Решение № 732 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000501142 по описа за 2021 година при участието на секретаря Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство З. Б. чрез адвокат В. Н. В. срещу решение 260067 от 09.03.2021 г. на Окръжен съд София по гр.д. 208/2020 г., с което е отхвърлен иск срещу Районен съд Сливница на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, параграф 3 от ДЕС и чл. 9, параграф 1 от Регламент/ЕО/ №1889/2005 за заплащане на обезщетение от 355 472, 10 лева, левова равностойност на 181 750 евро ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.

Неправилно е прието, че отнетите в резултат на недеклариране пари не са собственост на ищеца. Неправилно е прието и че, РС Сливница не е бил длъжен да съобрази отговор на преюдициално запитване, което не е съществувало към момента на одобряване на споразумението. Иска се от възивния съд да уважи претенцията за претърпени имуществени вреди от нарушаване на общностното право, представляващо постановяване на съдебен актопределение по НОХД № 515/2017 г., с което е одобрено споразумение по чл.381 НПК, в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент №1889 на ЕП и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.

Подаден е отговор на въззивна жалба от РС Сливница, в който тя се оспорва. Няма становище от контролиращата страна Прокуратура на Република България. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени искания и от въззивния съд не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната жалба. В пледоарията си по същество се позовава на чл. 69 ЗС, според който се предполага, 1 че владелецът е собственик на държаната от него сума. Подчертава, че към момента на определението на Районен съд – Сливница в сила е действала практиката по дело С255/2014 г., с която СЕС ясно е очертал границите на чл. 9, §1 от Регламента, установяващ режим за движение на пари в брой, като според съда глоба в размер на 60% от недекларираната сума е явно несъразмерна. Съгласно същото решение не може да се счете, че българското законодателство, което налага санкция „лишаване от свобода“ и отнемане на цялата недекларирана сума, е в съответствие с правото на ЕС.

В писмена молба РС Сливница оспорва жалбата и поддържа, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, както и че липсва субективният елемент от отговорността. Преди постановяване на акта на РС Сливница на 12.07.2017 г. не съществува практика на СЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларирана сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Отговорът на този въпрос е ясен за националните съдилища, считано от 30.01.2019 г., когато е постановено определението на СЕС по делото АК, С-335/18 и С-336/18.

САП поддържа неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Производството първоначално е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС за солидарното осъждане на Държавата чрез министъра на финансите, Народното събрание на Република България и Районен съд Сливница да заплатят на ищеца сумата от 355 472, 10 лева, левова равностойност на 181 750 евро ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от нарушаване правото на ЕС.

В първото заседание по делото първоинстанционният съд е прекратил производството против ответниците Народно събрание и Държавата чрез министъра на финансите и прекратителното определение е влязло в сила.

Предмет на въззивна проверка е решението, с което е отхвърлен искът срещу РС Сливница. Атакуваното решение е валидно и допустимо – постановено е по иск, образуван след измененията на ЗОДОВ с ДВ, бр. 94 от 2019 г. и въвеждането на чл. 2в от закона.

Не е спорно между страните и се установява от доказателствата, че на 10.07.2017 г. при преминаването си през Митнически пункт Калотина при влизане от Република Сърбия в Република България ищецът не е декларирал парични средства, пренасяни от него, в размер на 181 750 евро. С определение от 12.07.2017 г. РС Сливница е одобрил споразумение между него и Прокуратурата, по силата на което на ищеца на основание чл. 251, ал. 1 вр. чл.

54, ал. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, като сумата от 181 750 евро е отнета в полза на държавата.

С последното е приложена нормата на чл. 251, ал. 2 НК, с която се предвижда, че който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението. В алинея втора е предвидено, че предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Народното събрание е приело отмяната на алинея 2 на чл. 251 от НК с изменение на кодекса, публикувано в "Държавен 2 вестник", бр. 83 от 2019 г.

Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата чрез РС Сливница поради достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.

Практиката на СЕС допуска реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза, ако субект на нарушението е орган на съдебната власт, като нарушението следва да е обективирано в акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция (решение от 30.09.2003 г., Köbler, C-224/01, EU:C2003:513, т. 59). Като е одобрил процесното споразумение, РС Сливница е действал като последна инстанция (чл.

382, ал.9 НПК). Известно е, че материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване правото на ЕС са следните: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно – следствена връзка между нарушението и да са настъпили вреди. ( така решение от 05.03.1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, EU: С: 1996: 79 и решение от 08.10.1996 г., Dillenkofer по съединени дела С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, EU: С: 1996: 375).

Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на парите в брой, които се внасят и изнасят от Общността установява хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла събирането на информация за тях. Според Член 4, § 2 от Регламент 1889/2005 г. ако задължението за деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство. Според Член 9, § 1 от Регламента всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С тези разпоредби се предоставя право на очакване за временно задържане на сумата и право на съразмерна санкция за недекларираната сума, поради което държавата членка следва да предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото, които да изпълнят посочените по-горе критерии, т. е. да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение. Поради това следва да се приеме, че е налице първата предпоставка от изброените по-горе.

През 2015 г. е постановено решение на СЕС по Дело C-255/14 Chmielewski, в което е прието, че наказание глоба в размер на 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 000 EUR е непропорционално и не съответства на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005.

Възраженията в отговора на исковата молба, поддържани и в отговора на въззивна жалба, че към момента на постановяване на съдебния акт нарушението не е било очевидно за съда, тъй като не е имало относима практика на СЕС, и единственото решение по делото Chmielewski, C – 255/14, споменава разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Регламента само в мотивите, както и се разглежда наказанието "глоба", а не мярка, сходна с предвидената в чл.

251, ал. от НК, са неоснователни. В цитираното решение е прието, че санкция /глоба/ в размер на 60% от недекларираната сума се приема за несъразмерна и несъответна с принципа за пропорционалност. Неоснователен е доводът, че СЕС се е занимал с пропорционалността на административното наказание „глоба“ и не се е занимал мярка, подобна на тази по чл. 251, ал. 2 НК. На следващо място, неоснователно се твърди в отговора на въззивната жалба, че в посоченото решение СЕС приема, че глоба в размер на 60 % от недекларираната сума, когато тя надвишава 50 000 евро, противоречи на правото на ЕС и не е ясно дали ако размерът е под 50 000 евро, би противоречал на правото на ЕС.

3

Отнемането, без значение дали се нарича глоба, имуществена санкция, наказание или по друг начин не на процент от сумата, а на цялата сума, е очевидно по-драстична мярка на държавата, която се явява несъразмерна. Отнетата в случая сума е повече от три пъти по 50 000 евро. В случай, че е имало място за съмнение дали тълкуването на Съда на ЕС в посоченото по-горе решение от 16.07.2015 г. , С-255/15 следва да се приложи и при преценката на вътрешноправна норма на чл. 251, ал.2 НК, РС Сливница е следвало да отправи преюдициално запитване.

Неоснователни са доводите за липса на субективните елементи – умисъл или груба небрежност. Според СЕС „задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти, неможе да бъде поставено в зависимост изведено от понятието за вина условие, което надхърля пределите на достатъчно съществено нарушение на общностното право“ (Brasserie du pêcheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, EU: С: 1996: 79, т.

79). Без значение за основанието на отговорността на държавата е в случая, че съдът не е постановил свой акт по същество, а е одобрил споразумение между обвиняемия и Прокуратурата. Възраженията, че съдебният акт, който е одобрен, е споразумение, постановено в производство по чл. 381 НПК, което е било подписано от подсъдимия и представител на Прокуратурата, не освобождава съда от задължението му да съблюдава спазването на разпоредбите на Регламента и съдебната практика на СЕС, тъй като същият е имал правомощията да не одобри представеното споразумение, ако прецени, че противоречи на закона или правото на ЕС. Без значение е също така, че съдебният акт е влязъл в сила, тъй като настоящото производство е насочено към ангажиране на отговорността на държавата за нанесени вреди от влезлия в сила акт.

Налице е пряка причинна връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на РС- Сливница и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума. Фактът, че не може повече да ползва и да се разпорежда с парите си, е резултат от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.