.2023г. да подаде годишен отчет за дейността на дружеството за 2021 година . Но дружеството не е сторило това и неговият управител е допуснал това да се случи.

За това, че с бездействието си дружеството – жалбоподател е допуснало това нарушение, законът в чл.276, предл.първо от ЗКПО предвижда че данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл.92, ал.3 се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева.

Нарушението е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване в определения от закона срок на годишния отчет на дейността . Наложената. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с така наложената имуществена с а н к ц и я в минимален размер ще бъдат постигнати целите на административното наказание посочени в чл. 12 ЗАНН.

Съгласно задължителните указания дадени в ТР 1/12.12.2007 г. по т.н.д.

№ 1/2007 г. ОСНК на ВКС наказващият орган и съдът следва да преценят дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗКПО лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната. Не се твърдят и не се доказват каквито и да е особени обстоятелства, довели до това забавяне. Това нарушение, макар и формално, е затруднило контрола на служителите от НАП върху конкретното данъчнозадължено лице. Освен това, задължението за подаване на данъчна декларация е периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в закона срок от три месеца след края на периода е достатъчно дълъг и позволява спокойно попълване и подаване на декларацията. Следва да се има предвид, че търговските дружества като осъществяващи специфична дейност с цел печалба трябва да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват стриктно и в срок повишените законови изисквания към тях без да могат да се оправдават с бездействието на своите служители. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че дружеството не е изпълнило своето задължение и по чл.92, ал.2 от ЗКПО.