Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 76462 от 23.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11850/2026
Вид
Разпореждане № 76462
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 76462 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110111850 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от К. М. П., чрез адв. П. В., срещу „**********************“ ЕООД, с която са предявени о*********ивно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „***************“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9000 евро – частично от 29904,55 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.04.2026 г. до 04.09.2026 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 5980,61 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ************** г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „***************“ в ответното дружество. На 02.03.2026 г. на служителя било връчено Предизвестие № ***************** г. за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на уговорения срок, както и Заповед № ***************** г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено поради съкращаване на щата, считано от 04.03.2026 г. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при неспазване на процедурните правила – без да е налице реално съкращаване на щата и при злоупотреба с право от страна на работодателя. В тази връзка твърди, че в хода на работата ищецът не получил обещаната от страна на ръководството подкрепа и станал неудобен, защото защитавал служителите си пред управителите на дружеството, отказвал да извършва нарушения на трудовите разпоредби, противопоставял се в отдела му да бъдат въвеждани нови, нетипични за длъжностите трудови задължения. Възразява, че твърдяното в 1 уволнителната заповед съкращаване на щата не било реално, тъй като ръководеният до 02.03.2026 г. от К. П. отдел продължавал да работи в същата организационна структура и дори си имал нов ръководител – Н.Н. от отдел „************“, който заел мястото на ищеца веднага след прекратяване на трудовото му правоотношение. Длъжността на К. П. продължавала да съществува, а трудовата му дейност била запазена в пълния си обем. Твърди злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като прекратил трудовото правоотношение на ищеца поради причини, свързани с личността на последния и негативното отношение на управителите на дружеството спрямо него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********************“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Б.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че към момента на назначаването на ищеца на работа в ответното дружество организационната структура включвала главен оперативен директор (*********), на когото били били пряко подчинени трима ръководители транспорт – двама в България и един в Полша. С оглед необходимостта от по-добра координация и управление на дейността по линейните превози работодателят създал нова междИ. управленска позиция – „***************“, на която бил назначен ищецът, считано от 05.11.2024 г. През 2025 г. дружеството реализирало значителни финансови загуби, а в началото на 2026 г. било отчетено съществено намаляване на обемите на дейността по линейните превози вследствие на загуба на ключови клиенти и недостиг на водачи. Поради това работодателят предприел мерки за оптимизиране на разходите и намаляване на числеността на персонала. Така била премахната длъжността „***************“, заемана от ищеца, както и една от длъжностите „**************“ в България. След преструктурирането останал един ************** в България – Н.Н., и един ************** в Полша, които били под прякото ръководство на директора *********.

Между тях били разпределени изпълняваните до този момент от ищеца трудови функции. В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба, че съкращаването на щата било фиктивно. Изразява становище, че оспорената заповед била законосъобразна и при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца били спазени всички законови изисквания. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, за допусната от работодателя злоупотреба с право. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Страните не спорят, че между тях бил сключен трудов договор № ************** г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „***************“ в ответното дружество; че на 02.03.2026 г. на ищеца било връчено Предизвестие № ***************** г. за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на уговорения срок, както и че на същата дата му била връчена Заповед № ***************** г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено 2 поради съкращаване на щата, считано от 04.03.2026 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението, и размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;

2. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ);

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже:

1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание – съкращаване на щата, а именно, че трудовата функция на ищеца била действително премахната или била променена по начин, който не позволява заемането й от него; че съкращаването на щата било извършено от компетентен орган, по надлежен ред и преди извършване на уволнението; че бил извършен подбор по чл.

329 КТ, в случай че са били съкратени само една или няколко от всички еднородни длъжности;

2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, както и да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание четирима свидетели на ищеца и двама свидетели на ответника за установяване на посочените в исковата молба, респ. в отговора обстоятелства. Основателно е доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, както и това на ответника за допускане на съдебноикономическа експертиза с поставени в отговора на исковата молба задачи. Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи посочените в исковата молба документи, тъй като същите са приложени към отговора на исковата молба.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

3

ПРЕДМЕТ на делото са о*********ивно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „***************“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9000 евро – частично от 29904,55 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.04.2026 г. до 04.09.2026 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 5980,61 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях бил сключен трудов договор № ************** г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „***************“ в ответното дружество; че на 02.03.2026 г. на ищеца било връчено Предизвестие № ***************** г. за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на уговорения срок, както и че на същата дата му била връчена Заповед № ***************** г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено поради съкращаване на щата, считано от 04.03.2026 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението, и размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;

2. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ);

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:

1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание – съкращаване на щата, а именно, че трудовата функция на ищеца била действително премахната или била променена по начин, който не позволява заемането й от него; че съкращаването на щата било извършено от компетентен орган, по надлежен ред и преди извършване на уволнението; че бил извършен подбор по чл.

329 КТ, в случай че са били съкратени само една или няколко от всички еднородни длъжности;

2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им 4 взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на четирима свидетели на ищеца при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 евро, платими от бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., специалност: счетоводна отчетност, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.