Определение № 9548 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9548 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Й. К. срещу Решение рег. N 746 от 14.01.2026г. по гр. д. 38388/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е върната искова молба, предявена от М. Й. К. срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на следните решения: 1.1. Разгледа се предложената от фирма „Вход А“ЕООД оферта за ремонт на камениновите тръби от фирма „Интерканали“; 1.2. Приемане на оферта за необходим ремонт на камениновите тръби; 2. Да се предприемат действия относно събиране на таксите от некоректни платци по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл.130 ГПК.

В частната жалба са изложени съображения, че решението в обжалваната част, имаща характер на определение, е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че решенията на ЕС да се подаде заявление по чл. 410 ГПК и да се възложи ремонт (чрез приемане на оферта) са позитивни решения - с тях ОС на етажните собственици предприема конкретни действия, пораждащи правни последици занапред и такива утвърдителни решения могат да се атакуват по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС като незаконосъобразни от всеки несъгласен собственик. Твърди, че решенията за подаване на заявление по чл.410 ГПК и за възлагане на неотложен ремонт са в рамките на правомощията на ОС на ЕС, като по отношение на първото, компетентността се обосновава от чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „м“ ЗУЕС, а второто попада под чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10, б. „а“ и б. „в“ ЗУЕС. Сочи, че приемането на оферта за неотложен ремонт води до сключване на договор и разходи, конто ще бъдат разпределени между всички собственици в ЕС – следователно всеки собственик е пряко засегнат и има интерес да оспори решението, ако счита че то е опорочено или неправилно. Поддържа, че разглеждането на оферта не представлява решение на ОС на ЕС, а констатация, за която първоинстанционният съд неправилно е възприел, че се обжалва като самостоятелно решение. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил и анализирал фактите и събраните доказателства по делото, от които е направен извод относно законосъобразността на 1 свикването и провеждането на ОС на ЕС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, имаща характер на определение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

Насрещната страна в производството – ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к.

„********, не е депозирала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М. Й. К. срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 05.06.2025г.

Ответникът, с отговора на иска, е направил възражения за неговата неоснователност и оспорва наведените в исковата молба твърдения за нарушаваме на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването и провеждането на ОС на ЕС. Към отговора на исковата молба е приложен протоколът от ОС на ЕС, проведено на 05.06.2025г., според който общото събрание е проведено при следния дневен ред: 1. Приемане на оферта каменин; 2. Предприемане действия по чл. 410 ГПК (нередовни платци); 3.

Други. По първите два посочени в дневния ред въпроси са взети решения с мнозинство от 67,70 % ид.ч. от представените общи части, като по т. 1 е посочено в протокола, че е разгледана предложената от фирма „Вход А“ЕООД оферта за ремонт на камениновите тръби от фирма „Интерканали“, че след проведено обсъждане относно офертата и проведено гласуване, офертата за необходимия ремонт на камениновите тръби е приета единодушно, както и че на основание взетото решение е предложено за гласуване да се събират по 360,00 лева на апартамент за м.юни и м.юли 2025г. и е взето единодушно решение. По т. 2 от дневния ред е взето решение „да се предприемат действия относно събиране на таксите от некоректни платци (по чл. 410 ГПК)“.

С обжалваното решение рег. N 746 от 14.01.2026г. по гр. д. 38388/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, е прието, че по решенията на процесното ОС на ЕС по т. 1.1 (Разгледа се предложената от фирма „Вход А“ЕООД оферта за ремонт на камениновите тръби от фирма „Интерканали“), т. 1.2 (Приемане на оферта за необходим ремонт на камениновите тръби) и т. 2 (Да се предприемат действия относно събиране на таксите от некоректни платци по чл.410 от ГПК) за ищеца липсва правен интерес. Приел е, че разглеждането на оферта за ремонт на тръби не е действие, което променя сферата и не може да иска отмяната на това взето решение. Изложил е съображения, че приемането на оферта не означава сключване на договор, който има правомощия само от управителя, защото той волеизявлява пред трети лица като представляващ ЕС. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството., поради което първоинстанционният съд е приел, че производство за отмяна на решенията по т. 1 и т. 2 е недопустимо и исковата молба следва да се върне, а производството по делото да бъде прекратено.

Видно от съдържанието на представения с исковата молба протокол от ОС на ЕС от 05.06.2025г., на това заседание е взето решение за приемане на оферта за ремонт на каменинови тръби – именно това е взетото от ОС решение, а не разглеждането на предложената оферта. Предмет на предявения пред СРС иск е отмяната на решенията на ОС на ЕС от 05.06.2025 г., а такова решение за разглеждане на предложената от фирма „Вход А“ ЕООД оферта за ремонт на камениновите тръби от фирма 2

„Интерканали“ не съществува и следователно не е предмет на исковата молба.

Разглеждането на офертата няма характер на решение, а е част от процеса по обсъждане и гласуване на т. 1 от дневния ред. Следователно, с диспозитива на обжалваното решение в тази му част по повод т. 1.1., СРС се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен. Ето защо СГС приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради което решението, имащо характер на определение в тази му част, с която се връща исковата молба по липсващ иск е недопустимо и следва да се обезсили.

На следващо място, правилно СРС е приел, че предмет на отмяна по реда на чл.

40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. В тази връзка, обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред – създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. (в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I Г.О., Г.К., Решение № 50024 от 27.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 978/2022г., II Г.О., Г.К., Решение № 28 от 6.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 2887/2016г., II Г.О., Г.К.). Неправилно обаче е приел, че решението по т. 1 от ОС на ЕС по протокола от 05.06.2025г. за приемане на предложена оферта за ремонт не представлява позитивно решение. Решението е, както за ремонт на каменинови тръби като необходим/неотложен или полезен разход, така и съдържа в себе си одобряване на разхода за нея и попада в категорията решение по чл. 11, ал. 1, т.

10, б. „а“ ЗУЕС. Самият факт на вземане на решението за извършване на ремонт на определена стойност поражда задължение за етажните собственици за извършване на плащане, съобразно процента на притежаваните от тях идеални части. Следователно, ищецът има правен интерес да иска отмяната на това решение като рефлектиращо в правната му сфера и искът срещу него е допустим. Ето защо, обжалваният акт в тази му част следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане по същество на друг състав на първоинстанционния съд.

На последно място, по отношение на решението по т. 2 от протокола от 05.06.2025г. – Да се предприемат действия относно събиране на таксите от некоретни платци по чл.410 от ГПК, същото единствено възпроизвежда разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, без да води до промяна в правната сфера на етажните собственици – не поражда права и задължения, които към този момент не са съществували. За да се породи правото на управителя на ЕС да подаде заявление по чл. 410 ГПК, не е нужно той да бъде изрично упълномощаван за същото от ОС на ЕС. Липсата на такова Решение на ОС на ЕС не е пречка за управителя да упражни възможността по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и отмяната на едно такова решение на ОС на ЕС няма да има никакъв правен ефект., което налага извод за липса на интерес от този иск. Както беше посочено по-горе, на оспорване подлежат тези решения на ОС на ЕС, които рефлектират в правната сфера на етажните собственици, а в случая процесното решение не е годно да доведе до провеждането на принудително изпълнение и не засяга собствениците по никакъв начин. Ето защо, обжалваното решение в тази му част, имаща характер на определение, с която е върнат искът за отмяна на решението на ОС на ЕС, обективирано в т. 2 от протокола от 05.06.2025г., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Останалите съображения на частния жалбоподател нямат отношение към правилността на атакуваното решение, в частта, имаща характер на определение, поради което не следва да се обсъждат.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение рег. N 746 от 14.01.2026г. по гр. д. 38388/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е върната искова молба, предявена от М. Й. К., с ЕГН **********, срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, за отмяна на следното решение: Разгледа се предложената от фирма „Вход А“ЕООД оферта за ремонт на камениновите тръби от фирма „Интерканали“ и е прекратено производството по делото като недопустимо поради постановяването му по непредявен иск.

ОТМЕНЯ Решение рег. N 746 от 14.01.2026г. по гр. д. 38388/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е върната искова молба, предявена от М. Й. К. срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на следното решение: Приемане на оферта за необходим ремонт на камениновите тръби..

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване действията по делото в частта, с която е предявен от М. Й. К., с ЕГН **********, срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, конститутивен иск с правна квалификация чл.

40 ЗУЕС за отмяна на следното решение: Приемане на оферта за необходим ремонт на камениновите тръби, съобразно мотивите на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 29367/30.01.2026г.от М. Й. К., с ЕГН **********, срещу Решение рег. N 746 от 14.01.2026г. по гр. д. 38388/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, в частта, имаща характер на определение, с която е върната искова молба, предявена от М. Й. К., с ЕГН **********, срещу Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „********, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за отмяна на следното решение: Да се предприемат действия относно събиране на таксите от некоректни платци по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото в тази част като недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл.130 ГПК.