Определение № 28973 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28973 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело № 20261110104069 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Х. К., ЕГН **********, срещу „***************“ АД, ЕИК ********** и „***********“ ЕООД, ЕИК *********.

С влязло в сила Определение № 10794/18.03.2026 г. производството по делото е прекратено по отношение на „***********“ ЕООД на основание чл.

232 ГПК поради оттегляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „***************“ АД, с който се оспорва основателността на предявените искове.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

1

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебносчетоводна експертиза в размер на 205 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА вещо лице Любомир Бонов Бонев.

НАСРОЧВА о.с.з за 26.12.2026г. от 10.20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на депозит за определеното му възнаграждение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 160,38 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по сключен между страните нищожен договор за паричен заем № ********* от 16.11.2023 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 13.02.2026 г. до окончателното плащане, както и сумата от 786,54 евро, представляваща недължимо платена гаранция по нищожен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2023 г., сключен между Д. Х. К. и „***********“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 13.02.2026 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че между нея и „***************“ АД на 16.11.2023 г. е сключен договор за паричен заем № ********* за сумата от 2 500 лева, като общата сума за връщане е 2 813,67 лева, при годишен процент на разходите – 41,31 %, фиксиран лихвен процент – 35 % и срок на договора – 34 седмици.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на договорните си задължения на 16.11.2023 г. сключила договор за предоставяне на гаранция № ********* с „***********“ ЕООД, при уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 1538,33 лева, платимо разсрочено на вноски по 90,49 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем, а „***************“ АД е овластено да получи вместо гаранта плащане на възнаграждението. Твърди, че така сключените договор за паричен заем № ********* и договор за предоставяне на гаранция № ********* са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Навежда, че кредиторът „***************“ АД е свързано лице с гаранта „***********“ ЕООД, поради което двата договора следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка.

Твърди, че в договора за паричен заем формално е посочен ГПР 41,31 %, но 2 същият не отразява действителния размер на разходите, тъй като не включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Излага, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция покрива критерия за „общ разход по кредита на потребителя“ по см. на § 1, т. 1, от ДР на ЗПК, поради което следва да се включи в размера на ГПР. Твърди ответникът да е нарушил и изискването на чл. 16 ЗПК да извърши оценка на платежоспособността на потребителя, като вместо това договорът за гаранция има за цел за обезщетени кредитора за евентуални вреди от фактическа неплатежоспособност. Ето защо, предявява искове за връщане на недължимо платени суми по сключените нищожни договор за паричен заем № ********* и договор за предоставяне на гаранция № *********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***************“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва да е получил сумата 160,38 евро, представляваща платена възнаградителна лихва, като излага твърдения, че плащането е в размер на 150,64 евро. Оспорва да е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията за недължимо платена гаранция, като излага съображения, че не е страна по сключения между ищцата и „***********“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция. Навежда аргументи, че договорът за паричен заем съответства на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че в ГПР е включена лихвата, като това е единственият разход по кредита. Оспорва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да представлява „общ разход“ по см. на § 1, т. 1, от ДР на ЗПК, тъй като е възникнало след сключване на договора за паричен заем, поради което счита, че кредиторът няма задължение да го включи към ГПР. Оспорва да е нарушен чл. 16 ЗПК, като твърди, че изискването да се предостави обезпечение е с цел да се диверсифицира риска от неизпълнение на задълженията. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: заплащането на сумата от 160,38 евро – недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем № ********* от 16.11.2023 г., както и сумата от 786,54 евро – недължимо платена гаранция по нищожен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2023 г. Ответникът следва да установи, че е получил сочените суми на валидно правно основание.

На основание чл. 153 ГПК, с оглед твърденията на ищеца и оспорванията на ответника, съдът следва да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между Д. Х. К. и „***************“ АД е сключен договор за паричен заем № ********* от 16.11.2023 г., както и фактът, че между Д. Х. К. и „***********“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2023 г.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще 3 изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4